Петър Попангелов е роден на 31 януари 1959 г. в Самоков. Започва да кара ски веднага след прохождането си, благодарение на своя прочут баща Петър Попангелов-старши, който е и негов треньор до края на кариерата му. Влиза сензационно в елита, като едва 18-годишен печели Европейската купа (1977 г.). През същата година записва и първото си класиране в Топ 10 на слалом за Световната купа - в Берхтесгаден (Гер) на 10 януари. На слаломите в Белия керван има една победа - в Ленгрис (Гер, 08. 01.1980 г.), и още 10 стъпвания на подиума, от които 6 втори места - в Кицбюел (Ав), Венген (Швейц), Гармиш-Партенкирхен (Гер), Кран Монтана (Швейц), Вейл (САЩ) и Кранска гора (Слвн). Попангелов участва на 4 зимни олимпийски игри (1976-1988), като в Лейк Плесид '80 и Сараево '84 се класира на престижното 6-о място на слалом.

---

Днес най-добрият български скиор за всички времена - Петър Попангелов, навършва 50 години. И подобаващо на своя скромен характер няма да прави пищни тържества със стотици гости, а е поканил най-близките си хора. Всъщност, цялата кариера на самоковеца е такава - без много шум и фанфари, но с реални постижения и истинска слава. Попангелов е първият и продължава да е единственият българин, спечелил старт за Световната купа в алпийските дисциплини, носител е на Европейската купа, 26-кратен държавен шампион. Сега, на прага на половинвековния си юбилей, той отчита, че е щастлив човек.

"Винаги може да се направи нещо повече и да стигнеш по-далеч. Когато ставаш на 50 обаче, си даваш сметка, че най-важни са здравето, хубавото семейство, приятелите. Успехите са нещо преходно", твърди сега Попангелов.

И все още



не може да повярва, че чества половин век



"Чувствам се на 37-38 години", смее се Пепи. Дали заради чистия въздух, сред който живее, или защото е човек, който подминава лошото, той наистина изглежда поне с 10 години по-млад. Всички, които го познават, са на едно мнение - рядко може да срещнеш толкова позитивен човек. Пепи никога не се е правил на звезда, въпреки че дълги години в чужбина знаеха няколко български спортни фамилии - Стоичков, Малееви, Попангелов...

Разбира се, като във всеки житейски път има разочарования и в живота на именития скиор. "Най-трудно ми беше при прехода от социализма към капитализма. Българинът трудно възприема новите неща. Не е лесно да намериш сериозните, истинските хора около себе си, да им имаш доверие, да разчиташ на тях. През 1988-а приключих спортната си кариера и шефът на австрийската фирма "Атомик" ме покани да работя при него. Отказах. Беше ми омръзнало непрекъснато да съм в чужбина, пък и тук вече бяхме започнали строежа на хотела. Това беше добър шанс за мен, но не съжалявам, че не се възползвах от името си. И може би затова не успях да взема акт 16 за хотела от 1995-а до 2000 г.", спомня си Попангелов.

И още един спомен, който легендата гледа да изтрие от паметта си: "През 1990 г. основах ски-училище за млади български таланти, но



колеги от Боровец вдигнаха стачка срещу мен



- не можело да има две такива училища в един курорт. Обвиниха ме, че съм бил номенклатурчик. Карал съм ски с Андрей Луканов. А всъщност Андрей Луканов караше ски с мен", разказва Пепи. След тази случка той заминава за три години в Австрия, където е ски-учител за клиенти, които са готови да платят скъпо, но да карат с голяма звезда.

Като се изключат тези случки, Пепи не се оплаква, че в България страда от липса на уважение. Той е щастлив, че една от най-хубавите ски писти - "Ястребец 2" над Боровец, бе кръстена на негово име. Е, вярно - това се случи две години след като в Банско кръстиха новата си писта на името на италианската звезда Алберто Томба, но Попангелов не е от хората, които обръщат внимание на такива неща.

А сега въпреки многото си успехи по снежните трасета той смята, че едно от най-важните му постижения е това, че има щастливо и здраво семейство. Дъщерите му Даяна (21 г.) и Петра (13 г.) карат ски само за удоволствие и това е умишлено.

"Не настоявах те да станат професионални спортисти, защото знам колко усилия коства това", коментира знаменитият татко.

Даяна вече е студентка в Датския колеж в София, а Петра - ученичка в немска гимназия. Най-малкият член на семейство Попангелови не се увлича по слаломите, а по рисуването.

Съпругата Зоя пък се грижи наравно с Пепи за семейния хотел, който построиха в Боровец. "Туризмът е сложен бизнес. Трябваше ни време, за да навлезем в него. В някои случаи Зоя очертава стратегията, а аз я изпълнявам. После ролите се сменят - стратегът съм аз. Трябва да призная, че съпругата ми е чудесен мениджър, справя се отлично със семейния ни хотел", твърди Попангелов.

В планината Пепи се чувства у дома си. Няма болни амбиции и може би заради това преди години отказва предложението на НДСВ да се кандидатира за депутат. Сигурен е, че



костюмът и мястото в парламента не му прилягат



"Реших, че просто ще използват името ми. Не се виждах в тази роля и отказах", откровен е самоковецът.

Попангелов опровергава и мита, че когато той се състезаваше, цялата държава е била зад гърба му. "Аз и баща ми постигнахме всичко с много труд. Това не може да бъде оспорено по никакъв начин. Състезавах се във времена, в които това, което ми се полагаше, го вземаше държавата. Така бях програмиран. Фирмата, с чиито ски се състезавах, ми даде премия - определен брой ски и един бус - но те отидоха във федерация по ски, която от своя страна ги даде на други спортисти", спомня си Пепи.

И твърди, че е бил дори в по-сложна ситуация от останалите скиори от елита, защото е бил единак. "Останалите разчитаха на големи щабове, а е и съвсем различно, когато има силна вътрешна конкуренция", твърди Попангелов.

Но все още няма обяснение, защо в България не се е появил негов наследник. "В прехода времената бяха тежки. Ските са скъп спорт и в онези години клубовете нямаха никакви финансови възможности. Интересът към нашия спорт също рязко намаля. Но аз се надявам, че в следващите години ще има българин скиор в елита, защото напоследък започна да се работи по-сериозно с младите", смята самоковецът.

Скиорът има и своите хобита. Преди години колекционираше умалени модели на автомобили, от които има близо 400 бройки. Захласва се и по футбола, а любимото му първенство е германската Бундеслига. Никога не е парадирал нито с пари, нито със слава. Твърди, че живее като средностатистически българин, но е щастлив, че и на 50 години може да е сред любимите си хора, на любимите места и да се радва на любовта на поколения българи, които помнят слаломите му по пистата и в живота.