България трябва да се превърне от транзитна в приемаща бежанци страна и да направи всичко възможно, за да пресече потока нелегални имигранти, идващи от Изтока и стремящи се към обетованите европейски земи на Запад.

Това са само два от купищата критерии, които страната ни трябва да покрие, ако иска един ден да стане пълноправен член на Европейския съюз. Те са задължителни, за да бъдат приключени успешно преговорите по глава "Правосъдие и вътрешни работи", която бе "отворена" само преди дни.

Досега основно внимание у нас се обръщаше на борбата с нелегалната имиграция, където, особено след затягането на режима по границите, напредък наистина има.

Малко по-сложно стоят нещата с превръщането ни от транзитна в приемаща бежанци държава. Простичко казано, идеята е бежанците, които идват от Изток,



да остават у нас, а не да бягат на Запад



и да товарят допълнително държавите от ЕС, които от години са пропищели заради огромните тълпи нелегални имигранти и бежанци. Как може да се постигне това?

По данни на Агенцията за бежанците към Министерски съвет към момента в България има общо 1070 лица със статут на бежанци. Това са хора, които се ползват със същите права като българските граждани. Единствените ограничения са, че не могат да бъдат военнослужещи, не могат да заемат изборни длъжности и такива, за които по закон се изисква българско гражданство, не им се разрешава да гласуват.

В Агенцията за бежанците регистрират между 130 и 190 молби за убежище средно на месец. Така е от края на 1999 г. Преди това цифрите са били далеч по-скромни - месечно е имало не повече от 20-25 кандидати. Общо към края на май 2001 г. молби са подали 6823 души от 65 държави, като най-много са кандидат-бежанците от Афганистан, Иран, Ирак и Армения.

Всеки чужденец, който прекрачи българската граница, обяви, че е преследван в своята държава, и попълни молба за убежище, се разглежда като потенциален бежанец и се ползва от редица права. Полага му се безплатен подслон - настанява се или в центъра към Агенцията за бежанците в "Овча купел" или в частни квартири, като наемът се поема от агенцията. Дава му се по 40 лв. месечно за храна. Плащат му се здравни осигуровки и му се осигурява безплатно медицинско обслужване. Ако лицето не е завършило средното си образование, държавата е длъжна да му осигури възможност да го направи. Специални помощи се отпускат за многодетните майки.



Средствата за всичко това идват от държавния бюджет



Определен принос има и Върховният комисариат за бежанците към ООН. От тези "облаги" кандидатите за убежище се ползват, докато са "в процедура", т. е. докато Агенцията за бежанците излезе с решение, с което им предоставя или отказва статут на бежанци. По закон производството трае 3 месеца, при извънредни обстоятелства срокът може да бъде удължен.

Съществува и т. нар. "ускорено производство" - за случаите, в които молбата за убежище е очевидно неоснователна, т. е. не е налице нито едно от петте условия за предоставяне на бежански статут - човек да е преследван заради расата, религията, националността си, заради принадлежността си към определена обществена група или заради политическите си убеждения. В тези случаи решението за отказ се взема в срок от 72 часа след постъпването на молбата.

Практиката сочи, че



повече от 50% от кандидатите нямат реални основания



да бъдат обявени за бежанци и получават откази - независимо дали минават през "ускорената" или през "нормалната" процедура. В агенцията още си спомнят как преди време се появил чужденец, които мотивирал желанието си да бъде признат за бежанец с това, че бил откраднал 14 000 долара от политическа партия в собствената си държава и затова не можел повече да се върне там.

По принцип около 70% от търсещите убежище са икономически имигранти, категорични са в агенцията. "Не може някой, който е пребивавал 5 години в България, имал е фирма, изведнъж да дойде и да обяви, че е бежанец", обяснява шефът Бойко Антонов и добавя: "Основната ни цел е



да разграничим лъжебежанците



от тези, които наистина са преследвани и имат нужда от убежище."

Всеки, получил отказ, има право да обжалва. При ускореното производството - пред председателя на Агенцията за бежанците, а при "нормалното" - пред Върховния административен съд. 100% от "отхвърлените" се възползват от това си право. Съдебната процедура обикновено отнема повече от година, още повече че решението на тричленния състав може да бъде обжалвано пред петчленен. До окончателното произнасяне на съда жалващият се остава на издръжка на агенцията, въпреки че в 90% от случаите ВАС потвърждава отказа да му се предостави статут на бежанец.

Тези пък, които бъдат признати за бежанци, минават изцяло на своя издръжка. Те трябва да намерят начин да си устроят живота наново, т. е. като минимум им трябват жилище и работа, за да си изкарват прехраната. И точно тук възниква проблемът. Повечето от бежанците или въобще не говорят български, или имат твърде бегли познания. Шансът да си намерят работа при огромната безработица у нас е минимален. А



като нямат работа, те естествено се превръщат в "рисков" фактор



МВР статистиката сочи, че за първата половина от година има 18 разкрити престъпления - най-често грабежи и кражби, чиито извършители са бежанци. Макар и да не звучи внушително, цифрата не е за подценяване, защото хората с такъв статут в държавата съвсем не са много. Тя е показателна и за още нещо - повечето бежанци просто не могат да си намерят "нормален" начин да си осигуряват средства. Което, разбира се, не означава, че всички прибягват до същите методи като попадналите в полицейската статистика.

Като не успеят да намерят начин да преживяват у нас, една част от бежанците съвсем естествено решават, че просто трябва



да "избягат" отново - този път към някоя по-богата държава



Никой в България не може да каже колко съумяват да го направят. "Това е като хероина - залавят 700 кг, но никой не може да каже колко са минали", коментират специалисти, които от години се занимават с проблемите на бежанците. Само през миналата седмица на два пъти бяха залавяни групи от по 7-8 афганистанци при опит да преминат нелегално в Югославия, а оттам да продължат още по на запад.

По приблизителни експертни оценки около половината от хората, които декларират, че искат убежище у нас, всъщност имат намерение по-късно да се придвижат към Западна Европа.

"За да ги задържим и да се превърнем от "транзитна" в "приемаща" държава, трябва да им осигурим работа и жилище", обяснява Бойко Антонов. Негови колеги го казват още по-простичко: "Трябва да станем Швейцария на Балканите, защото докато сме бедна държава, няма да се получи."

Като начало агенцията ще се заеме с проблема с жилищата. Ще се търси финансиране от европейски фондове и договорки с общините по места, за да бъде осигурен жилищен фонд специално за бежанците. Идеята е държавата да поема разноските по настаняването им до 6 месеца, след като им бъде предоставен бежански статут.

Най-вероятно това ще е една от промените, които ще залегнат в проекта за изменение на Закона за бежанците. Отделно ще трябва да бъдат направени и някои други поправки, за да бъде законодателството ни в тази област изцяло хармонизирано с това на ЕС.

Върховният комисариат за бежанците към ООН разкритикува текста в закона за ускореното производство, според който отказите не могат да бъдат обжалвани пред съда. Той е резервиран и към това, че решенията по ускореното производство могат да се вземат и от органите на МВР, когато молбата за убежище е подадена на границата.

Комисариатът настоява още за по-плътно отразяване в закона на принципа за "забрана за връщане", който предвижда хората, търсещи убежище, при никакви условия да не бъдат връщани в държава, където може отново да бъдат подложени на преследване.