Актрисата Светлана Бонин се е сдобила с тази особена фамилия от съпруга си Христо Бонин (също актьор). Както той й обяснил, всички, завършващи на "ин" имена (Минкин, Донкин), означават, че родоначалникът на фамилията е не мъж, а жена.

---

Светлана е родена в Пловдив. Майка й е лекар, анестезиолог, а баща й - икономист. Покрай баба и дядо на село имала безгрижно и весело детство. Заедно с брат си, който е по-голям от нея, често си правели хвърчила или ловели рибки със специално кепче. На актрисата истински й е мъчно за съвременните деца, които не познават добрите стари игри - на ластик, фунийки, криеница, народна топка. В онези години брат й се занимавал усърдно с рисуване и искал да става скулптор, докато нея никой не я "подозирал" в артистичност. Когато била в гимназията, обожавала да ходи на театър и да гледа любимите си актьори (после мнозина от тях й станали колеги). Споделя, че за нея нищо не може да се сравни с миризмата на костюми, пудра, гримове, която изпълва въздуха в театъра. В такива мигове си казвала: "Божичко, точно аз ли пък ще стана актриса!" Всъщност, Светлана първо



мечтаела да стане ветеринарен лекар,



но непременно да лекува диви животни в Африка. Книгите на британеца Джералд Даръл я запалили да участва в експедиции от типа на "Анимал планет". Впоследствие обаче у Светлана надделял копнежът за сцената. Първия път във ВИТИЗ я скъсали. Тя се върнала в Пловдив да учи българска и руска филология, но с идеята, че няма да се откаже от академията и пак ще кандидатства. Колеги на майка й казвали: "Като пораснеш, и ти ще станеш лекар", щерката обаче никак не я влечела медицината. Светлана признава, че родителите й изобщо не я възпирали от актьорството и даже й помагали с каквото могат. Междувременно тя сериозно тръгнала на уроци при актрисата Величка Георгиева от Пловдивския театър. Вече седемнадесетгодишна и с добра подготовка, втория път Светлана се преборва достойно с изпита. След четири години завършва класа на проф. Енчо Халачев. Актрисата приема поканата на директора на Пловдивския театър, на чиято сцена играе няколко години. По-късно се премества в София, защото Бина Харалампиева, тогавашният и настоящ директор на "Зад канала", на свой ред й отправя съблазнително предложение.

Обръщайки се назад, Светлана никога няма да забрави първата си роля в комедията "Посещение на млада дама" на Зденек Подскалски, която се радва на много дълъг живот (всъщност, това е дебютът й в Пловдивския театър). Спектакълът стига до стотно представление, а това не се случва често в провинциални театри. "Играхме го в Бурса, Украйна, Виена. Като се замисля, все в такива представления участвам - с дълъг живот и страхотен екип". Иначе актрисата не предпочита комедийни роли. През годините изпълнява доста драматични и лирични роли, като с последните най-много се бори. Например превъплъщението й в образа на Жулиета в "Ромео и Жулиета" от У. Шекспир (режисьор Галин Стоев) - "много шантаво и много хубаво представление". Едни от любимите роли на Светлана Бонин са на Настася Филиповна ("Идиот" на Достоевски) и на Шарлота ("Вишнева градина" на А. П. Чехов). Запомнящо се е изпълнението на актрисата като Големанова в Малък градски театър "Зад канала" ("Големанов", режисьор Мариус Куркински).



Почитателите й могат да я гледат



този сезон в спектакъла "Женско царство" (отново на Куркински, "Зад канала") и в представленията на частен театър "Мелпомена", където Светлана е част от истински звезден екип: Димитър Рачков, Любо Нейков, Стефан Рядков и други любимци на българската публика. През последните години се случва и съпругът й Христо Бонин да участва на мястото на Асен Блатечки в пиесата "Вражалец" - една от хитовите постановки в репертоара на "Мелпомена". "На сцената обаче аз не го гледам като моя мъж. Там няма време за любовни погледи и лирични отклонения. Вършим си работата, а когато сме си вкъщи, сме си вкъщи", разказва Светлана.

През 2000 г., когато е на 25 години, тя печели награда "Пловдив".

И досега Бонин оглавява първенството за най-младия творец, носител на приза: "Нещата се стекоха така, че имах няколко силни сезона и роли. Иначе по традиция наградата се дава на зрели актьори".

Любопитно е, че първата съвместна изява на Светлана и на мъжа й е не на театрална сцена, а в "Шоуто на Слави" по бTV. Двамата решават просто да опитат нещо различно: "Хвърлихме се с идеята, ако стане, да ни е добре дошло. Ако ли пък не, все пак ще сме придобили опита да видим как се случват нещата отвътре". Откровено признава, че това немалко й помага днес в телевизионното шоу "Комиците". По думите на актрисата се касае за съвсем друг тип работа - пак актьорска, но много по-пластична. "Дават ти текста за няколко часа или за ден-два предварително и ти трябва за много кратко време да успееш да минеш през своя герой. За този формат е нужно актьорът да бъде по-рефлексивен".

А за да



попадне в екипа на "Комиците",



виновен е самият продуцент - Любомир Нейков, с когото двамата са добри приятели. Той я кани с идеята в шоуто да се вкарват нови лица, да бъде "шаренко". И така, преди разгара на лятото през 2008 г. Бонин се озовава в изцяло мъжка компания. "Гледам ги като момиченце по време на репетиции. Много им се радвам, всички са страхотни".

Светлана не е тщеславен човек и се дразни от хората, които се вълнуват само от това колко са известни, в какви реклами се били снимали и как всички ги разпознавали по улиците. Разбира се, смята, че популярността е важна и че е хубаво да си познато лице: "Както казва Мариус, щом си актьор, трябва да те познават хората, значи си вършиш добре работата". Светлана не крие, че й е приятно да я заговарят хора в магазина, да й искат автографи.

Семейство Бонин не пропускат случай да посетят спектакъл на свои колеги, но за съжаление имат малко време, което да прекарват съвместно - все пак двамата работят в различни градове. Навремето Христо бил канен да играе в Пловдивския театър, а Светлана - в Пазарджишкия, за да са заедно, но съпрузите категорично отказват: "Вече 11 години сме двойка и мисля, че ако двама души по 24 часа са заедно, това адски хаби връзката, въздухът свършва. По-добре е да си липсваме".

С днешна дата актрисата мечтае най-вече да й остава повече свободно време. Когато е сама в софийския си апартамент, Светлана се отдава на любимите си хобита. И двете са доста нетрадиционни, даже малко ексцентрични, но пък резултатът е впечатляващ. Едното е декупаж - специална техника със салфетки, при която се изрязват елементи и се лепят върху гладки бели повърхности, оцветяват се и се лакират.

Актрисата е много добра и в скрапбукинга. Това си е цяло



изкуство за изработка на албуми



"Идеята е на страницата не просто да сложиш една снимка, а около нея да се "вплетат" различни елементи за украса. Правя колаж и така самата снимка става по-жива". В истинска еуфория е, когато наближат празници - Великден, Коледа. Обожава да майстори сама подаръци за приятелите си. Спомня си, че за новогодишната софра направила страхотни меденки по чешка рецепта, украсени с глазура: "Доставя ми удоволствие, а същевременно ме разтоварва".

Актрисата е осъзнала, че в живота има две важни неща. Едното от тях е човек да обиколи света, да види какво е създала природата, да си напълни очите и душата. Христо Бонин напълно споделя любовта на жена си към пътешествията и всяка година двамата си правят поне една екскурзия извън България. Не че не са почитатели на родните красоти: "Скоро бяхме в Широка Лъка, Копривщица... Обожаваме малките китни градчета. Но където и да ходим, не сме фенове на организираните екскурзии. Аз съм отговорник по организационната част: проверявам по интернет, избирам дестинация, уреждам и т. н." Второто нещо, което според Светлана Бонин осмисля живота на човек, е, ако може, да отгледа деца.