|
-----------------------------------
Историята е следната - от 1967 г. 13-етажната сграда с формата на звезда (или по-точно на буквата Х) е централа на ръководството и работно място на 3000 чиновници от Европейската комисия. В съзнанието на повечето западноевропейци тя най-добре символизира Евросъюза. Затова през 1991 г., когато тя е напусната от обитателите й заради наличието в нея на 1400 тона азбест, вместо да я разрушат, решават да я санират и модернизират. Азбестът в миналото е бил използван широко в стоителстово, без да е било известно, че е канцерогенен. Затова, докато отвътре сваляха азбеста, за да бъде добре изолирана сградата от околната среда, дълго време "Берлемон" стоя опакован като
произведение на Кристо Явашев.
Първоначалните разчети бяха за 4-5 годишен ремонт на стойност днешни 161 милиона евро. Освен че течеше ремонтът, Европейската комисия продължаваше да изплаща на белгийската държава годишен наем от 13 милиона евро. В замяна на това държавата, собственик на "Берлемон", се ангажира да отделя по 31 млн. евро годишно за финансиране на ремонта. За ремонта е отговорна специално създадената фирма "Берлемон 2000", в която Белгия притежава 70% от акциите, а 30% се държат от две банки - белгийска и холандска.
Ремонтът всъщност продължи 11 години и излезе един милиард и 125 милиона евро. Това е почти двойно повече от сумата за построяването на Европейския парламент в Брюксел на около 500 метра разстояние и повече от 4 пъти по-скъпо от сградата на Европейския парламент в Страсбург. И двете сгради на Европарламента са много по-импозантни, следователно цената на този ремонт изглежда скандално висока в очите на всеки данъкоплатец.
На всичкото отгоре преди десет дни световните агенции съобщиха, че Европейската комисия е решила да закупи сградата от белгийската държава за сумата от 553 милиона евро.
В очите на всички наблюдатели по този начин Европейският съюз скача в помощ на белгийската държава, като ще заплати
катастрофалния финансов дефицит
в ремонта на сградата под формата на нейното закупуване. От това ще спечелят единствено строителните фирми, които са получили договори за подизпълнители на проекта, а ще загуби европейският данъкоплатец. А известно е, че нищо не се заплаща по-добре от европейските поръчки.
Белгийските сенатори Ален Дестекс и Венсан ван Кикенборн водиха двегодишна битка, за да предизвикат ревизия на строежа във връзка с експлозията в цените на ремонта. Според тях очевидно са замесени големи интереси, защото според тях няколко правителства си правиха оглушки по въпросите, които те повдигаха. Днес по сигнали на двамата сенатори разследвания започна да води службата на ЕС за борба с корупцията и злоупотребите със средства на общността ОЛАФ. По-конкретно, разследва се
афера с фалшиви фактури и оскъпяването с 400-500%
на ремонтни работи в сравнение с предварителните разчети.
Интересна алегория по въпроса за "Берлемон" направи известният британски коментатор Тимъти Гартън Аш. "Разхождайки се около тази сграда с форма на морска звезда под брюкселския дъжд, си дадох сметка, че тя представлява метафора за цяла Европа. Подобно на "Берлемон" и Европа започна грамаден и амбициозен ремонт през 1991 г. След края на студената война и обединението на Германия Европейските общности решиха в Маастрихт да се прекръстят на Европейски съюз и да създадат ново засилено ядро чрез валутния съюз. В същото време Евросъюзът си даде сметка за историческия императив да пусне при себе си новоосвободените държави от посткомунистическа Европа.
И подобно на ремонта на "Берлемон" този процес е белязан с бюрократична мудност, с безкрайни отлагания,
с недостойни политически боричкания,
с растящи цени, които никой не иска да заплати, и може би с корупция. И всичко продължава много по-дълго, отколкото се предполагаше."
Във всеки случай Брюксел взема мерки да посрещне армията от нови източноевропейски еврочиновници, които ще заемат места в европейските институции в съответствие с полагаемите се квоти на новите членки. Според ръководителя на Брюкселското регионално правителство Ксавие де Донеа разширяването ще доведе 4000 чиновници от новите страни-членки и техните семейства в белгийската столица. В Брюксел непрекъснато се строят сгради на Европейската комисия - вече има няколко десетки, "Берлемон" ще бъде основната, но има още много други, чието изграждане е изключително доходен бизнес за строителните фирми, спечелили търговете. За градоначалник като Де Донеа това е манна небесна. Кой ще спре строителството на нови "Берлемон"-и? Май няма кой.
Впрочем, когато говорим за
прахосничество в Европейския съюз,
добър пример е и Европейският парламент. Макар че има прекрасна централа в Брюксел, по настояване на Франция Европарламентът провежда част от заседанията си и в Страсбург, където неотдавна бе завършен архитектурният комплекс. Критиците винаги изтъкват, че сградите в Страсбург са построени, за да работят 70 дни в годината. Пътуванията на 626 евродепутати и техническия персонал и пренасянето на целия архив напред и назад също струва безумно много пари.
Преди месец британски членове на Европейския парламент помрачиха празничното настроение на церемонията по повод 50-ата годишнина на институцията с искания за прекратяване на скъпоструващите месечни разходки до Страсбург.
"Време е да сложим край на това номадско съществуване", каза Гари Титли, лидер от Лейбъристката партия в Европейския парламент. "Това е ненужно прахосничество", заяви и Джонатан Еванс, лидер от британската Консервативна партия в парламента.
Според неотдавна публикуван доклад
само пътните разходи възлизат на 169 милиона евро
годишно. Прогнозите сочат, че тази сума ще нарасне до 203 милиона евро или 16% от бюджета на институцията през 2004 г., когато се очаква разширяването на ЕС и пристигането на евродепутатите от 10-те нови членки.
Разсипията на евробюрократите обаче не се изчерпва с тези примери. Най-големият скандал досега бе през 1993 г. и разтърси из основи доверието в Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя бе създадена през 1991 г. по идея на френския интелектуалец Жак Атали, който я "продаде" на президента Франсоа Митеран. Той от своя страна я наложи на вниманието на Европейската общност и в крайна сметка банката бе основана с акционерен капитал от 10 милиарда ЕКЮ, за да подпомага проекти в бившите комунистически страни. Оглави я, естествено, авторът на идеята Жак Атали. Централата й в лондонското Сити приюти над 1000 чиновници със заплати, освободени от всякакви данъци. Това - както и да е.
Само че през април 1993 г. в. "Файнаншъл таймс" публикува потресаващи разкрития за прахосничество по обзавеждането на сградата -
200 милиона британски лири за карарски мрамор,
обзавеждане на банката и самолетни пътувания на Атали, като само мраморът е струвал 750 000 лири. За същия период ЕБВР е отпуснала реално само 101 милиона британски лири за същинското си предназначение - за проекти в Централна и Източна Европа, макар че бе поела задължение за 5-6 пъти по-големи суми.
Е, Атали бе принуден да подаде оставка още през юни същата година, но пък го изпратиха подобаващо - с прощално възнаграждение от 250 000 британски лири.