|
В столичната опера, дни преди професионалния празник на банкера - Никулден, се събраха стотици, до голяма степен непознати за масовата публика лица. Може би за да демонстрират тясната връзка между изкуството и банкерската професия. Защото банкерството също е изкуство - да накараш хората да ти вярват и да ти поверят парите си. Особено при още живия спомен за тъмните банкерски нощи отпреди няколко години, когато банки гърмяха масово, а спестяванията се обезценяваха с часове. Хубавото е, че от доста време насам преживяната криза е само в далечните спомени. Затова и родният банкерски елит се позабавлява добре.
----------------------------
А повод за купон имаше. През тази година, за разлика от предишни, около банките не се появиха особени новини. Нито пък скандали. Почти без шум мина и продажбата на "Биохим", която в средата на годината стана поредната българска банка, преминала в ръцете на чужд инвеститор. В случая - виенската "Банк Аустрия".
Всъщност единствената атракция дойде от Нефтинвестбанк. Заради скандала между бившето и настоящото ръководство в началото на ноември дори се стигна до батални сцени. Претендиращият, че е възстановен от съда бивш шеф на кредитната институция Цветан Начев нахлу с куп бодигардове в централния офис на ул. "Раковски" и отказа да напусне, преди да си отидат настоящите ръководни органи. Полицията пък цял ден се чудеше какво да предприеме и накрая не предприе нищо. Но този фойерверк отшумя бързо и не привлече публика.
Вторият потенциален скандал въобще не се състоя. "Нова Плама" пусна канонада от съдебни искове срещу "Биохим". Точно като по поръчка обаче дружеството ги оттегли броени седмици преди приватизацията.
"Системата постепенно се нормализира и започна да работи по нормални пазарни правила. Вече нямаме поводи за безпокойство", похвали се шефът на централната банка Светослав Гаврийски в приветствието си към рожденниците от АТБ. И е напълно прав.
Неслучайно в "белите" държави отдавна важи максимата, че
колкото по-малко се говори за една банка,
толкова по-добре за нея. Оглушителна тишина следваше дори след въпроси от типа как са трезорите. "Банките в България се развиват много стабилно", повтаряха като ходещи касетофони и родни банкери, и шефове на големи международни кредитни институции.
Противно на всеобщото мнение, че банкерите са скучни хора, родните представители на тази професия демонстрираха, че знаят как да се забавляват. И че все повече се превръщат в истинска професионална общност. Нямаше и намек, че събралите се на празника всъщност са конкуренти и се борят помежду си за по-голям дял от родния пазар.
А той очевидно тръгна нагоре. Кредитите се отпушиха, а най-честите новини от банкерските офиси бяха за нови продукти и услуги, които се предлагат на клиентите.
Депозитите също тръгнаха нагоре и прехвърлиха 9 и половина милиарда. От тях депозитите на нефинансови институции и други клиенти са над 8 и половина милиарда лева. Тоест, банковите трезори все повече изместват дюшеците от спестовната култура на българите.
Единственото, което направи вкуса на шампанското леко горчив, е, че са все по-малко българските имена на подобни сбирки - поне що се отнася до най-големите шефове на трезорите. В момента около 82,6% от банковата ни система се държи от чужди собственици. Когато след няколко месеца приключи продажбата и на ДСК, този процент ще скочи на 97.
Чудно ли е тогава, че, за разлика отпреди няколко години, намаляват и известните за публиката имена? Дългата серия от кадрови рокади, станали през тази година, предизвикаха интерес най-вече в професионалнвите банкови среди. А в навечерието на самия Никулден чужденци грабнаха два от трите приза "Банкер на годината".
Но кой всъщност държи парите на българите?
В класацията на най-големите български банки водят Булбанк, Банка ДСК, ОББ и Биохим. Първите две получиха и престижни награди.
Последната ни голяма държавна банка - ДСК - бе отличена три пъти. Първо "The Banker" я обяви за най-добрата банка в България за 2002 г., след това "Moody`s" й определи по-висок кредитен рейтинг, а наскоро шефът на трезора Красимир Ангарски получи наградата "Буров" за банково и финансово управление. По-добра реклама на кредитната институция преди приватизацията й едва ли би могла да се направи.
Вече има и кандидати, които сериозно са хвърлили око на спестовната ни каса. Първите, които казаха в прав текст, че я искат 100%, са от виенската Ерсте банк.
Ангарски обаче се размина с наградата на в. "Банкеръ" за банков мениджър на 2002 г. Изневиделица приза отнесе председателят на управителния съвет в "SG Експресбанк" Санди Жилио.
Самият Красимир Ангарски посрещна 2002-а
като новоизпечен шеф на ДСК. Той се нанесе в кабинета си направо от президентството, където бе икономически съветник на сдаващия поста Петър Стоянов. Пореден скок в така или иначе впечатляващата кариера на 49-годишният икономист. Но той далеч не е новак в тази сфера. По различно време Ангарски е бил в Управителния съвет на Банка за земеделски кредит и БРИБанк. Особена гордост за него е дейността му като шеф на Банковата консолидационна компания през 1994-1995 г., когато по собствените му думи е успял да приватизира 7 трезора без нито един скандал.
Без скандал Ангарски ръководеше и последната останала държавна банка. Тя поизтърка доста от постепенно обхващата я преди патина. Запаленият скиор Ангарски ловко се справи със слалома на преструктурирането на банката и в резултат ДСК отчете утрояване на активите си и рекорден приход от 50 млн. лв. за тази година. Сега трезорът пази около 60% от левовите депозити на българите. За първи път в банката бяха допуснати държавни инспектори, вероятно във връзка с бъдещата й приватизация.
Преподавател в УНСС и бивш служебен министър на икономиката в правителството на Стефан Софиянски, Ангарски се изявяваше и извън чисто банковите дела. Той е сред бащите на съвременното ни данъчно законодателство, а през пролетта стана един от радетелите за амнистия на капиталите със съмнителен произход. Отличи се и с идеята си за стягане на финансова полиция със сектори за контрол на митници, данъци и финанси.
Новият президент Първанов продължи да се доверява на съветите му и го викаше с други експерти за консултации по въпроси, като оптимизирането на държавния дълг, предприето в началото на годината. Шефът на ДСК подкрепи и идеята на министър Милен Велчев България вече да не взема периодично пари от МВФ, а договорените средства да се трупат по сметка.
Вторият отличник - Булбанк - получи
наградата на "Глобъл файненс" (списание, издавано от "Икономист"). Шефът на трезора Левон Хампарцумян взе лично приза в края на септември, по време на годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Банката бе отличена за най-добри показатели сред банките в развиващите се пазари. Пак тогава за финансов министър на годината бе обявен Милен Велчев.
Откакто бе избран за шеф на приватизираната от италианци Булбанк обаче, името на 48-годишния Левон Хампарцумян доста рядко се появява в медиите. А донеотдавна бе един от най-активните коментатори на икономическата политика. В средата на март той бе избран в Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки, заедно с Райко Карагьозов от Банка ДСК и Владимир Владимиров от Росексимбанк. Те заеха местата, овакантени от Спас Димитров, който напусна Банка ДСК, Димитър Атанасов - излизащ в пенсия, от Булбанк, и Цветан Цеков - освободен от длъжността изпълнителен директор на "Биохим" през февруари.
През май Левон сложи подписа си под договор за финансова подкрепа на проекта на италианския футболен клуб "Интер" у нас. Иначе, освен участието си в "Шоуто на Слави", Хампарцумян не даде никакви други признаци за дейността си.
За разлика от него солидна активност прояви Емил Кюлев. Още в началото на годината
името на шефа на Росексимбанк нашумя,
след като на дискусия за бъдещето на валутния борд у нас обяви, че около $ 500 млн. приходи от банковата приватизация седят по сметки в различни банки, в това число и в чуждестранни клонове, и само заработват лихви. Финансовото министерство, БНБ и другите в управата на Банковата консолидационна компания трябвало да помислят къде пласират тези пари и дали те работят за българската икономика, каза той.
Малко по-късно Росексимбанк беше избрана за една от петте банки, които ще обслужват митниците. Останалите са ДСК, Пощенска банка, Булбанк и СИБанк. Това изглеждаше първата стъпка, която започна да утвърждава банката на Кюлев като "банка на новото време".
Името на Кюлев присъства и в дискусиите на Съвета за икономически растеж, който Николай Василев предложи в началото на март. Той бе член на съвета като председател на бизнесклуб "Възраждане".
На 27 август
Кюлев направи най-голямата си сделка
за тази година - купи ДЗИ. Притежаваната от него "Контракт София" ЕООД плати 20.5 млн. евро за 80% от акциите на Държавния застрахователен институт. Малко по-късно бе отказано тя да се превърне в публично дружество и това блокира пускането на остатъчния държавен дял на фондовата борса.
В началото на септември Кюлев обяви, че в България няма стимул за българските инвеститори и това се отразява на развитието на цялата икономика. Нито държавата, нито общините правели нещо за инфраструктурата или за изграждането на пречиствателни станции в курортите. Банкерът, който притежава и солидна хотелска база, предрече, че ако до 2 години този въпрос не се реши, туризмът ще западне. Той предложи и да не се бърза с продажбата на последната ни държавна банка - ДСК. 90% от банковия сектор са в чужди ръце, но тези банки не кредитират предприемачите, а само населението. Освен това няма европейска държава, в която всички банки да са частни, каза той.
Кюлев се застъпи и за идеята на Доган да се амнистират мръсните капитали. Според него "мръсни капитали" нямало. Това били пари без данъци.
Може да звучи парадоксално, но
покрай шефката на СИБанк Цветелина Бориславова
нямаше типично банкови новини. Тя бе обект по-скоро на светските хроники. В банката Бориславова влезе на 28 юни като изпълнителен директор. Преди нея на този пост беше близкият до експремиера Костов Славчо Христов от кръга "Олимп". Бориславова пък е близка до царското семейство и главния секретар на МВР Бойко Борисов. Тя има богат опит в международната търговия и инвестиции, съобщи тогава СИБанк. В качеството си на шеф на трезора името на Бориславова се чу само като потенциален участник в "заговор" срещу БСП. Разкритията бяха на младия соцлидер Сергей Станишев в началото на ноември. Според членове на партията ставало въпрос за новоучреденото сдружение "Глобална България". В него освен Бориславова влизат още 13 известни личности от бизнеса, гражданското общество и медиите, сред които и шефът на Булбанк Левон Хампарцумян.
В началото на март рокада имаше на директорския пост в СИБанк, която постепенно смени стария си имидж. Шефът на Софийската стокова борса Васил Симов наследи мястото на председател на Управителния съвет на трезора от Георги Прохаски, напуснал "по лични мотиви". Прохаски, който ръководеше банката близо две години, обясни, че предпочита да се посвети изцяло на работата си в Центъра за икономическо развитие.
Васил Симов е в управата на СИБанк още от септември м.г. Той възприе повишението си съвсем естествено. "За мен това е просто преминаване на нов пост", заяви той. 44-годишният статистик Симов, автор на култовата реплика, че "спекула не е мръсна дума", запази и поста си на председател на УС на Софийска стокова борса.
Междувременно през тази година банков трансфер осъществиха помежду си Булбанк и Райфайзенбанк. Момчил Андреев се върна в качеството на шеф в австрийската банка, след като прекара известно време в една от трите най-големи банки у нас.
В навечерието на "Деня на банкера" - 6 декември, третият по големина трезор у нас - Обединена българска банка - отнесе наградата на в. "Банкеръ". "Банкер на годината 2002" стана изпълнителният директор на кредитната институция Радка Тончева, която бе отличена за най-ефективно управление на банка.
Шефът на ОББ Стилиян Вътев пък подкара поредна година начело на приватизирания от Гръцката национална банка трезор. Сигурно именно заради гръцката връзка
ОББ стана генерален спонсор на БОК
и на олимпийските ни отбори за игрите през 2004 г. в Атина. Срещу "значителна сума" банката, ръководена от Вътев, спечели правото да ползва олимпийското лого и друга интелектуална собственост на БОК. При подписването на договора Иван Славков обеща на Вътев, че в негово лице банката ще има добра реклама. "Няма да ви изложим, а и вие и без това сте сериозна банка", заяви Батето.
По време на икономическия форум през октомври главният изпълнителен директор Вътев посочи банката си като пример за успешна приватизация на Балканите и призова за по-голямо трансгранично сътрудничество с Гърция.
Поне две неща успя да направи за първи път банката през 2002 г. ОББ стана първото търговско дружество в България, което започна публично да предлага свои облигации на Софийската фондова борса. В началото на есента ОББ пък подписа кредитна линия от 10 млн. евро с Европейската банка за възстановяване и развитие за кредитиране на фирми от малкия и среден бизнес. Това стана повод шефът на ЕБВР Жан Льомиер за сефте да пристигне лично в София за подписването с Вътев и гръцкия изпълнителен директор на ОББ Христос Кацанис.
Друга от "гръцките" банки у нас - "Пощенска банка" - бе отличена от в. "Банкеръ" като най-динамично развиващата се кредитна институция на българския пазар. Председателят на Управителния й съвет
Панайотис Варелас стана втория чужденец след Санди Жилио,
отличен за дейността си с престижната родна награда.
За успешно приватизираната четвърта по-големина банка у нас - "Биохим", се говореше най-вече около продажбата. За 82.5 млн. евро държавата преотстъпи управлението на трезора на "Банк Аустрия". Още тогава шефът на австрийската банка Герхард Ранда заяви, че ще извърши първото по рода си сливане между две банки, предприето от чужд инвеститор. Добра инжекция за безспорно огромния потенциал на "Биохим" ще бъдат капиталът, пазарните позиции и целият надзорен съвет на дъщерната на "Банк Аустрия" "Хипоферайнсбанк".
На последното общо събрание на "Биохим" бе избран изцяло нов състав на Надзорния съвет. На местата на тримата зам.-министри - София Касидова, Красимир Катев и Гати Ал-Джебури - бяха назначени 7 представители на австрийската група.
И, сякаш за да потвърди връзката на банкерството с изкуството, "Банк Аустрия" се зае да представя български творци във Виена. От 4 до 18 декември в централния офис на банката могат да се видят творби на скулптора Иван Кулински и художника Иван Стратиев. А от централата на банката до Виенската опера - една крачка.
|
|
|
|
|
|
|