Зима - не зима, кокичетата цъфнаха. Така коментираха агенциите преди седмица появата на първите кокичета. Според продавачи в цветарските магазини това е необичайно явление, а причината е топлият дъжд. Предвестниците на пролетта разцъфтели и заради липсата на сняг, който да ги притиска към земята. Истината е, че на кокичетата им е точно сега времето да цъфтят.

---

Каквото и да е времето, едно е ясно. По-първо от кокичетата няма. Тези малки и нежни цветенца единствени намират сили да пробият дори дебелия сняг. Понякога се случва и игликите да се появят успоредно с тях, но това става само ако природата е благоволила да изненада с меко и топло време. Ако навън е студено и снежно, единственото цвете, което може да очаквате да цъфне, е именно кокичето.

Латинското наименование на кокичето е Galanthus nivalis L. То спада към семейство Amaryllidaceae, тоест на амарилисите. И е



типично луковично растение



- с тесни зелени листа и стройно стъбло, достигащо понякога до 30 см. Името му идва от белия цвят, състоящ се от 3 листчета, свързани на звезда. Всъщност точно заради този цвят то било възпято още в древногръцката митология, като там го наричали "бяло цвете".

Иначе различните народи имат за него различни, често поетични наименования. Италианците го наричат Bucaneve, тоест цвете, което пробива снега. За други народи то е Снежното цвете. Трети пък са го кръстили Бяла сълза или Утринна звезда.

Съществуват и множество поверия, свързани с красивия вестоносец на пролетта. Едно от тях е, че



кокичето носи щастие



само на онзи, който е успял пръв да го види. Според една от легендите, след като Адам и Ева били изгонени от Райската градина, те се озовали на земята. А там точно в този момент валял сняг. Това направо отчаяло Ева, която и без туй вече била осъзнала, че именно по нейна вина двамата с Адам напускат божественото място. От ден на ден ставала все по-тъжна и по-тъжна. Тогава един ангел, пратен от Господ, превърнал част от снежинките в бели цветя. Така се появили кокичета. Адам и Ева ги нарекли Цветя на надеждата, защото те прорязали със зелените си главички снега и им дали лъч светлина в студеното време.

Любопитното е, че



от тази легенда е останало поверието,



че щом се появи първото кокиче в края на януари, значи пролетта е наблизо. Има обаче и още едно поверие - че ако откъснеш стрък кокиче при първото пълнолуние след края на януари, ще бъдеш щастлив през цялата година.

Друга история разказва, че цветето създали древногръцките богове специално за нимфата Амриха. В гръцката митология се описва как с негова помощ тя известява хората за настъпващата пролет. Според трета легенда пък през един студен февруарски ден малкият Иисус бил много жаден. Мария, неговата майка, отишла до фонтана, но той бил замръзнал. Тогава тя възкликнала: "Как ще дам вода на моето дете?" Земята чула нейните думи и



изпратила на повърхността



едно бяло цвете, от чашките на което Мария събрала капчици вода за детето си.

А през Средновековието цветето било символ на целомъдрието и чистотата. Според тълковника за значението на различните растения то означава освен надежда и солидарност.

Това е романтичната страна на кокичето. Практичната е доста по-тривиална и като че ли не така обаятелна. Все пак става дума за отглеждане на цвете, което си иска определени грижи, независимо дали е засадено в градината или в саксия.

Какво трябва да знаете, ако искате да се радвате на първите цветя в природата? Малко география.



Родина на растението



са западните, централните и южните части на Европа, както и Мала Азия. В природата то започва да цъфти от края на януари до края на март, а при мека година се среща дори през декември. Така че тези, които пускат гръмки новини за появата на първите кокичета в края на януари, да попрочетат малко ботаническа литература преди това. Няма чудо. Просто сега е времето на кокичетата.

Нежните цветя се размножават чрез луковици. За целта се изваждат от почвата след засъхване на листата и се съхраняват в сухо помещение. Може, разбира се, да не правите това, ако цветето расте в градината. Но така



рискувате да загубите



някоя и друга луковица до следващия сезон. За сметка на това пък може те сами да се размножат (което най-често става) и на следващата година да се радвате на истинска бяла градинка под прозореца. Когато вадите луковиците, имайте предвид, че се засаждат през септември-октомври на дълбочина 6-10 см. А не сега. Сега вече е късно за тази операция.

Когато избирате място за своите кокичета, не мислете егоистично и не търсете такова положение, от което те да са постоянно пред очите ви. Макар и непретенциозни, и тези цветя имат нужда от местоположение, което да отговаря на определени условия. А именно:



да е слънчево



и в краен случай на шарена сянка. Що се отнася до почвата - следващия важен въпрос, то най-подходяща за кокичетата е сместа от глина и хумусна градинска пръст.

Поливането е лесно, ако цветята растат на открито. Изобщо няма нужда от такова, защото те си набавят достатъчно влага по естествен път. Не така стоят нещата, ако се отглеждат в саксия. В този случай трябва да се поливат редовно, но без да се прекалява. Всяко заблатяване на пръстта е опасно. Торенето обаче е по-просто. Цветето се подхранва само в периода на растеж. Прави се 2 пъти седмично, като идеалният вариант е с течен тор, добавен



към водата за поливане



И още нещо. Ако кокичето расте в саксия, задължително отстранявайте прецъфтелите цветове. При стайно отглеждане има и други важни условия, които не бива да пропускате или пренебрегвате. Саксията задължително се държи на прозорец, за да достигат максимално слънчевите лъчи до растението. Ако пък има вариант да се сложи на перваз над парното, би било чудесно. Така цветето ще получава повече топлина. За саксийно отглеждане луковичките се садят също наесен. Кокичетата цъфтят през януари. Не е проблем да ги насадите и по-късно, но тогава цветовете ще се появят чак в края на зимата и началото на пролетта.

Подобно на кокичето растение, което се появява почти по същото време и



много прилича на него



на външен вид, е Leucojum vernum. Наричат се още камбанки. Разликата между кокичето и камбанките е, че цветът на първото е от 3 бели листчета, а на второто - от 6 със зелено по края.

Защитен вид е пък обикновеното блатно кокиче (Leucojum aestivum L.), което мнозина наричат "лятно блатно кокиче". Това е тревисто многогодишно растение, разпространено из лонгозни гори, периодично заблатяващи се ливади и крайречни тераси по поречията на реките Дунав, Тунджа, Марица, Камчия, Дяволска, Факийска и др. Използва се надземната му част. Но внимание! То е отровно.