Слънчевата енергия е лъчиста енергия, произведена в Слънцето като резултат от ядрено-съединителни реакции. Слънчевата радиация на един квадратен метър от земната повърхност възлиза на 1360 джаула в секунда енергия или 1360 вата мощност. Като се отчита влиянието на атмосферата, тази мощност се свежда след закръгляне до 1000 вата или 1 киловат.

Навсякъде се правят опити за оползотворяването на слънчевите лъчи за добив на електричество и други цели, защото слънчевият източник на енергия е най-изгоден - нито замърсява, нито създава опасност от прегряване на планетата.

Температурата на слънчевата корона е 6000° С. В резултат на процесите, които протичат в нея към пространството и в частност към Земята, се излъчват видимата светлина, космически лъчи, инфрачервени, ултравиолетови и други лъчи от слънчевия спектър.

Стигайки до повърхността на атмосферата, част от слънчевата енергия се отразява обратно към Космоса (10%). Друга част, от порядъка на 30%, се задържа в нея, нагрявайки горните слоеве. Около 37% от слънчевата енергия се акумулира от океана. Част от тази енергия се запазва чрез биосинтеза. Биосферата използва едва 0,08% от слънчевата радиация. Това спомага да не се получи пренатрупване на "уловена" слънчева енергия.

Всичко, което Земята поема като енергия, се излъчва обратно в космоса. Благодарение на това се запазва температурното равновесие. Така средната температура на Земята е 20°С. Измененията в интензитета на слънчевата радиация, в годишните времена, са от порядъка на 3,5 %, т.е. незначителни.

Слънчевото лъчение се характеризира с така наречената "постоянна слънчева константа". Разсейването в атмосферата е по-голямо, когато въздуха е по-влажен и по-прашен. Спектърът на лъчите, които достигат до земната повърхност е от 0,3 до 3 µm (ултравиолетови, видими и инфрачервени). При процеса фотосинтеза усвояването на слънчевата енергия и акумулирането й в биомасата е с КПД 14%. При слънчевите съоръжения може да стигне до 90%. Слънчевите дни в различните райони на България са между 200 и 270 за година.