Герой на Алексей Иванов изрича към края на "Х&К": "В нашата епоха на търсене на недоразграбени ресурси некадърността просто няма място". Да беше дипломна работа по социология, трябваше да почне с него, но това е роман (изд. "Рива"). Писателят с толкова безлично име е много четен и в Русия, и на Запад. За Русия е разбираемо, за Запад не е.

"Х&К" се разчита като "Х.У.Е.Ц. и курец", а само първото - като "Художествено-спортен учебен експериментален център". Друг един герой го обяснява, пак към края: "Всички ХУЕЦ-и на света ги чака един-единствен курец". Това е. Въпросният "център" е отчаяният опит на трудещи се от бивш пионерски дом някъде из руската провинция да съхранят нещо от поминъка си. По някакво стечение на обстоятелствата ги е подминала първата вълна на руския "преход", но ето че е настъпила "епохата на търсене на недоразграбени ресурси" и тях ги грози пращане на майната им. Мила родна картинка. Подгизнала до козирката от несънувани парадокси. Един от тях е, че най-окумуш се оказва художникът на "Х.У.Е.Ц.". И по логиката на всемирната диалектика нему се струпват даровете на обществената драма.

Романът е това, което не можаха да направят българските писатели от българския "преход". Литература. Едни чевръсти юнаци ни заявиха, че истината е в нещо, което се нарича "либерално общество", и че то е обратното на "организирано общество", и ние изгубихме ума и дума. Същото се случи и с нашенския даровит писател. За руснаците - те си знаят, но там литературата е друго нещо. Та ето го този Иванов. Заглавието е намигане и към прочутата руска дарба за съкращения, и етикет на език, който нашенските медии и пишман писатели възпроизведоха като "тарикатски". Героите на Иванов попържат, защото така е в живота, даскалите наричат възпитаниците помежду си "кретенчетата", питайте нашенския даскал защо. Същественото е, че това е литература, а не комплексарско перчене с нареченото "свобода на словото".

"Х&К" е дълга и дълбока въздишка не на облекчение, а на умора, което е даже по-важно.