|
-------------------------------
"Избрахме си президент с две маски. Едната е на модерен реформатор, другата е на автократ традиционалист. Тепърва ще видим коя ще се наложи." Така сенаторът Хосе Николас Мориниго коментира пред Ройтерс избора на Дуарте.
Дори добрите намерения на новия президент за "чисто начало" и да не са само изборна финтифлюшка, на него ще му е много трудно да ги осъществи и да излезе от дебелата сянка на родната си "Колорадо". Откак е взела властта през 1947 г., тази основана още през 19-и век консервативна партия на едрите собственици така се е сраснала с държавата и с осигуряваните от нея облаги и безнаказаност, че е превърнала цял Парагвай в нещо като свое ООД.
Именно "Колорадо" вдъхновява и преврата на потомъка на преселници от Бавария ген. Алфредо Стреснер през 1954 г., циментирал партията си на поразклатения й властови постамент за още дълги десетилетия. Диктатурата му превръща Парагвай в "страна на мълчаливия ужас" и на "безследно изчезналите" и продължава до 1989 г., когато започналият да пречи с ретроградността си Стреснер е свален пак с преврат, вдъхновен от "Колорадо". През 35-те му години на власт Парагвай се сдобива с такива рекорди, като
700-те заплати на здравния министър,
получавани от 700 негови различни длъжности в обществената администрация; 10-те милиарда долара, присвоени само във финансовото министерство и надхвърлящи три пъти външния дълг на страната; 40-те процента приходи в националната икономика от контрабандата и наркотрафика и т.н.
Стреснер е свален във вододелната за света 1989-а от военни начело с ген. Андрес Родригес, който после става и президент. Ключова роля в преврата обаче играе скандалният генерал Лино Овиедо, тясно обвързан с "Колорадо". Именно той издърпва предпазителя на граната, която държи в ръката си, и така принуждава Стреснер да се подчини на превратаджиите и да се изнесе в съседна Бразилия. В очите на зажаднелите да се отърват от диктатора парагвайци Овиедо тогава е герой.
Но през 1996-а, когато на власт вече е първият от 40 г. законно избран президент - Хуан Карлос Васмоси, Овиедо вдига военен метеж срещу него. Бунтът е потушен, а инициаторът - заклеймен като враг на демокрацията. Обвиненията на Овиедо, че Васмоси не само не е преборил корупцията от времето на Стреснер, но и сам обилно е загребвал държавни блага, потъват в шума около превратаджийското му упражнение. Впрочем, същият шум заглушава и твърдения, че самият генерал също се е облажил от армейски сделки.
Две години по-късно едно от крилата на "Колорадо" все пак
решава да изпробва харизмата на Овиедо
като популист и полиглот (той свободно говори двата официални езика в страната - испански и индианския гуарани - плюс португалски и немски) и го предлага за кандидат-президент. Върховният съд обаче потвърждава решението на военния трибунал и оставя в сила 10-годишната присъда на генерала, което му отрязва пътя към президентския дворец. За президент е издигнат предвиденият преди това за негов вице Раул Кубас.
Щом става държавен глава, Кубас помилва Овиедо. Срещу това скача вицепрезидентът Луис Мария Аргана - представител на друго крило в "Колорадо", притеснено, че тандемът Кубас-Овиедо ще обсеби държавното кранче и няма да остави нищо за другите. Конфликтът свършва типично по парагвайски - свадливият Аргана е застрелян в колата си насред центъра на столицата Асунсион. Неговите хора тутакси спретват масови улични протести срещу набедените за вдъхновители на убийството Кубас и Овиедо и двамата са принудени да бягат в Бразилия.
За президент с благословията и на двете крила на "Колорадо" е провъзгласен пак неин човек - шефът на парламента Луис Гонсалес Мачи. Почти като в телевизионна сага развълнуваната тълпа от улицата нахлува в парламента, за да поздрави новия лидер и дори
внася на носилки ранените при сблъсъците,
за да могат и те да се порадват на победата.
Сериалът продължава с още един опит за преврат - през 2000 г. верни на Овиедо офицери изкарват танкове пред президентския дворец, но не получават сериозна подкрепа и се прибират по казармите. През 2002 г. призракът на Овиедо пак изплува по улиците на Асунсион, които са залети от протестите на негови привърженици срещу провалилия се според тях в управлението Мачи.
През февруари т.г. Мачи едва оцелява в процедура по импийчмънт. Обвиненията, разбира се, не са изненада за никого - пак корупция и авторитарни методи. Смята се, че Мачи е присвоявал държавни фондове, служил си е с измами, преследвал е и е подлагал на мъчения леви опоненти, а
черешката на тортата е незаконно закупено БВМ
Парламентаристите обаче решават, че "не е моментът" да оставят държавата без президент и подаряват на Мачи още половин година на власт - не само до изборите през април, когато за нов президент е определен Никанор Дуарте, но и до встъпването му в длъжност, което става чак през август.
Сега на Дуарте се пада да разчиства Авгиевите обори на предшествениците си и да се мъчи да връща вярата на парагвайците в политическата класа. Въпросът е дали самите парагвайци въобще искат да се правят на наивници, след като примерът "отгоре" толкова усърдно е разпространил заразата си "надолу", че днес поне една трета от населението на страната оцелява благодарение на незаконни сделки и контрабанда.
Раят за народния "сенчест бизнес" е град Сюдад дел Есте (в миналото носил името на Стреснер), разположен точно на мястото, където се събират границите на Парагвай, Бразилия и Аржентина. Там гъмжи от куфарни търговци,
наркотрафиканти, китайски мафиоти, арабски терористи
Всеки върти търговия с всичко - главно с евтина контрабандна стока от Азия, но и с нелегално оръжие, и с наркотици. През 2001 г. по настояване на САЩ Парагвай дори затвори за известно време границата, за да се извърши проверка дали многобройната арабска общност в граничния "триъгълник" около Сюдад дел Есте няма връзка с атентатите от 11 септември. Резултатът бе истински бунт на интернационала на контрабандистите, който напираше да строши полицейските бариери и да продължи бизнеса си.
Когато корените са стигнали толкова дълбоко, козметичното ашладисване на симпатяга като Дуарте във върхушката едва ли ще промени нещо.
|
|
|