|
Заедно с Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев и Ангел Василев в края на 2003 г. Ленев бе осъден от градския съд на доживотен затвор за разстрела на бившия премиер през 1996 г. От края на април м. г. делото виси пред втората инстанция. Софийският апелативен съд (САС) обаче оттогава го отлага по различни причини като неявили се свидетели или болни адвокати. Поредното заседание трябва да е утре.
Присъдата на първата инстанция бе въз основа на направените пред следствието, но отречени пред съда самопризнания на Ленев, Кичатов и Георгиев. Както и на свидетелствата на шефа на отдела за тежки престъпления в ДНСП (след това специален сътрудник на НСБОП в разкриване на поръчкови убийства) висш полицай Ботьо Ботев. Той е човекът, разпитвал подсъдимите веднага след задържането им във вила в Копривщица. Ленев, Кичатов и Георгиев обявиха, че там са били изтезавани, а показанията им - диктувани.
През юни САС глоби Спас Илиев с 500 лв. заради непредоставеното дело. Той обаче дори не е отговорил на съдебното настояване, твърдят адвокати по делото. Досега редовното му оправдание било, че още се извършват следствени действия. Това не е вярно, нищо не се прави, Ленев не е викан на разпит нито веднъж, отричат от защитата. С отказа бе сезиран и Висшият съдебен съвет, но това остана без последствия.
"Сега" опита да се свърже с военноокръжния прокурор. Цял ден вчера обаче секретарката му обясняваше, че той е в заседание и не може да говори.
Преди да чете присъдата си, съдът трябва да изслуша още няколко свидетели и пледоариите на страните. Затова шансът делото да приключи скоро е минимален, дори и Спас Илиев да предостави папката в последния момент.
Коментар
Кой шиканира този процес?
Никой няма право да не изпълнява съдебни разпореждания. Независимо дали е гражданинът Х или военноокръжният прокурор на София. Дори още по-малко може да си го позволи той.
След като делото навлезе в съдебната си фаза, господар на процеса е съдът. Прокуратурата е само страна. Съдът решава какви доказателства да събира, за да разкрие обективната истина. Обичайните заподозрени за бавене на делата са адвокатите. Сега обаче и прокуратурата се вживява в тази роля.
А представителите на държавното обвинение трябва да са наясно, че съдебните разпореждания тежат с еднаква сила за всички. И неизпълнението им не е нищо друго освен демонстрация на мускули, неуважение към съда и отказ от правосъдие. И глобата би трябвало да е най-лекото наказание за това.
След като делото навлезе в съдебната си фаза, господар на процеса е съдът. Прокуратурата е само страна. Съдът решава какви доказателства да събира, за да разкрие обективната истина. Обичайните заподозрени за бавене на делата са адвокатите. Сега обаче и прокуратурата се вживява в тази роля.
А представителите на държавното обвинение трябва да са наясно, че съдебните разпореждания тежат с еднаква сила за всички. И неизпълнението им не е нищо друго освен демонстрация на мускули, неуважение към съда и отказ от правосъдие. И глобата би трябвало да е най-лекото наказание за това.
