|
Политиците в България не са единни по въпроса. Според едни продажбата на имоти ще отпуши интереса на чуждите инвеститори към земеделието, което ще доведе до приток на нови капитали. Според други, европейците се интересували от земята, не за да развиват земеделие, а за да я изтъргуват след време, когато цените скочат.
Проблемът тук е, че досега никой не свърза пазара на земята с реформите в българското земеделие. Защото не е важно дали ще разрешим на чужденците да купуват имоти,
а дали и след това ще има пустеещи земи?
И въпросът по-скоро е за колко години ще достигнем европейските стандарти в качеството на земеделската продукция, за да може и у нас земята да стане капитал.
Добре уредените европейски икономики са загърбили проблема с пустеещите земи още преди половин век. В продължение на десетилетия държавите са субсидирали агросектора, за да създадат интерес към земята. И естествено, нейната цена сега е адекватна на високия стандарт в земеделието.
Песимистите не вярват, че страните-кандидати ще успеят да догонят членовете на ЕС и да се вместят в сроковете за присъединяване. Европейските правителства трудно балансират между стария проблем със свръхпроизводството и протестите на фермерите срещу разширяването на ЕС. Точно затова преговорите в аграрния сектор ще се водят дълго и мъчително - с
компромиси от двете страни.
Някакъв баланс на интереси може да се получи едва, когато страните-кандидати доближат модела на европейското производство - в качество и цени. Защото и сега от всички земеделски продукти, за които ЕС дава на България преференциални квоти за внос, се изпълняват само тези за гъши дроб, пчелен мед и сушени плодове.
От досегашните предварителни преговори в областта на земеделието стана ясно, че България ще има възможност да преговаря с Евросъюза за три групи стоки - зърнени култури, плодове и зеленчуци и мляко. Това означава, че и за българските стоки ще се прилага европейският модел, при който процент от производството се субсидира от държавата. Примерно, при производството на хлебно зърно държавата поема 20% от изкупната му цена. Целта е постепенно интересът към земеделското производство да расте. Оттам трябва да се покачва и цената на земята.
В преговорите с ЕС страните-кандидатки настояха за
преходен период от няколко години,
в който земята да не се продава на чужденци. Полша поиска 20-годишна отсрочка, останалите кандидатки поискаха 10 години. България настоява за 7 години, които ще започнат да текат от датата на присъединяване. Т.е. ако ние влезем в ЕС през 2007 г., преходният период изтича през 2014 г.
В предизборните програми на много от политическите сили у нас пък се появи предложението за незабавни промени в Конституцията, които да дадат право на чужденците да купуват.
Готови ли сме за това при сегашния пазар?
В момента най-скъпите терени у нас се търгуват по 400 лв. за декар. В Гърция, където са най-ниските цени в Евросъюза, декар земеделска земя струва между $ 800 и $ 1600. При тези цени можем само да гадаем как ще се промени пазарът, ако чужденците започнат да купуват.
В България за пазар на земя се заговори миналата година, след края на реституцията. По административен път експерти от земеделското министерство се пробваха да създадат такъв пазар чрез въвеждане на единна информационна система, но истинска търговия и досега няма. Наченки на пазар се появиха само в Добруджа, където големите арендатори имаха интерес да уголемят обработваемата площ и започнаха комасацията. В останалата част на страната обаче почти липсва интерес и цените стигат до 60 лв. за декар.
Единственото предимство на България в сравнение с останалите кандидатки е, че сме
най-подготвени да търгуваме с имоти,
сочи анализ на Системата за агропазарна информация (САПИ). Реституцията у нас върна земята в реални граници, така че купувачът знае към кого персонално да се обърне, ако се интересува от определен имот. В Унгария вместо нотариални актове собствениците имат акции за притежаваната земя. Те не указват къде е местонахождението на собствеността и купувачът не знае от кого ще купува. Прогнозите там да се създаде скоро пазар са твърде мъгляви. В Полша пък отпорът срещу сделките с чужденци е твърде силен.
Има ли шанс земята в България да поскъпне?
Интерес към българско земеделие досега периодично са проявявали германски и холандски фермери, най-вече заради екологията и заради евтината работна ръка. Преди години имаше няколко оферти от израелски фирми. Те обаче увиснаха във въздуха, въпреки че парламентът даде шанс на чужди фирми, регистрирани в България, да купуват земя. Експерти се опасяват това да не се повтори и след като отворим пазара за чужди граждани.