Изглежда не само публичните, а и каквито и да било обсъждания не могат да отучат енергетиците от вредните им навици.

Тъкмо минаха няколко такива дискусии и авторите на проектозакона за енергетиката получиха прекрасната възможност да чуят какво мисли обществеността за творението им. Но изглежда са слушали предимно вътрешния си глас, защото в пръкналия се преди броени дни нов вариант се появил драконовски текст, който се родее само с Крумовото законодателство. Само дето вместо рязане на ръцете на крадливите, стават въпрос за рязане на радиатори. Новата хрумка гласи, че там, където е въведено топлинно счетоводство, (а то е въведено навсякъде, защото няма измъкване), вече е



напълно забранено да се демонтират радиатори



Няколко члена по-надолу е оставена действащата и сега разпоредба, че ако някой абонат не си е платил повече от 2 месеца парното, топлофикацията може да му спре отоплението чрез същото това демонтиране.

Така потребителят е поставен в доста деликатна ситуация. Излиза, че единственият начин да се откачи човек от услугите на топлофикацията, е да стане нередовен платец, длъжник, изобщо - да извърши нещо нередно.

Изглежда авторът на тази разпоредба не е чел Наказателния кодекс: неговият член 20 квалифицира като престъпление подбудителството към извършване на престъпление. Звучи като хипербола, но наистина е така. Ако гражданинът иска на всяка цена да се откачи от тази система и в същото време да го направи на законно основание, просто трябва да спре да плаща.

Сигурно като протече радиатор и трябва да се свали от стената, за да не наводни, трябва да уведомяваме парламента.



Забраната е направо необяснима.



Нали и без това действат доста икономически принуди срещу свалянето на радиаторите? Първо, още по времето на Иван Шиляшки се въведе окончателно такса за спряно парно - онези 10%-30% от общата консумация, които се разпределят между всички обитатели на сградата. Българинът като че ли се примири с това насилствено привързване.

След това бе въведена такса мощност, която също са длъжни да плащат всички, които живеят в топлофицирана сграда, независимо дали имат или нямат парно, при това през цялата година. Стигна се дотам, че дори в жилищните сгради, в които по принцип няма топла вода, тази такса се събира и през лятото, въпреки че тогава абонатната станция в такива сгради въобще не работи.

И накрая топлинното счетоводство направи свалянето на радиаторите безсмислено. Нали вентилите им може да се врътнат на 0? Следователно, кому е нужна тази нова забрана, освен на някой садист?

Но, да приемем това за дребен епизод от вечната борба на топлофикациите с потребителя. Може пък депутатите да обърнат внимание и текстът да не мине през парламента. Но пък има опасност да мине друг,



който би ни върнал цяла епоха назад



Член 135 от проекта предвижда начините за присъединяване на нови абонати към топлопреносната мрежа. Ако става въпрос за битов потребител, неговата абонатна станция с всичките й съоръжения и отклоненията на тръбата до нея трябва да се изградят от предприятието. Всичко това остава негова собственост и следователно по-нататък то поема грижите за състоянието и поддръжката. Както е и досега.

Само че в следващата алинея проектът допуска откровен рекет спрямо всички, които строят нови сгради. Защото е предвидено, "когато изграждането на съоръженията е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие", това да става от самите потребители. Т.е. те ще дадат парите за всички необходими съоръжения и би следвало да останат тяхна собственост. Но в следващото изречение е казано: "Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години".

Или излиза така: вие строите жилищна кооперация и тъй като и без това сте се изръсили здраво, давате още 1,5 млн. лева за да се вържете към централното топлоснабдяване. И после чакате 8 години да си възстановите парите. Е, има малка опасност държавата през това време да приватизира предприятието и новите му собственици да имат някои особени виждания за вашия случай. Но, дето се вика - имали сте бол пари, дали сте ги.

Още преди няколко години законодателят беше помислил как да сложи ред в обърканите взаимоотношения с многобройните потребители, строящи десетки години трафопостове за своя сметка, които НЕК прибираше чрез "дарение". Беше предвиден срок от 2 години, удължен после на 5, НЕК да изплати съоръженията. Изглежда човек трябва сам да мине по този път, за да добие представа за какво ходене по мъките става въпрос.

Първо - сроковете не бяха спазени. Второ - започна масово надлъгване с оценките на съоръженията, защото законодателят беше пропуснал да укаже каквито и да било критерии за оценяването. През тези десетилетия имаше няколко инфлационни вълни и поскъпвания на долара. И накрая съоръжение, струващо навремето почти колкото сградата, за която е построено, беше оценявано от НЕК за жълти стотинки.

Освен аналогията случаят с топлофикациите има и различия. Защото при изкупуването на трафопостовете става въпрос за заварено положение, което държавата все пак се опитва да уреди. И за разходи, направени в условията, когато някои неща в държавата бяха без пари.

Сега на топлофикационния пазар може да работи всеки, стига да получи лицензия. Тя му дава правото да снабдява с топлоенергия всеки на дадена територия, но

би следвало и да го задължи да я доставя на всеки, който пожелае.

Иначе се получава крайна несправедливост - хем държиш изключителни права върху дадена територия, хем изнудваш живеещите в нея да ти плащат, защото на теб ти е неизгодно да работиш. Пък и 8 години са множко.

Ще следим внимателно как депутатите ще защитят правата на избирателите си, а не на енергетиците - колкото и мощно да е лобито им в парламента.