:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,298,206
Активни 73
Страници 20,659
За един ден 1,302,066
ДРАМА

Не дават сираче на български осиновители

10-годишната Радка си харесала за нови родители семейство софиянци, но нашенка с американско гражданство иска да я отведе в САЩ
Снимка: Радила Радилова
Едно българче не може да бъде осиновено от семейство българи. Пречка се оказват апетитите на нашенка с американско гражданство, която иска да отведе детето в САЩ. Помага й една от многото лели на момичето, която изненадващо решава, че иска да се грижи за племенницата си, взима я от дома не съвсем законно и отказва да я върне.

В борбата за детето българското семейство се сблъсква с безразличието на институциите и невежеството на една директорка на сиропиталище относно правата и задълженията й. Съпрузите са отчаяни, че ще могат законно да се преборят за родителски права над момичето. От образователното министерство, под чиято шапка са домовете за деца и юноши (ДДЮ), твърдят, че са безсилни да помогнат. Те разчитат на съда, полицията и социалните служби за закрила на децата. И докато институциите си прехвърлят отговорността за съдбата на едно сираче, то ненадейно може да се окаже зад граница.

-------------------------



Радка Юлиева Стоянова е на десет години и живее в Дома за деца и юноши във Велики Преслав. През април е споходена от най-голямото щастие за един сирак - пак да има родители.

На 23 април се запознава с Румяна Давидкова и съпруга й Димитър Димитров. Те са от София и искали да си осиновят детенце. Видели снимка на Рачето и дошли в Дома. Тримата прекарали 3-4 часа заедно и се харесали. Още на мига Рачето грабнала сърцата на двамата съпрузи с интелигентността и красотата си. Решението да я осиновят се затвърдило, споделили го с детето и то не скрило радостта си да заживее с тях. Димитров и Давидкова веднага подали молба за осиновяване на Радка, получили комплекта документи, които да подготвят за процедурата, и се прибрали щастливи в столицата.

Директорката на дома Петранка Димитрова обещала, че ще пусне Рачето с тях за празниците. Радка обаче заболяла от бронхопневмония и била настанена в болницата в градчето.

Готовата папка с необходимите книжа кандидат-родителите внесли в Районния съд в гр. Велики Преслав и делото било насрочено за 25 юни. "На 24-и вечерта пристигнахме в градчето. Колата бяхме натоварили с подаръци и лакомства за децата от дома, а за Рачето носехме специално костюмче, с което да застане пред съда на следващия ден.



Не можете да си представите шока,



в който изпаднахме, когато ни казаха, че детето го няма", сподели със свито сърце Димитров. Неизвестно защо и как преди два дни изведнъж се появила една от многото лели на Рачето, която казала, че много я обича и искала да й гостува в Шумен. Лиляна Памукова подписала декларация и пуснали детето с нея. "Освен Памукова се появила и Веска Хайникен от САЩ, която също е искала да осинови Радка и от няколко дни се срещала с детето", разказва с насълзени очи мъжът.

Дежурната възпитателка по неизвестни причини пуснала детето до 2 юли въпреки делото на следващия ден, без да се допита до шефката. Вече почти в полунощ кандидат-родителите и Димитрова открили Памукова в "Алкомет", където била нощна смяна като кранистка, и тя поела ангажимент да доведе момиченцето сутринта. И пристигнала, но без детето, а с адвокат, заявявайки, че иска да стане настойник на сирачето.

Радка постъпва в дом за сираци за първи път през май 1998 г. Майка й Валентина Михайловна, рускиня, умира от рак и бащата Юлий Стоянов оставя дъщеря си на грижите на възпитателите. След няколко седмици идва леля от гр. Варна и прибира осемгодишното момиченце, но го връща след близо два месеца. Детето е местено ту в шуменския дом, ту бягало в осмарския, а след обединяването му с този във Велики Преслав през 2000 г. бащата подава молба Радка да остане там и



след няколко месеца умира.



"През всичките тези години никой не се интересуваше за детето, нито имаше посещения. Дори баща й не е стъпвал тук, докато беше жив", спомня си Димитрова.

Румяна Давидкова и Димитър Димитров също имат нерадостна съдба. Преди 2 години на 24 г. умира синът им Красимир. Румяна Давидкова съжалява, че е пропуснала възможността да роди още едно дете, но вече не може. Тя е на 47 г., а съпругът й на 49 г. Семейството решило в началото на тази година да осинови дете. Първо търсили бебе в домовете в "Драгалевци" и "Лозенец" в София, в Дрен, в Бургас и в Шумен. Навсякъде им казвали, че нямат подходящи деца, без въобще да им ги показват. "Има мрежа за осиновяване на деца и директорите работят само с определени агенции", твърди Румяна Давидкова. От позната в Шумен научили, че в дома във Велики Преслав има подходящо дете и след като видели снимката му, решили да се запознаят с него.

След като Давидкова и Димитров изявяват желание да осиновят Радка, Памукова е уведомена и казва, че



не може да се грижи за детето



и спокойно могат да го дадат на хората, които го искат. На 19 юни обаче пристигнала в сиропиталището и поискала да вземе детето за два дни. Памукова върнала Рачето на уговорения ден и час и два дни преди делото идва да я иска отново, но вече в компанията на българката с американско гражданство Веска Хайникен. Г-жа Хайникен пратила през февруари т.г. писмо до Димитрова, в което изразява желание да осинови Радка. За осиротялото момиченце научила от една от възпитателките. "Повече нямаше други вести от г-жа Хайникен, не е искала нито документи, нито среща с детето, което я изключва като кандидат-родител", обясни Димитрова.

Памукова помолила писмено дома да разреши престоят на Рачето при нея да бъде удължен от 2 юли до 15 септември. След официалния отказ лелята била категорична, че няма да върне детето повече и в деня на делото подала молба в община Шумен за получаване на настойнически права над племенницата си.

Насроченото за 25 юни дело за осиновяване на Радка от Давидкова и Димитров е отложено за 18 юли, когато трябва да има и назначен настойнически съвет. "До момента мислех, че аз съм настойник на Радка като директор на социалното заведение, което се грижи за нея", обяснява последвалите неразбории около съдбата на детето Димитрова.

"Не е ясно на какво основание е дадено детето на лелята", коментира Фани Виденова от правосъдното министерство, която отговаря за осиновяванията на българчета от чужденци. Тя няма пряко отношение към проблема, защото детето се взима от българи, но се е срещнала с Румяна Давидкова на добра воля, за да й даде съвет.

Преди това жената е потърсила съдействие от просветното министерство, под чиято шапка е домът във Велики Преслав. Пеша Коркинова, шеф на отдел "Специални училища" в МОН, се обадила няколко пъти на директорката на дома и накрая посъветвала Давидкова да си търси правата в регионалния инспекторат на МОН в Шумен. "Няма пречки детето да бъде осиновено от българското семейство", каза за "Сега" Пеша Коркинова. Тя признава, че детето е дадено на лелята в нарушение на правилата за дейността на приютите, но само можела да се надява, че момичето ще бъде върнато в дома. "Трябва социалните служби за закрила на детето да се намесят, разчитаме и на полицията, и съда. Все пак ние сме образователно министерство и отговаряме преди всичко за образованието и възпитанието на децата", обясни експертката от МОН.



В битката за Радка се включва и прокуратурата.



По жалба на Димитрова да й се съдейства да прибере момиченцето в сиропиталището районна прокуратура излиза с постановление. Не било нужно откриване на процедура за полицейска защита на детето, тъй като нямало данни за наличие на заплаха спрямо физическото и психическото равновесие на малолетната Стоянова. Освен това момичето нямало легитимен настойник и можело да стои при родственица до назначаването на такъв, обясниха от РП Велики Преслав, позовавайки се на Семейния кодекс. Оттам се заканиха още да спрат делата по осиновяване, а течащите проверки да докажат кой и как е погазил законите по този "заплетен казус".

Юристката на Държавната агенция за закрила на детето обаче беше категорична, че процедурата по назначаване на настойник е излишна, тъй като Димитрова се явява автоматично настойник като директор според чл. 128 от Семейния кодекс. От Агенцията са изискали всички документи по случая и обещали бърза намеса, тъй като Памукова незаконно задържала Радка. Опитът на в. "Сега" да научи къде се намира в момента момиченцето претърпя неуспех. Г-жа Памукова в телефонен разговор само заяви, че детето не е при нея, а при роднини.

Давидкова и Димитров, вече истински притеснени за момиченцето, обикалят по различни инстанции, за да търсят съдействие. "Опасявам се детето да не бъде раздвоено и объркано, и ако получи някаква психическа травма, ще съдя виновните до края на дните си", категорична е Румяна Давидкова.

В стаята на четвъртия етаж, където е живяла Радка, при подреждането на леглото възпитателките открили картичка. Тя е изработена от блоков лист и изрисувана с цветни моливи. Имало залепени 3 червени станиолови звезди, а под тях пишело: "На мама Руми и татко Митко от Радка."

Радка (в средата) е снимана заедно с други 2 деца от дома, за да бъдат показвани на кандидат-родители. Според семейството, което иска да я осинови, Радка е много по-красива в действителност.

1669
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД