Радост за окото и гъдел за любопитството: преводната енциклопедия "Златото по света" (изд. "Кръгозор"). Луксозен формат, илюстрации с разбираема цветова доминанта, разтреперващи истории - от първата геоложка карта, ХII век пр.Хр. на златните рудници в Нубийската пустиня, до бялото злато на Тифани.

Съдържанието на злато е само 0.3 г на тон от теглото на Земята, от IV хилядолетие пр.Хр. до днес са извлечени около 120-130 хил. тона. Златото е много глупав метал. Виж, от желязо може да се направи локомотив, от чугун - комин, от алуминий - лъжица... А от злато - какво? Само влачене по съдилища. Последните 4 изречения са миньорски анекдот... На златото дължим най-употребяваната си дреха - джинсите. През 1850 Леви Щраус ги съчинил за златотърсачите в Калифорния. Не е ли многозначително?