Съдиите не искат да реформират системата си, не дискутират помежду си скандалните назначения и нямат желание чрез решителни действия да изкоренят корупционните практики. Това се посочва в доклад за гражданско наблюдение на съдебната система, проведено от неправителствената организация "Център на НПО Разград". В документа се отбелязва, че единствената организация, която поддържа подобни дебати, е Съюзът на съдиите в България.
Изводите са базирани на наблюдение върху работата на 24 районни и 9 окръжни съдилища в Южна България. От НПО-то отбелязват и някои положителни тенденции в работата - например наличието на интернет страници, както и документи, които могат да се изтеглят от тях.
Извън това обаче наблюдението отбелязва, че магистратите не декларират ясно обвързаностите си, тъй като в своите декларации за конфликт на интереси не посочват примерно кои банки са им отпуснали кредит. Освен това съдебните заседатели нямат задължение да декларират конфликт на интереси. Според доклада няма напредък в процедурите за избор на заседатели. В момента те се одобряват от общинските съвети по места, но е общоизвестно, че това става на партиен принцип. НПО-то също е забелязало тази тенденция и заключава, че това автоматично поражда съмнения за тяхната безпристрастност. Заседатели участват по наказателните дела на първа инстанция. Те винаги са мнозинство в съдебния състав и гласът им тежи колкото този на съдията, т.е. дадена присъда може да бъде постановена само с гласовете на заседателите.
|
|