Таван от 4 г. за посланическите мандати ще бъде въведен със закона за дипломатическата служба, който бе представен вчера от шефа на МВнР Ивайло Калфин. Престоят на останалите дипломати ще е за не повече от 3 г. Досега масовата практика бе да се просрочва службата в чужбина. Представителят ни в ООН Стефан Тафров например успя да се задържи три мандата, т.е. 15 г. След приключване на 4-те години посланикът ще трябва да прекара 2 г. на работа в МВнР.

След почти година закъснение правителството най-сетне ще предложи утре наши представители в две ключови европейски столици, научи "Сега". За Рим ще замине шефът на дирекция "Европа-2" във Външно Атанас Младенов, за да замени Никола Калудов, който от 5 г. оглавява мисията ни там. Нов шеф ще има и посолството в Мадрид на мястото на Василий Такев, съобщиха запознати. МС ще предложи на президента смяната на посланиците в Грузия и Украйна. Досега в Грузия имахме временно управляващ. Нерешен остава въпросът кой да оглави мисията ни в ООН, където в момента има временно изпълняващ длъжността.

Проектът на закон за дипломатическата служба въвежда строги правила за избор на шефовете на мисии и израстване в дипломатическата кариера. В него е записано, че 10% ще си останат партийни назначения. Законът ще забрани на дипломатите да членуват в политически партии. Предвижда се още външнополитическите съветници на президента, премиера и шефа на парламента също да имат дипломатически статут.

Проектът за закон на министър Калфин е срещнал сериозната съпротива на няколко ведомства по време на съгласувателната процедура. В неделя проектът беше обсъден и от съвета на коалицията. Законът предвижда представителите на различните министерства към посолствата ни да бъдат подчинени на посланика. В момента военните и търговските аташета са отговорни пред съответните министри и това довежда до пълна липса на координация.

Спорен е въпросът дали да има длъжност постоянен (държавен) секретар и негов заместник. Изискването за тях е да са дипломати с много дълъг стаж. Тази роля досега играеше главният секретар, но за него изискванията не важаха. Към тази длъжност имаше най-големи политически апетити, тъй като секретарят се занимаваше с назначенията на недипломатическите длъжности и през него минаваха основните финансови потоци на ведомството. Има възражения и срещу назначаването на двама генерални директори, защото те можели да отнемат правомощията на зам.-министрите.