|
Предстоящите парламентарни избори се различават от изборите през 1997 и 2001 г. както по липсата на голяма драма, така и по липсата на голяма надежда, което ги прави напълно енигматични.
Изборите през 1997 г. смениха стратегическата посока на развитие на обществото. И напълно логично те бяха спечелени от "партията на верния път" - ОДС. Промените в България през последните години станаха възможни благодарение на тази изборна победа.
Изборите през 2001 г. не промениха посоката на развитие, но радикално обновиха политическия елит. И естествено те бяха спечелени от "партията на царя". И в двата случая изборите бяха решени от силен протестен вот.
На тези избори протестният вот е факт, но не е факторът,
който ще предопредели изборния резултат. И причината е, че и "левите" и "десните" се опитват да бъдат партии на промяната, но и едните, и другите не предлагат убедителна алтернатива на статуквото. Влизането ни в ЕС лиши българската политика от реален драматизъм. И най-твърдите електорати вече не толкова се страхуват, колкото се дразнят от победа на опонента. На тези избори всички партии, които имат шанс да играят някаква роля, вече са управлявали. И най-парадоксалното е, че всички са съгласни, че партията с най-голяма подкрепа - БСП - е управлявала най-лошо.
Изборите не предлагат нови идеи и не предлагат нови лица. Но липсата на новост е подвеждаща. Защото това са първите избори, в които партиите търсят подкрепата на избирателите не просто за своите принципи, а за конкретни управленски политики. Програмите на партиите с шанс за парламентарно представителство са по-професионални отвсякога. И дори изблиците на популизъм са в рамките на приличието. Това са първите избори, в които избирателите са не просто "гражданско общество" или "народ", а данъкоплатци, кредитополучатели, клиенти на здравната каса или сезонни работници.
Липсата на нови лица не е изненада.
Електоралната лотария от 2001 г. е вече история и само неслучайни хора могат случайно да попаднат на избираеми места в листите. Най-симптоматична е листата на НДСВ. "Партията Виенско колело", каквато я помним от миналите избори, се е превърнала в политическа машина, която в нищо не се различава от старите партии. Когато не става дума за водачите на листите, това, което е определяло предпочитанията в царската партия, видимо е не привлекателността на кандидатите, а тяхната лоялност. Явно това, което НДСВ е научило в рамките на този мандат, е, че не е важно колко депутати ще вкараш в парламента, важното е на колко депутати можеш да разчиташ в кризисна ситуация.
Коалиционната психоза, която е обхванала коментиращата класа, е пряк резултат от факта, че когато нещата са така прелъстително неясни, то всичко изглежда възможно. Това ме кара да огранича анализа си до разграничаване на това, което знаем, от това, което искаме да знаем.
Това, което знаем, са електоралните нагласи в момента и те сочат стабилна преднина на БСП.
Голямата неизвестност е колко партии ще влязат
в следващия парламент. Социолозите са склонни да предполагат, че ще влязат по-скоро четири, отколкото пет партии. Политолозите са склонни да мислят, че те ще бъдат по-скоро пет, отколкото четири. Но и едните, и другите са на мнение, че партиите в следващия парламент ще са по-скоро пет, отколкото шест.
Това, което знаем, е, че правителството се бори за по-висока избирателна активност. Това, което не знаем, е как една по-висока избирателна активност ще повлияе на изборните резултати. Профилът на нерешилите да гласуват показва, че мнозинството от тях поставят себе си в центъра и вдясно от центъра. Това логично кара мнозина да мислят, че по-високата избирателна активност ще работи в полза на НДСВ. Но опитът от предишни избори показва, че това логично предположение може да се окаже погрешно. През 1994 г. пост-изборните анализи показаха, че когато решат да гласуват, мнозинството от нерешилите повтарят избора на вече решилите да гласуват, а не предишния си вот. Ако това е вярно, висока избирателна активност може да доведе до абсолютно мнозинство за БСП. Уравнението става почти нерешимо като се има пред вид, че това са първите избори, на които правителството създава лотария като инструмент за повишаване на избирателната активност. И ние не просто не знаем кой ще спечели часовника и кой мобифона, но и не знаем
кои са тези, които ще отидат да гласуват заради часовник
и мобифон.
Това, което знаем, е, че на тези избори за първи път ще се гласува с интегрална бюлетина. Мнозина предполагат, че това ще затрудни политическите партии, които разчитат на неграмотни или възрастни хора (например ДПС, БСП). Но е възможно интегралната бюлетина да доведе до свръхмобилизация на тези партии и да ги подтикне към кампания "от врата на врата", което да увеличи техния резултат. Така че не знаем какъв ще е ефектът от интегралната бюлетина. Това, на което можем да се надяваме, е, че въвеждането на интегралната бюлетина ще даде нов тласък на обучението по математика в началното училище.
Това, което знаем, е, че НДСВ е единствената политическа партия, която на тези избори има теоретически шанс да спечели повече гласове от БСП. Това, което не знаем, е дали НДСВ ще се стреми към спечелване на максимална електорална подкрепа или ще предпочете да запази шансовете си за коалиция с левицата. Ако иска да увеличи електоралната си подкрепа, НДСВ трябва да се изтегли надясно и да експлоатира реалните страхове от евентуално управление на БСП. Но преминаването на окопната война в реални бойни действия ще намали шансовете за червено-жълто управление. Какви са приоритетите на НДСВ на тези избори е една от известните неизвестни на тези избори.
Това, което знаем, е, че на тези избори, за разлика от изборите досега, много по-голям брой кметове на големи градове се кандидатират за народни представители. Това, което не знаем, е колко от тях ще влязат в парламента и колко голяма е
опасността от дестабилизация на местната власт.
Показателен в този смисъл е случаят със Стефан Софиянски. Ако БНС влезе в парламента и Софиянски стане депутат, това означава нови кметски избори и възможност за нови мнозинства в общинския съвет. Ако БНС не влезе в парламента, Софиянски ще е политически парализиран и това предполага или нови избори, или перманентна криза в София. Но по подобен начин изглежда случаят и в други големи градове. Така че дали парламентарният вот няма да доведе до криза на местната власт и вълна от кметски избори е нещо, което не знаем.
Това, което знаем, е, че президентът се обяви за широка коалиция, която според повечето коментатори трябва да включва и НДСВ, и ДПС. Една такава коалиция ще увеличи шансовете на президента за втори мандат и ще позволи конституционни промени и по-стабилна подкрепа в случай на "интеграционен шок". Това, което не знаем, е дали приоритет на БСП ще бъде преизбирането на президента или реализирането на управленската програма на левицата. Широка коалиция, която включва и НДСВ, и ДПС, прави левицата отговорна за своето управление, но и за това на сегашното правителство на НДСВ и ДПС. Подобна коалиция ще засили напрежението между конкуриращите се центрове на власт вътре в червената партия и заплашва да я взриви отвътре. Широка коалиция отваря пространство за появата на силна дясна опозиция, която да спечели изборите през 2009 г. или преди това. Нещо подобно най-вероятно ще се случи в Полша през есента.
Това, което знаем, е, че новото българско правителство, което и да е то, ще превърне влизането в ЕС в свой приоритет. Това, което не знаем, е как профилът на българското правителство (ляво, левоцентристко или десноцентристко) може да повлияе на ратификационния процес, ако Франция каже "не" на Конституцията, а десницата в Германия каже "не" на ратификация на договорите с България и Румъния. Това ние наистина не знаем.
Това са само част от нещата, които знаем, че не знаем, но извън всички тези известни неизвестни съществуват и един милион неизвестни неизвестни. Толкова според социолозите са тези, които не са решили как да гласуват. А именно те ще определят, как ще изглежда България след тези избори.
