Преди 135 години в САЩ е създадена тайна организация, която е орисана да стане легендарна - Ку-клукс-клан (ККК). Нощните рейдове на хората с бели одежди и качулки и горящите кръстове отдавна са се превърнали в легендарни образи в американската история - също както каубоите, индианците и шерифите. По-малко известно е друго: мрачната си слава ККК дължи на блестящата рекламна кампания, която я превръща и в процъфтяваща компания.

------------------------



ККК възниква като реакция на победените конфедерати срещу преустройството на Юга, започнато от победителите-северняци. Романтичната версия за възникването на ККК рисува образите на благородни офицери-конфедерати, притекли се на помощ на унижените и загубилите дома си (бели южняци) за защита от криминалните елементи (негрите) и окупаторите (белите северняци). В действителност всичко е точно обратното. ККК първоначално е създадена като терористична организация, която има за цел сплашване на бившите роби, получили свобода и право на глас, и на помогналите им за това бели.



За създател на ККК се смята генерал Натан Бедфорд Форест.



Робовладелец и плантатор-милионер, той успял да се отличи не само с подвизи на бойното поле, но и с организацията на масовите кланета на пленените чернокожи във форт Пилоу през 1864 г. В интерес на истината обаче Форест просто внася военна дисциплина и организираност в действията на множеството разнородни групи, действащи в южните щати още от края на войната.

Първото тайно общество, построено на принципите на масонските ложи, е организирано от шест офицери-конфедерати от град Пуласки (щата Тенеси) през декември 1865 г. Оказала се без работа след края на войната, "великолепната шесторка" се отдала на забавления из фермите, маскирайки се с чували от брашно и плашейки суеверните негри с хаотична стрелба. Шестимата дори създали устав и ритуали на тайното общество. Названието на организацията им идвало от гръцкото kyklos, "кръг, цикъл" (първоначално неговите членове се наричали "рицари на кръга"), и шотландското clan - "род". По-късно то малко се променило и са възникнали трите лаконични К.

С присъединяването на Форест към ККК започнало да се сформира военното ядро на организацията.



1866 г. се смята за рождена дата на ККК.



През април 1867 г. в Нешвил (щата Тенеси) се състояла секретна среща на ръководителите на регионални кланове, на която били утвърдени уставът и ритуалите на "невидимата империя на Юга". По това време ситуацията в южните щати не се развивала в полза на "бившите". Наближавали избори за законодателните органи, а конгресмените-радикали във Вашингтон, недоволни от вялото реформаторство на президента Андрю Джаксън (предлагащ съхраняването на властта в ръцете на местния плантаторски елит), преминали в настъпление. Те приели закони, въвеждащи на практика пряко президентско управление във всички метежни щати, без Тенеси. Това предизвикало мобилизация на отрядите на ККК.

Първата задача била да не се допусне победа на изборите за Конгрес на "враговете на южния образ на живот" - негрите и техните защитници сред белите. Когато в август 1867 г. изборите все пак били загубени от Демократическата партия (която представлявала интересите на плантаторите от Юга), ККК минала в нелегалност.



Главна цел станал политическият терор



- той трябвало да поддържа впечатление, че ККК е могъща организация, и да внуши на бялото население, че неговото дело все още не е загубено.

Терорът продължил от 1868 до 1871 г. За това време се изпарили и последните илюзии по отношение на "рицарския орден на офицери и джентълмени". Жертви на нощния рейд на ККК били черни и бели, северняци и южняци. Само в Луизиана, например, в седмицата преди президентските избори през 1868 г. били убити, ранени или осакатени над 2000 души.

Ситуацията явно излизала извън контрола на федералното правителство и във Вашингтон вдигнали тревога. През 1882 г. Върховният съд признал "невидимата империя" за антиконституционна. Така първият ККК прекратил своето съществуване.

Но политическата му смърт се оказала силно преувеличена. Кланът не само преживява ренесанс през второто десетилетие на ХХ век, но и станал общонационален феномен, истинска "невидима империя", пронизваща всички слоеве на обществото и управляваща милиони американци, както и една от най-процъфтяващите във финансово отношение политически корпорации.



ККК дължи възраждането си на филма



на Дейвид Уорк Грифит "Раждането на нацията", посветен на живота на типичното южняшко градче до, по време и след Гражданската война, представял клана в доста романтични нюанси. Филмът излязъл на екран през есента на 1915 г. и запалил за идеята милиони американци. Особено активен бил Уилям Джоузеф Симънс, представящ се за полковник и ветеран от Американско-испанската война. В действителност той бил професионален проповедник, член на 50-тина тайни общества и ордени и страстно мечтаел да създаде нещо собствено в този дух.

Симънс не само възстановил, но и значително обогатил ритуала и йерархическата система на предшествениците си. Униформа на ККК станали бели дрехи и бяла качулка, изрязана на очите, а главното ритуално действие станало запалването на кръст за сплашване на "враговете на Америка". Всичко това било измислено от Томас Диксън, автора на романа "Клансмен", (1905 г.), по който е снет филмът на Грифит.

Симънс внася нов елемент в ККК - търговския. Той не криел, че иска да превърне клана в източник на доходи, а от момента на влизането на САЩ през 1917 г. в Първата световна война най-перспективно станало да се инвестира в патриотизма. В тази ситуация не било трудно да убедиш американците, че заплахата на "традиционните американски ценности" идва отвсякъде и най-големият враг, разбира се, е вътрешен - петата колона.

През 1920 г. Симънс залага на силата на медиите и рекламата. През лятото на 1921 г. ККК вече имал над 100 хиляди души (в организацията можело да влезе всеки бял американец-протестант от "кореняците", навършил 16 години). При встъпването се плащал членски внос от $10, така че кланът имал капитал от $1 млн. Братството започнало активно да купува издателски фирми, фабрики и недвижими имоти. Самият Симънс получил над $ 200 хил. като комисиони (около 6,8 млн. долара днес).

Главната движеща сила на новия ККК станал



страхът от новата вълна имиграция:



над 25 млн. "чужденци" от Европа и Азия получили американско гражданство, което рязко изменило етническия състав на САЩ. Имигрантите, проститутките, наркоманите, евреите, профсъюзите, либералите, нелегалните търговци на алкохол, католиците и комунистите - това е широкият спектър от вътрешни врагове, срещу които воювал вторият ККК.

Първата жертва на съда на Линча през 1915 г. станал не негър-южняк, а Лео Франк - евреин от Ню Йорк.

Скоро обаче вторият клан, също като предшественика си, станал неуправляем. Този път борбата за неговото унищожаване повели не правителството и съдебните органи, а пресата. През 1921 г. нюйоркският в. "Уърлд", влизащ в издателската империя на Джоузеф Пулицер, публикува собствено разследване за ККК. След като още 18 вестника излезли с подобни статии, се размърдали и законодателите.

Слушанията в Сената обаче завършили с фактическото оправдаване на Симънс. Както и Форест, той се разграничил от всички престъпления на регионалните организации и заявил, че нищо не е чувал за тях. Организацията увеличила членския си състав с 20%.

Успехите на ККК обаче се отразили зле на самия Симънс. Мощно развилият се бизнес носел солидни доходи и се появили много нови желаещи да го управляват. През 1924 г. създателят на втория клан фактически бил изхвърлен зад борда.

Следващата година била своеобразният пик в популярността на клана, в който вече членували около 4-5 млн. американци. Парите течали като река - не само членски внос, но и средства от продажбата на значки, традиционното облекло, леснозапалими кръстове.

Последният изблик на активност на ККК е през 60-те години, когато приетият през 1964 г. закон за гражданските права активизирал привържениците на равноправието в южните щати. В отговор местните расисти извършили ред показни бомбени атентати и даже няколко убийства. След ареста на четирима активисти на ККК, обвинени в убийството на бяла активистка на движението за права в Алабама, президентът Джонсън излиза със специално телевизионно обръщение към нацията. Така третият по ред клан потъва в забвение.