|
Нещата обаче ще се променят, и то генерално, ако един ден през границата започнат да прииждат бежанците.
Какво правим тогава?
Имаме готовност да приемем до 5000 души, обяви преди две седмици министър Александър Праматарски, който оглавява временния междуведомствен съвет, създаден специално за да организира "справянето" ни с евентуална бежанска вълна от Македония. За целта е приет нарочен план, в който са предвидени три "сценария" за действие в зависимост от мащабността на бежанския поток.
Сценарий N1 ще бъде задействан, когато в продължение на 10 дни пристигат средно по повече от 100 души.
При сценарий N2 ще трябва да бъдат подслонени общо 3000 души, т. е. за период от две седмици дневно през границата ще минават по 200 бежанци.
Сценарий N3 ще се задейства, ако среднодневният поток се увеличава до 500 души, т. е. в рамките на 10 дни пристигат общо 5000 македонци в търсене на убежище.
Бежанците ще бъдат първоначално настанени във временни лагери непосредствено до границата, където ще минат медицински прегледи и ще им се оформят документите. След това ще бъдат прехвърлени в постоянните палаткови лагери, които по правило трябва да са отдалечени на минимум 50 км от границата.
На теория всичко е перфектно подготвено
Замисълът е стриктно да се спазват международните стандарти. Това означава на всеки човек да се падат поне по 3,5 кв. м жилищно пространство, на 20 души да има по 1 тоалетна, а на 50 - поне по 1 душ. Дневно на всеки бежанец трябва да бъдат осигурени по 10 литра вода за пиене и по 15 литра - за други нужди. Задължително е да бъде прекарано електричество.
Предвидено е в лагер за 1000 души да има 105 човека обслужващ персонал, който включва коменданти, медицински специалисти, счетоводители, психолози, преводачи, охрана, шофьори, свещеници и т. н.
Въпросът е какво ще се случи, когато се наложи теорията да бъде претворена в практика. Защото колкото и брилянтно да е планирано всичко, все пак ще ни е за първи път. А всяко начало е трудно. Всички помним хаоса, който цареше в първите седмици на април 1999 г., когато косовските албанци започнаха да се стичат на многохилядни тълпи в крайграничните райони на Македония.
Другият проблем е, че една такава операция предполага мобилизирането на сериозен финансов ресурс. Според предварителните разчети издръжката само на един лагер за 1000 души ще струва около 1 милион лева месечно. Ако приемем, че се стигне до сценарий N3 и се наложи да бъдат изградени 5 лагера, това означава, че на месец държавният бюджет ще олеква с по 5 милиона лева. Разбира се, разчита се на помощ от Върховния комисариат за бежанците към ООН и от Червения кръст, но като правило основната тежест пада върху приемащата страна.
А какво ще стане, ако бежанците се окажат повече от 5000?
България не може да откаже да ги приеме. Международните конвенции, по които е страна, я задължават да даде убежище на всеки, който основателно го поиска. В такъв случай или ще се търси още по-активно помощ от международните организации, или пък договорености с трети страни, за да бъдат прехвърлени бежанците там.
При всички положения надигне ли се веднъж бежанска вълна, проблемите за България ще са огромни. И това, че към днешна дата македонците у нас са по-малко от 20, не е повод за успокоение.