Разпоредбата от Закона за водите, че речните и морските острови са публична държавна собственост, противоречи на конституцията и трябва да бъде отменена. Това е становището на трима върховни магистрати, които са сезирали Конституционния съд по казуса. КС е образувал дело, но още не се е произнесъл по допустимостта му. Според Добринка Василева, Маргарита Соколова и Гълъбина Генчева от Върховния касационен съд въпросният текст от Закона за водите не отговаря на конституционните норми, че частната собственост е неприкосновена и принудителното й отчуждаване може да става само срещу обезщетение.

Тримата върховни съдии гледат дело по жалба на държавата, представлявана от регионалния министър, срещу решение на апелативния съд в Пловдив от юни 2012 г. То гласи, че държавата не е собственик на нива от 16.5 дка, която се намира на остров Адата в р. Марица.

Целият остров е представлявал нива от 67 дка, която е одържавена през 1949 г. През 1999 г. 16.5-те дка са възстановени на наследниците на собственика. След това обаче през януари 2000 г. влиза в сила текстът за островите в закона, който има ефект на одържавяване. Така започва съдебната битка на собствениците, заради която сега е сезиран и КС. Върховните съдии, които пратиха казуса там, твърдят, че до 2000 г. не е имало закон, който да придава на островите изрично статут на публична държавна собственост и това да е препятствало реституирането им. "Практиката показва, че такива земи са възстановявани от поземлените комисии", аргументират се магистратите. Те припомнят, че по конституция се държи предварително и равностойно обезщетение, ако собственост се отчуждава принудително. Такова задължение на държавата и процедура по обезщетение не са предвидени в атакувания чл. 12 от Закона за водите. "С редица свои решения КС е приемал, че са противоконституционни онези текстове от закона, които отнемат вече възникнало право на собственост", пише още в искането на ВКС. А чл. 12 от закона отнема вече възникнали права на собственост и влиза в противоречие с конституцията.

През 2010 г. като публична държавна собственост в чл. 12 бе включено и морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав. В искането на ВКС обаче се атакува единствено разпоредбата за островите.

Докато КС не се произнесе по казуса (а той може и да откаже да го разгледа - б.а.), делото за собствеността върху островната нива във ВКС остава спряно.