|
Фондация "Д-р Желю Желев" наскоро издаде сборник с документи, озаглавен "Русенският комитет". Сборникът е прекрасен най-вече с това, че наистина е пълен с документи, а не с обобщения и интерпретации. Едва 14 години и половина са минали от онзи 8 март на 1988-а, когато в Дома на киното показаха филма на Юри Жиров "Дишай", а после беше създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Но сякаш са изминали 100. Когато се чете тази книга днес, на човек му става и много смешно, и много тъжно, и много интересно. При всички положения звучи ретро. От стенограмите лъхат и героизъм, и страх, и простотия, и непомерно количество наивност.
-----------------------
Истината е, че Русенският комитет беше кокичето на гражданското съзнание у нас.
Никое кокиче не свършва като вековна гора.
Но фактът, че сборникът вече звучи толкова исторически, е повод за оптимизъм. Онази България и тази България са различни - тази не е по-богата и щастлива, но съвета на Юри Жиров - "Дишай", тази България горе-долу следва.
Тези около 500 души, присъствали на събранието,
много изплашиха властта тогава.
Тя вече беше уплашена от хаоса на "възродителния процес", от лошите икономически показатели, от брожението в собствените коридори. Най-уплашена беше властта от неконтролируемите пируети на съветската "перестройка".
Хората, които инициираха създаването на Русенския комитет, са всякакви. Една малка част от тях бяха само вдъхновени, друга - вдъхновени и уплашени едновременно, трета - само уплашени. Днес звучат наивно пламенните уверения на участниците пред властите, че комитетът няма никакви политически цели. Звучат наивно и подчертаванията по протоколи и списъци, че повечето са членове на БКП. Направо умилително звучат пък бележките до имената - син (дъщеря) на АБПФК.
Десните политически сили и публицисти пък доста се
огорчават от факта,
че в зародиша на новата ни демокрация останаха имената на Георги Мишев, Светлин Русев, Нешка Робева, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Стефан Продев, Христо Смоленов, Стефан Гайтанджиев, Велислава Дърева, Петър Слабаков...
Но с тях се занимаваха всесилното Политбюро и ЦК, от тях трепереха, тях можеха да смачкат като въшки - дори чисто физически. Повечето вече бяха известни хора, с авторитет, и тях слушаха, на тях вярваха, те можеха да размърдат общественото съзнание.
През 90-те години мнозина влязоха в политиката, а после мнозина изпаднаха от нея.
Желю Желев стана президент, Блага Димитрова - вицепрезидент. Георги Мишев, Петър Слабаков, Димитър Езекиев - депутати от СДС, по-късно Стефан Гайтанджиев и Слабаков - депутати от БСП.
Някои от наивниците тогава наистина не са се догаждали, че комитетът е политически акт.
Но властта не е имала съмнения в това.
Георги Мишев - също:
"Някои направо ми се караха: това е политически акт! Ами, казвам, какъв друг да бъде: за да се реши проблемът на Русе, трябват политически решения, Комитетът също е политически, не е възможно да бъде за запознанства или за издирването на златото на цар Шишман в Урвич..."
То какво друго е политическото, освен въпрос за властта.
------
Малко фактология
- От няколко години химическите заводи край Гюргево обгазяват Русе. Пикът е през 1996 и 1997 - над 20 тежки обгазявания, по време на които на гражданите е невъзможно да дишат без кърпи. Оплакванията на русенци до властите, както и разговорите между висши чиновници на Живков и Чаушеску по въпроса не дават резултат.
- На 12 февруари 1988 година в "Народна култура" излиза призив на Съюза на българските художници - "Вик за Русе!" Ефектът е подобен на бомба. Сред обществеността почват брожения, властта настръхва.
- На 8 март в Дома на киното прожектират без разрешение филма на Юри Жиров - "Дишай", посветен на обгазения град. Прожекцията наелектризира публиката. Около 500 души, сред които видни интелектуалци, създават Обществен комитет за защита на Русе. Този акт изплашва ЦК на БКП. Чрез индивидуална "профилактика" с членовете на комитета дейността на Комитета по-нататък е парализирана. "До обед се записваха, следобед се отписваха" - разказва Георги Мишев.
Из "Стенограма от заседание на Секретариата на ЦК на БКП, проведено на 7 април 1988 г. - "За някои мерки по отношение на членовете на обществения комитет за защита на Русе"
ТОДОР ЖИВКОВ:
...Кое е главното? Главното е да реагираме срещу такива явления. Аз мислех, че само в Сатиричния театър стават такива неща, но се оказа, че и във Военния театър има.* А като тръгне така, ще обиколи навсякъде. Трябва да се реагира, да се вземат мерки и да се поеме отговорност. Има ли там партийна организация, има ли директор? Трябва да се реагира и да се заяви по целия фронт, че отговорност носи не този, който пише, а този, който е пуснал материалите. Да се прекрати с тази мътилка.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
Нека да се прецени и постановката "Диктатура на съвестта"
ЧУДОМИР АЛЕКСАНДРОВ:
Трябва да се махне българската добавка по постановката.
ОГНЯН ДОЙНОВ:
Казва се: "Използвани са откъси от статии, интервюта, есета, публикации от "Работническо дело", "Поглед", "Антени", "Стършел", "Народна култура", "Софийски новости", "Литературная газета", "Известия", "Правда" и т.н. По същество от тази пиеса се прави паралелно и втора пиеса. И всичко негативно. Пиесата да не се спира, а да се изчисти от тези неща.
ТОДОР ЖИВКОВ:
Ако аз съм министър, още утре-вдругиден ще ги измета, па ако ще да ме снемат като министър. Що за Главно политическо управление? Армия е това.
Трябва с всеки да се разговаря. Нешка Робева, какво си развява байрака, колко пъти ще се жени и развежда? Защо не й се каже, че 30 души работят с тези момичета. Какво си въобразява тя?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
С нея са водени три разговора.
ТОДОР ЖИВКОВ:
Зависи какви разговори са водени.
ЧУДОМИР АЛЕКСАНДРОВ:
Когато все пак критично разглеждахме нещата, трябва да бъдем точни. Трябва да кажем, че когато се отиде на разговор в Секретариата - Секретариатът не беше в пълен състав, а част от секретарите, тъй като някои отсъстваха - разговорът беше съвсем принципен. Разговорът се води така, че тези, които осъзнават, че това е неправомерно действие, да могат да се оттеглят, за да ги разбием. Тя не се оттегли, но се оттеглиха една немалка част. И ние парализирахме дейността. Това, което сега се върши - внасянето в съда и т.н. - не е дело на управителния съвет. Това е дело на една група от него, на тези, които не се разоръжиха - Георги Мишев, Светлин Русев, Нешка Робева, Виолет Цеков, Йордан Кардашев, Пенчев от Института за държавата и правото и Смоленов.
ТОДОР ЖИВКОВ:
Всички, които са членове на партията - изключване от партията! По-нататък другарят Стоянов да се занимава с тях по силата на законите на страната.
----------
Под линия
ГЕОРГИ МИШЕВ
"...
Центробежните явления се засилиха вече в условията на демокрацията - те доведоха до пълен разпад на малкото общество, което наричахме гражданско. Един Слабаков, който бе боготворен заради боя при "Кристал", всъщност се оказа анархистичен мутант, отначало стана депутат от СДС, сетне премина в партията, от която казваше, че е бил изключван няколко пъти.(...) С Гайтанждиев, с Езекиев, Аврамов - също. Изключеният "фукльо", както го наричат в Секретариата - Смоленов - не само че беше по едно време червен депутат, но стигна до членуване в "Защита", сборище на хардкомунисти. (Там отиде впрочем събирачът на бръмбари Бончо, яростен природозащитник по някое време, когато ръсеше слюнки като върл антикомунист).(...)
Както и да е. Да спи тоталитаризмът под камък. Но да не изпадаме в нездраво веселие: той само "спи", не е умрял, преструва се на мъртъв. Дванайсет години след партийния преврат на Десети ноември гражданското общество продължава да е неразвито, тоталитарното мислене още е в главите на политици и политикани. Еднопартийността си остава цел и същност на всяка партия; коалиционността е страх, обида, позор за българския политик; квазидемократи като Сугарев, Лучников размахват, с медицински блясък в погледите, еднопартийния кинжал.(...)
8.III.2002
----
* Т. Живков се заблуждава. Той говори за пиесата "Образ и подобие" от Йордан Радичков, която не е поставяна дотогава, само е отпечатана. А по-нататък става дума за пиесата на руския драматург Михаил Шатров - "Диктатура на съвестта", играна във Военния театър през сезон 1987-1988 г.
|
|