|
- Не. Струва си единствено за търговците. А те не купуват за себе си. Има такава група хора, които обикалят по провинцията. Намират възрастни хора, не знам как разбират, че те имат картини. Взимат ги на безценица, влагат някакви пари в реставрацията и след това започват да се въртят в София и да предлагат. В София има 200-300 души, които купуват картини. Търговците говорят с някого от тях и си намират купувач. Твърде често картините по този път достигат до цени, които са нереалистични.
- А защо банките купуват картини? Знам, че Дойче банк има огромна колекция от картини на немски художници. Много български банки също колекционират.
- Ние имаме амбицията да имаме една от най-богатите корпоративни колекции от картини в България. Имаме над 140 работи на Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Димитър Казаков-Нерон, Георги Божилов, Васил Стоилов, Иван Вукадинов и др.
Купуваме не за да инвестираме, а за да помогнем. През 1998 г. започнахме сътрудничество със СБХ. Всяка година даваме на съюза oпределена сума за да подпомага художници, организира изложби или други свои начинания, като например да се покрие изръжката на наши художници в Париж. Не знам дали е известно, но преди 30-40 г. в центъра на Париж, на Монмартър е изградено от няколко страни едно ателие. То е дадено за безвъзмездно ползване на тези страни за дълъг период от време и по този начин художници от тези страни имат възможността да творят и да се вдъхновяват от този прекрасен град. Освен това "Евробанк" финансира провеждането на 2 изложби годишно като избираме авторите, съвместно с СБХ. Предпочитаме едната да е на утвърден автор, а втората- на по-млад, изгряващ майстор. И правим откупки.
В същото време, смятаме, че и за служителите на банката, и за нашите клиенти в централния офис и по клоновете, е приятно и мотивиращо да работят, заобиколени от картини на най-големите български майстори.
- Вие имате ли собствена колекция?
- Имам. Имам Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, имам Майстора. За съжаление, не винаги мога да имам, това което най-много искам. А и вероятно, заради професията, си винаги преценявам дали цената, която се иска, си струва.
- Как се роди колекционерът у вас?
- Аз работя в банковата система от 1991 г. Започнах като най-обикновен служител в ТБ "Биохим". 1994-1995 г. вече бях започнал да раста в йерархията и. Кръгът от хора, с които се срещах по това време беше полудял по покупки на картини. И аз също се заинтересувах. Купих първата си картина. Започнах да чета за автора. После виждаш книга за друг автор, после трети. После почваш да купуваш каталози, после монографии. Така се ражда колекционерът. Четох, че единственият начин да надмогнеш времето е да гледаш възможно най-дълго картини на световни майстори и така се доближаваш до тях.
- А къде застраховате картините?
- Това е тема, която никой не би коментирал. Единици са хората в България, които могат да направят ясна оценка каква е застрахователната сума и да определят по нея застрахователната премия. Пазарът у нас е изключително малък. Няма реална цена на творбите. Едва когато падне забраната за износ на картини на наши майстори зад граница, колекционерството може да се превърне в инвестиция. Когато българските произведения излязат официално на международния пазар ще имат реални цени. Това е забрана, която не знам кога и защо е наложена.
- Затова ли няма истински търгове на Кристи'с, на Сотби?
- Как да стане търг? Трябва някое частно лице да си изкара картината да я продаде. А тези 100-200 души знаят коя картина къде е, определят си цени, търгуват си. Така е. От време на време в този кръг влиза някой новозабогатял. Истината е, че пазар не може да има без ликвидност. Независимо пазар на какво е. Когато се махнат ограниченията, тогава може да се говори за пазар, защото той ще е ликвиден.