:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,467,915
Активни 60
Страници 8,064
За един ден 1,302,066
Панаир

Интернет: лице на заем

Къде свършва матрицата и къде започва реалната сапунена опера? Когато чатът става f2f*
------

Преди няколко години, в началото на чатърската си "кариера", адски исках да се срещна с един свой виртуален познайник. Той беше от другата страна на Атлантическия океан и упорито отказваше контакт очи в очи с когото и да било от Интернет. След триста уговорки и телефонни разговори, очевидно самият подтикван от любопитство, обектът на желанието ми се яви. Срещнахме се в билетния център на НДК. Изпихме по едно ирландско уиски в по-скоро хладна атмосфера и се разделихме.

Интернет-комуникацията ни обаче продължи. Месеци по-късно той ми писа по имейла, че е пратил на срещата братовчед си, защото наистина не се вижда с никого. Обидих се и спрях да пиша.

Цялата истина се разбра след още три месеца, когато се срещнахме в "Индиго" благодарение на общи познати (естествено - от чата) и се оказа, че братовчедът е художествена измислица, а на срещата се е явило истинското лице. Просто то беше качило 20 кг в двете години, през които говорехме, без да се виждаме. И го беше срам да се изправи в този вид пред жена, която си е създала друга представа за него.

---

От подобни истории-тухлички се гради митологията на Интернет-общуването. Някои са истински, други не са. Сега годината е 2001 и всички са в чата. Най-малкото са били поне веднъж. Да, Интернет имат само пет процента от българите. Но точно те ни интересуват сега: петте процента, които не гласуват за царя (мнозина от тях изобщо не са достигнали възрастта за гласуване), които поне привидно нямат проблеми с физическото оцеляване, английския и компютрите и които си мислят за емигриране тайно или явно. Впрочем голяма част от хората в чата вече са емигрирали. То така и започва всичко: за да не забравят българския, неколцина имигранти в САЩ и Канада създават първия чатканал #bulgaria на международната мрежа Еfnet още в началото на 90-те. 7-8 години по-късно в най-популярната тук irc мрежа (irc е съкратено от Internet Relay Chat: мъничка програма, която е алфата и омегата, майката и всички потенциални бащи на виртуалната комуникация) UniBg могат да се видят 3000-4000 души едновременно

Само за ориентация: най-голямата зала на България - нр. 1 на НДК, побира по-малко. А дори на по-бърза машина от средния домашен pc за 2001-а списъкът с 4000 ника се преглежда малко бавно. Каналите в UniBg са над 500. А канали "България" и други сборища на българи има във всички най-големи irc-мрежи: Dalnet, Efnet, Undernet. Това прави около 20 000 души в един и същ момент, без да броим интелигентните българи, които са решили да упражнят чуждоезиковите си познания в интернационални територии на мрежата. Без да броим уебчатовете и най-популярната пейджинг-програма icq, която вече има над 100 000 000 потребители в световен мащаб.

Но подобни технически данни обиждат интелигентността на читателя.

Ако човек веднъж е влязъл в матрицата, наречена чат, той знае (и има време да научи) всичко това. Къде свършва матрицата и къде започва сапунената опера? Някой ден вместо "бразилски сериал" може би ще се казва "Интернет чат".

Чатът вече се е разделил с повечето си грешки на растежа: например битуващото сред "непосветените" мнение, че вътре всички са грозни, комплексирани, хакери, с пъпки, очила с дебели стъкла, мазна коса, фобия от тълпи, фобия от открити пространства, недъзи, комуникационна непълноценност, ниско самочувствие. Или комбинация от няколко неща в горния списък. Всъщност ако в тези слухове има частица истина, тя е, защото чатът не е различен от живота. Той е негов минимодел. Има си своя йерархия (основателите на канала и "оп"-овете, онези хора с @ пред никовете на практика колят и бесят), свои институционални правила, свои драми, любови, интриги, приятелски кръгове, свои места за срещи. Излишно е човек да се опитва да каже всичко за чата.



Масонска ложа или отворено общество?



Най-общо чатобществото може да се представи като два концентрични кръга. Малкият, вътрешният, кръг е нещо като "масонска ложа". Вътре са хората, които са там от началото. Които посрещат и изпращат случайните посетители с интерес или пренебрежение. Които се познават лично, дори да са на три различни континента. Не е задължително да са с оп преди името, но в това миниобщество се влиза горе-долу трудно. Или поне бавно. И първо трябва да си бил във външния, широкия, кръг "юзъри". После трябва да си бил особено остроумен, нахален, гадже на някой от "посветените" или комбинация по избор от трите. Но и този модел е прекалено опростен. Всъщност кръговете са много и единственото, което ги обединява, е външната граница - между реалността и виртуалното общуване. Погрешно е да се мисли, че тя е бетонирана стена на съзнанието, зад която чатърите се крият от външния свят.

По своята същност чатът е възможно най-отвореното и демократично общество. Както пише в "IRC Intro", когато си източваш нужния за чат софтуер: "Единственото, което ви трябва, е компютър, свързан с Интернет."

Познавам доста хора, които с трепет чакат да дойде моментът, в който ще чуят бръмченето на модема и ще кликнат два пъти върху иконката "mIRC" (най-популярния чатклиент в света). За тях виртуалното общество е по-одушевено от работата, която им плаща наема, от срещите с реални лица, от семейството. Адски им е важно да са в мрежата, защото това е единственото място, където могат да си говорят за философия, орален секс, "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", Хегел, електронна музика в mp3-формат, религия, дипломни работи, домашни любимци, фотография и Карлос Кастанеда. Впрочем местата в реалността, където можете да подхванете тези теми, не са много, поне това сочи моят опит.

99 процента от разговорите в чата, разбира се, са безсмислени. Също като разговорите, които всекидневно водим с таксиметрови шофьори, касиерки, сервитьорки, паспортни чиновници, полицаи, данъчни, бармани и прочие лица от живота.

Ето защо чатът е пълен с такива виртуални "таксиметрови шофьори", чиито разговори започват с типовите 3 реплики: hi, kak si, asl (съкращение от age, sex, location - необходимите лични данни за започване на елементарен разговор от първо ниво). За много от тях чатът е абсолютното средство за свалки. Подобен род комуникация се толерира от факта, че Интернет става все по-евтина и достъпна (каквато трябва да бъде). Ако преди 5 години достъп до чата имаха предимно емигранти отвъд океана и неколцина прогресивни българи от компютърния бранш и по-напредничави фирми, сега мрежата е пълна с 12-годишни.

Към подобни хора "първата категория" - тази, която говори за Кастанеда, се отнася презрително. Още един признак за кастовото деление на irc. Чатърите обаче също са хора и не им е чужд повикът на природата.

Ще спестя името на свой приятел от първата категория, който в 1 следобед, чатейки от работа, се запознава с момиче. Разговорът им пресича всевъзможни тематични зони до 9 вечерта, когато той хваща автобуса за нейния квартал в полите на Витоша. Последвалото приятелят ми определя като "най-приятната авантюра за една нощ в живота ми". На сутринта се виждат за последен път. Оттогава не са се срещали даже в Интернет.

Трудно е да се намери човек, който да не се е изкушил да се срещне f2f (чатсъкращение от face to face, което ще рече на живо) поне с един-двама от любимите си събеседници.

Много добре си спомням първата си чатсреща. По онова време в чатовете нямаше хиляди души. Витаеха митовете, че вътре се подвизават какви ли не уроди и маниаци. Момчето ми се видя мило и интелигентно, въпреки това си уговорих среща за събота на обед пред Народната библиотека, защото не исках да рискувам да се изправя по тъмно лице в лице с човек, когото никога не съм виждала.

Месеци по-късно един от чатърите на Dalnet се появи по тъмно пред кино "Сердика", където бяха едни от първите сбирки. Приближи се до шумна група хора и попита: "Извинявайте, вие от България ли сте?" Те се смяха. Естествено момчето имаше предвид канал Bulgaria. С подобни вицове чатфолклорът е пълен.

Картата на чатърските сбирки днес покрива почти цялата територия на София. Историята на общуването f2f започва с легендарната ъндърграунд-кръчма "Супата" Минава през "Библиотека", "Аната", кафенето на СДС на "Оборище", "Пасажа", "Старият воин", "Баба Яга", "Роккафе" и още десетки бивши и настоящи места.

Основателите на някогашния канал #techno на UniBg например имаха неписано правило да се срещат на всички партита на Метрополис, Декаданс, "Индиго". Сред тях имаше един известен днес български диджей, няколко ъндърграунд такива, журналисти от "Егоист", "Капитал" и "Сега", майстор на компютърната анимация, работил за MM и Метрополис, уебдизайнери. Днес каналът е пълен със следващото поколение деца, някои от които даже не слушат електронна музика. Това са рисковете на чатекспанзията.

Чатсбирки се правят все повече на чисто утилитарна основа. На тях може да дойде всеки. Дори и хора, които не са в чата. Отношенията са приятелски и недотам. Трябва да се има предвид, че високата скорост на комуникацията и липсата на пространствени прегради може да бъде нож с две остриета. Клюките, които се разнасят в "канала", понякога нараняват дълбоко и получават широк обществен отзвук. Ако на улицата възможността гаджето ти да се запознае с твоя приятелка без твое знание е сведена до минимум, то в мрежата тя нараства неимоверно. В този смисъл чатът се изживява като главна улица на провинциален град - всички се появяват там с новите си дрехи и лафове, без да са се договаряли специално, и можеш да срещнеш точно определени хора в точно определени заведения (респективно чатканали).

Играта мъничко загрубява, когато във виртуалното общуване се намеси едно от най-лесните неща в мрежата: завързване на междуполови връзки.

Понякога чатът е като приказка. Любовта е през девет земи в десета. Говориш, говориш, говориш с някого, който е на другия край на света. Един ден решавате да се видите. После да продължите да се виждате. Не в чата. В живота.

Интернет-разговорите на една пристрастена към виртуалното общуване социоложка например завършиха с брак и красив син. Голямата й чатлюбов обаче остана в САЩ. Още си говорят по Интернет.

Големите канали си "имат" поне 2-3 семейства. Че и деца. Някои са публично достояние и по-близкият кръг чатъри им се радва като на кръщелничета.

Дотук с хепиендовете. Сапунените опери в драматична тоналност преобладават. Чатавантюрите са като останалите: не е задължително да са за цял живот. И дали единствената среща ще е в "При кмета" или в Лондон (защото е на средата между България и САЩ, а там са двете действащи лица) е без особено значение.

Не са изключение случаите, когато чатсемейство се разпада заради трета виртуална личност, срещната в друга точка на света. Истинските трагедии започват, когато човек се представя за не какъвто е



- нещо твърде често срещано в Интернет-общуването. 11-годишни момичета се описват на батковците като 20-годишни едрогърдести красавици, пращат намерени в мрежата чужди снимки и ги пращат на срещи, където не отива никой. Нещо повече: понякога отива/т друг/и мъж/е, които да ги направят за резил.

Преди години в UniBg циркулираше една история, толкова комплицирана, че вече никой не помни детайлите, и толкова невероятна, че е почти невъзможно да е била легенда (известно е, че истината често надминава и най-смелата фикция).

Момиче се представя за момче - по-често срещано в чата е обратното явление, и зарибява девойка с мили думи. У жертвата обаче чувствата преливат извън харддиска и тя настоява за среща. Лъжкинята е принудена да прати на среща брат си. Момичето се влюбва в брата й "на живо". Това не е предвидено, тъй като братът е с хомосексуални наклонности. В развръзката са замесени още няколко действащи лица. Слава богу, и тази Шекспирова трагедия приключва без смъртни случаи.

Всъщност единствената истинска опасност от неговото най-голямо достойнство: той е пристрастяващ. В този смисъл той не е по-страшен от малката водка вечер, леките наркотици, работохолизма, пушенето и яденето на сладкиши в особено големи количества. Както учи една народна мъдрост от края на миналия век - всичко хубаво е или незаконно, или неморално, или от него се пълнее, или за него ви трябват компютър и модем.

Онова, което малцина разбират, е, че чатът е само медията, средството, а не крайната спирка на пътуването. Той е хоремагът на модерното общество, но сметката за изпитото не се плаща по виртуален път (и тук не става дума да си платиш на провайдъра - б. а.). Развръзката или е запазена за реалността, или сте извадили страшен късмет и сте пили на вересия.

--------

*

f2f - face to face. Популярен неологизъм в Интернет-жаргона, който в превод значи среща на живо между непознати от мрежата.
 
Тази дългокрака тийнейджърка с ник Системата бе избрана за "Мис UniBg" 2000. Всеки с достъп до Интернет можеше да гласува за най-красиво момиче в българската irc-мрежа.
 
...А това е нейната подгласничка Eма - вицемис UniBg.
 
Любимецът на девойките Стоян Михалев се подвизава и във виртуалната реалност.
 
Тази симпатична германка говори 4 езика и е постоянно присъствие в българските чат-канали. Там попада след прекаран романс с наш студент в родината й.
853
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД