:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,323,891
Активни 100
Страници 18,544
За един ден 1,302,066

Тънката граница между коалиционната любов и омраза

Докато вляво и вдясно се обединяват, управляващите се разединиха и предпочетоха да се борят самостоятелно
Коалициите винаги са били предпочитан начин за правене на политика. Обяснението за това е просто - у нас има твърде много партии, повечето от които нямат друг шанс да присъстват осезателно в политиката освен груповия.

Предстоящите избори също не са изключение. Почти половината от формациите, които са регистрирани за вота, са коалиции - Достойна България, Да живей България, Коалиция за България и т. н.

Най-драматично се оказа предизборното прегрупиране вдясно. Въпреки наситените с емоции опити за обединение в крайна сметка във вота ще участват две десни коалиции - Обединени демократични сили и Български народен съюз. Сама на изборите ще бъде партията на Иван Костов Демократи за силна България.

Първата коалиционна копка направиха още през март 2004 г. лидерът на ССД Стефан Софиянски и шефът на ВМРО Красимир Каракачанов. Тогава те обявиха, че ще участват заедно на изборите, а няколко месеца по-късно стана ясно, че и земеделската лидерка Анастасия Мозер се готви да се присъедини към тях.

Истинското коалиционно движение обаче започна през октомври миналата година, когато СДС обяви, че стартира преговори за дясно обединение. На сакралната дата 10 ноември в НДК се събраха 11 десни партии и дадоха заявка, че са готови да работят заедно. По разбираеми причини в заседанието не участваха лидерът на ДСБ Иван Костов и шефът на Демократическата партия Александър Праматарски. Мотивите им бяха, че не искат да седнат на една маса със Стефан Софиянски, както и да правят коалиция с маргинални формации. Форматът "10 ноември" успя да се събере три или четири пъти, след което се саморазпадна. В средата на февруари БЗНС-НС, ССД и ВМРО го напуснаха, като го обявиха за безполезен.

Тогава най-желаният партньор от всички се оказа земеделският лидер Анастасия Мозер. Противникът на политическите съюзявания Иван Костов й протегна ръка и поиска заедно с ДП на Праматарски да възстанови коалицията ОДС, с която спечели изборите през 1997 г. СДС също искаше коалиция със земеделците на Мозер заради сакралните букви. Конгресът на БЗНС-НС, структурите и членовете на ръководството му обаче категорично предпочетоха предизборен съюз със Софиянски и Каракачанов. Месеци наред Мозер протакаше подписването на споразумение, като дори заплаши, че по-скоро ще подаде оставка, но няма да се коалира със столичния кмет. В крайна сметка през март УС на БЗНС-НС взе решение за коалиция с ВМРО и ССД под името Български народен съюз. Мозер не само не подаде оставка, но не спира да изразява задоволство от равнопоставеността и бързината, с която се взимат решенията в коалицията.

Само няколко дни след това Александър Праматарски направи един от най-големите пируети вдясно - докато всички го спрягаха за човек на Костов, той подписа предизборно споразумение с Надежда Михайлова. Така "Раковски" 134 взе марката ОДС, а Командира остана сам. Разрастването на сините обаче не спря - за няколко седмици Михайлова прибра в ОДС "Гергьовден", ромската партия ДРОМ и БЗНС-обединен на Яне Янев и Георги Пинчев. Преди няколко седмици тя обеща да помисли за места в листите и на Български демократичен форум и Либерален съюз.

Заради бързината, с която беше създадена, на ОДС беше лепнат етикетът "аварийна коалиция", а прогнозите бяха за скорошни раздори сред партньорите. И наистина само ден след обявяването на водачите на листите лидерът на НС-БЗНС Яне Янев изрази несъгласие с отреденото му и започна да намеква за напускане. Недоволни сини също изоставиха демонстративно Надежда. На 25 юни ще стане ясно доколко ерозията е подкопала позициите на дясната опозиция.

Управляващите 4 години крепяха коалиционно управление, но в крайна сметка ще се явят на изборите поотделно. Парадоксалното е, че точно онези, които цял мандат се опитваха да се разграничат от НДСВ, накрая взеха да ухажват Симеон за общи листи.

До тази ситуация също не се стигна без драми. Причината - НДСВ отказа да носи на гърба си Новото време, от което към момента не печели нищо, а и има за какво да му отмъщава. Царят се дръпна и от Доган, защото прецени, че съюзът с ДПС ще му донесе повече вреди, отколкото ползи.

Цял мандат Ахмед Доган се стараеше да се разграничи от НДСВ. Негови депутати дори заявяваха, че ДПС има роля само за успехите, но не и за неуспехите на правителството. Новото време пък бе част от НДСВ, но неговите представители от първия ден на мандата се опитваха да изтъкнат, че са нещо повече от жълтите. Накрая нововремци се отделиха в собствена ПГ и направиха партия.

В края на мандата обаче самочувствието на двете по-малки партии спихна. Въпреки заплахите, комплиментите и откровените спекулации за "единствения шанс за спиране на червената заплаха" царят-премиер остана непреклонен, а т. нар. Либерален алианс - виртуален.

Вляво драмите бяха значително по-малки. Коалиция за България е почти същата, както преди 4 години. Въпреки че не липсваха искри между социалисти, комунисти, роми и социалдемократи, коалицията бе запазена. БСП предпочете да подпише, въпреки че няма да спечели повече гласове, за да не бъде обвинена, че когато е близо до властта, загърбва партньори.

Интересна е Коалиция на розата, в която влизат все бивши - бившият социалист Александър Томов, бившият партньор на БСП Кръстьо Петков, бившите заместници на Ахмед Доган Гюнер Тахир и Осман Октай и говорителят срещу синьо-червената мъгла Жорж Ганчев. Наблюдателите твърдят, че това е тип коалиция менте - по подобие на царските от 2001 г., която ще се опитва да краде гласове от БСП и ДПС.

Дали заради грозните сцени и пазарлъци, дали заради някакви политически или идеологически различия, но социологическите проучвания показват, че засега по-печеливша е тактиката на партиите, които ще се явят самостоятелно на изборите. Дори и тенденцията да се потвърди на самия вот обаче, е ясно, че точно коалиция ще управлява България през следващите 4 години. Какъв ще е съставът й е съвсем друг въпрос.
588
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД