Беше време, когато нямаше варненче от 3-4 години нагоре, което да не е било заведено поне веднъж в Аквариума. Не бе възможно да си видял лъва в Зоопарка, а да не си се срещнал очи в очи с морската котка. Дойдеха ли пък софиянчетата на гости при варненските си баби, програмата за тяхното "варненско лято" задължително включваше и поне двучасово обикаляне по коридорите с рибите. Днес Аквариумът прилича на стар професор - с чисти, но отчайващо изтъркани дрехи, с дълга история зад гърба си, за която обаче трудно намира слушатели.

------------------------

Ако до 1984-85 г. средно на годината през залите на морския музей са минавали до половин милион българи и чужденци, сега в Аквариума биха се зарадвали, ако гостите надхвърлят 100 хиляди. И причината за този отлив не е само в откриването на Делфинариума, който "глътна" туристическия поток, признава днес директорът на Института по рибарство и аквакултури проф. Камен Проданов. Истината е, че при нас времето е спряло още преди средата на 80-те, обяснява той.

За 70-те си години варненският Аквариум почти не е променян. Следата на времето личи главно по погълнатите от бръшлян стени на сградата. Вътре, в залите на музея, интериорът и експонатите остават едни и същи за не едно поколение гости.

От 170-те вида, които живеят в Черно море, в Аквариума могат да се наблюдават поне 40, казват специалистите. Морската котка, драконите, морският вълк и змиорката обитават една и съща територия със скорпидата, лаврака и обикновените рачета.



18 басейна са с морска вода,



а други 9 са пригодени за сладководните риби и живинки. Общо за нуждите на Аквариума в система циркулират и се филтрират постоянно 600 тона вода. Тя се сменя или допълва на всеки шест месеца.

Отделно в различни зали на приземния етаж могат да се видят препарирани риби или стари карти, които допълнително подклаждат любопитството и въображението на най-малките посетители. Но експонатите, дори и да са интересни, подчертават допълнително възрастта на музейната сбирка.

Решихме да не правим твърде помпозно тържество за годишнината, въпреки че 70 години са си достойна възраст, казва проф. Проданов. Би било жалко при цялото безпаричие на института да харчим средства за тържества, обяснява той.

За да върви дори и козметичният ремонт на сградата, служителите на Аквариума са отделили от собствения си залък. 7 хиляди лева са влезли във фонда "ремонт" от перо "заплати".

Само за отоплението на Аквариума през зимата трябват 10 тона газьол, а отделно 6 тона са необходими и на изследователския кораб "Проф. Вълканов". Така той ще може да се включи в международна експедиция, която ще изследва влиянието на замърсяването на река Дунав върху западната Черноморска зона.

Проф. Проданов се надява догодина сградата на Аквариума да влезе в програмата "Красива Варна". По нея ще бъдат отпуснати около 200 000 лева - те ще ни стигнат, но само на първо време, прави планове той. Според директора бъдещето на морския институт е в разширяването и модернизирането му. Няма как да привлечем туристи с експонати и интериор от миналия век, категоричен е професорът.



Около 3 милиона евро би струвало



изграждането на допълнителен корпус върху земята на гърба на Аквариума - с поглед към морето, сочат грубите изчисления на специалистите. В тази сума влизат и разходите за ремонт на сега съществуващите помещения, ваните за рибите, както и изграждането на нови лаборатории. Проф. Проданов обяснява, че иска Аквариумът да стане място, в което да си струва чуждестранният гост да плати билет от 5 евро.

Сега билетите струват от 60 ст. до лев за българи и от 1,80 до 2 лева за чужденците.

Само можем да си мечтаем за финансовите възможности на сродните институти по света, казва директорът на варненския Аквариум. Годишният бюджет на аквариума в Монтерей, Калифорния, за миналата година е бил 696 млн. долара. 140 милиона от тази сума са били отпуснати от фондация "Пакард" за стипендии. "За какви пари говорим, нали?", с иронична усмивка казва проф. Проданов.

Той търси подкрепа и от българските институции, и от чужбина. Писал е на проф. Бернарди - директора на Неаполския аквариум, и го е поканил във Варна. Причината за специалното ни отношение към италианския институт е, че варненската Морска станция е била изградена като негово умалено копие, обяснява професорът.



В дъното на историята е страстта на цар Фердинанд



към естествените науки. Твърди се, че решението за изграждане на Морска станция с аквариум е дошло в края на едно височайше посещение в резиденция "Евксиноград" на 6 януари 1906 г. На официална вечеря в присъствието на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски Фердинанд възлага на младия д-р Парашкев Стоянов да организира работата по създаването на станцията. Истината е, че още същата вечер царят сам сяда и пише на най-големия европейски специалист в областта - германския проф. Антон Дорн. Той е създателят на Неаполската Зоологическа станция с аквариум, изградена още в 1872 г. Проф. Дорн, поласкан, изпраща на българския държавен глава планове и чертежи от Неапол.

Заради заинтересоваността на царя се е действало бързо - още на 25 януари Варненският общински съвет отпуска пари "по принцип" и назначава комисия, която да избере най-подходящото място за станцията. През септември плановете на арх. Дабков са готови, а на 22 октомври Фердинанд полага основния камък. На тържеството в Морската градина дошло цялото царско семейство, дори и царицата-майка Клементина. Сред официалните лица били двама министри - на просветата Иван Шишманов и на вътрешните работи Димитър Петков.



"Високото развитие на един народ



се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общото съкровище на всемирната култура", казва цар Фердинанд в речта си пред събралите се. "Аз виждам недалеч деня, когато европейски учени ще посещават този очарователен бряг, за да изучават една от най-интересните фауни и заедно с това, намирайки всички условия за една успешна работа, да отдават чест на малката, но културно пораснала България."

Пет години по-късно сградата на Морската станция е готова и трябвало да започне нейното оборудване. Д-р Парашкев Стоянов водил кореспонденция със сродни институти - не само с този в Неапол, но и с аквариумите в Триест, Севастопол, Осака. Началото на Балканската война през 1912 г. обаче поставя край на работата върху варненския Аквариум. Тогава царят го предава, макар и в недовършен вид, за стопанисване на Софийския университет. Следва Първата Световна война - в Аквариума са разквартирувани военни части, по-късно се настаняват и бежанци от Беломорска Тракия.

Едва през 1932 г. Морската станция дочаква своето официално откриване от сина на Фердинанд цар Борис Трети. Две години преди това Университетът е върнал станцията в свое владение, като й прави и ремонт. Към датата на откриването - 17 септември, царят,



"известен като отличен природоизпитател",



е вече и доктор хонорис кауза на университета. И той подобно на баща си държи реч, в която отдава дължимото на българската "скромна дан в съкровищницата на общочовешката култура". "Но сред тежката стопанска криза, която изживяваме заедно с всички други народи, ние, българите, не спряхме да отделяме от скромния си залък за наука и просвета", казва още Борис Трети.

След повече от пет десетилетия от мазето на Аквариума е извадена мраморната плоча с надпис от основателя, цар Фердинанд. Тя престоява скрита от хорски поглед от 1945 до 1990 г. Подписът на царя е поставен под думите: "Българи! Обичайте морето. Пазете вашите брегове!"

"Защо ли е написал "вашите", а не "нашите брегове", не се ли е чувствал българин?", подмятат някои от гостите на Аквариума и тръгват по коридорите, за да подишат въздуха на миналия век.