Но реалната дискусия се губи сред популистки шум. И източникът на този шум естествено е самият автор на идеята. Първо Атанасов подхвърли, че не било редно да се товарят децата още в този ранен етап от развитието си с цифрови оценки. После добави, че ако все пак такива има, добре ще е да се пишат по-малко двойки и тройки. Накрая великодушно остави въпроса да решават родителите. Как точно министърът очаква да разбере мнението на родителите - с анкети по улиците, от вестниците или чрез социологическо проучване, не е ясно.
Още повече че ако дадено гледище се споделя от мнозинството хора, не значи непременно, че то е правилно и следва да се вземе на въоръжение като образователна политика.
Изобщо министър Атанасов нито казва какъв е проблемът сега с оценките в началното училище, нито предлага решение. Всъщност лекомислието, безхаберието и самоцелните реформи са традиция и за това министерство, и за този министър. Така че "хвърлянето на око" на бележките до 4-и клас не е кой знае каква изненада.
Създадената от просветния министър ситуация обаче има и позитивни страни. Фактът, че МОН инициира дискусия, в която сам се отказва да участва - може би защото е неспособен на това, - е нещо добро. Защото дебатът така ще е по-свободен. Опасността е в това той да не бъде самоцелен и резултатите от него да отидат на вятъра. И накрая министър Атанасов да направи каквото му е било скимнало от самото начало. Или пък изобщо нищо да не предприеме.
Но дори и да няма институционализиран резултат, все пак си струва обществото ни да поразсъждава на подхвърлената от просветния министър тема "Да има ли оценки в началното училище?" Най-малкото защото е добре да се замислим доколко адекватно на съвременния свят е образованието на децата ни.
Застъпниците на тезата, че трябва да се премахнат бележките в началния курс, изхождат от аргумента, че оценката не може адекватно да покаже образователното ниво на ученика. Тя не давала необходимата обратна връзка на родителите и учителите за децата в тази крехка възраст. Освен това тя подтиква учениците още от първите им години в училище към бележкарство или пък стресира децата.
Противниците на премахването на оценките се аргументират така: сега имаме стройна и лесна за съизмерване система от знаци, които показват къде стои ученикът. Скалата с оценки позволява и на ученика, и на неговите родители да се ориентират как той се справя. Освен това оценката мотивира, а липсата й ще доведе до обратното.
Между двете гледища има и средно - да се запазят оценките, но да не са числови, а с думи или някакви знаци, подходящи за тази възраст. Целта в случая е оценката да насърчава. Това гледище може също да се опре на идеята за разширяване на модела на 1-и клас - децата да преминават нагоре със свидетелство, в което да има една-единствена словесна оценка. Може да се стигне и още по-далеч - децата да преминават автоматично в по-горен клас не само след 1-и клас като сега.
Стана така, че Европа тръгна след Турция, а не обратното
Отстоявайки интересите си, Анкара бръкна в джоба на Щатите и накара европейците да я бранят
Коя балканска държава има смелостта да заяви открито на Вашингтон, че не е необратимо ангажирана с него? Единствено Турция си позволи да се опъне на САЩ и да се пазари до последно за икономическа помощ в случай на война срещу режима на Саддам Хюсеин.
Освен това Турция, която не бе от най-желаните в Европейския съюз, съумя така да използва ситуацията около Ирак, че да придърпа на своя страна Стария континент.
Независимо че тъкмо отношението й към близкоизточната политика на Вашингтон накара САЩ да подкрепят желанието й за членство в Евросъюза и за получаване на дата за начало на преговори с Брюксел,
Анкара изпоти щатските дипломати
При това поведението й не бе продиктувано от желание да се хареса на европейците, нищо че иска членство в елитния им клуб.
"Нашите американски приятели не трябва да интерпретират разрешението, дадено от парламента за модернизиране на бази като знак, че ангажиментът на Турция е достигнал необратима точка", каза лидерът на управляващата Партия на справедливостта и развитието Реджеп Ердоган.
На 6 февруари Меджлисът даде разрешение американски специалисти да модернизират военно-въздушни бази и пристанища в Турция с оглед използването им при евентуална война срещу Ирак. Анкара обаче отказа да внесе въпроса за разполагането на американски части на турска територия с цел да се открие втори, северен фронт срещу Ирак, докато не получи писмени гаранции от Вашингтон за компенсации на икономическите й загуби от евентуална война.
Турците здраво се пазарят, докато постигнат своето. За София и Букурещ е под достойнството да водят такъв пазарлък със съюзниците си. Нищо че веднъж надеждите им да се облажат останаха излъгани - безрезервната им подкрепа на войната срещу Югославия не им донесе нищо, освен загуби. Пактът за стабилност така и не хвърли втори мост на дружбата между тях.
Турците не страдат от подобни предразсъдъци и си искат своето. Дипломацията им винаги се е ръководила от разбирането, че
ако не си поискаш, няма как да получиш
А турците не престават да си искат. И съответно да получават.
Само за да се съгласи да поеме командването на мироопазващата мисия в Афганистан в началото на юни м.г., Вашингтон обеща на Анкара 200 милиона долара. Отделно Конгресът на САЩ отпусна на Турция 28 милиона долара за финансиране на мироопазващия й контингент в Афганистан.
Макар и светска, Турция е ислямска страна. Независимо от това обаче, тя застана на страната на САЩ и Великобритания в иракската криза. Анкара обаче се заинати по въпроса за пускането на американските части на своя територия и отсече: Първо дайте парите, после пускаме войските.
С първоначалното си искане за 92 милиарда долара Турция хвърли в изумление американците. Но и тях си ги бива и отсякоха: 6 милиарда безвъзмездна помощ и 20 милиарда кредити. Пазарлъкът наистина попрехвърли мярката, но в крайна сметка облаците, които надвиснаха над турско-американските отношения, не бяха бурни.
По-малко уважавана ли е Анкара заради "нескромните" й претенции?
Едва ли. Турците за пореден път показаха, че всяка проамериканска външна политика, била тя искрена, или не струва пари. Освен това те
умело използваха ситуацията,
за да получат поредния транш от 16-милиардния заем, който МВФ им отпусна, но задържа заради неизпълнение на предписаните й реформи. Защото САЩ, чийто глас тежи най-много във Фонда, започнаха да гледат с по-добро око на "реформаторите" в Анкара заради нарастващата необходимост от турски военни бази.
Парите не са единственото, което Турция си подсигури. Тя вече има и защита на НАТО в случай на война с Ирак. Заради планирането на помощ за Турция алиансът бе на път да се разцепи. Но в името на единството европейските съюзници замазаха противоречията си и се подредиха до един зад Анкара с обещанието да й помогнат, ако се почувства заплашена при война в Ирак. НАТО одобри разполагането в Турция на самолети АУАКС, ракетни системи Пейтриът и части за химическа и биологическа защита.
В крайна сметка Анкара си подсигури подкрепата и на Америка, и на Европа. И никой дори не помисля да определи политиката й като "детинска".
Освен това Турция, която не бе от най-желаните в Европейския съюз, съумя така да използва ситуацията около Ирак, че да придърпа на своя страна Стария континент.
Независимо че тъкмо отношението й към близкоизточната политика на Вашингтон накара САЩ да подкрепят желанието й за членство в Евросъюза и за получаване на дата за начало на преговори с Брюксел,
Анкара изпоти щатските дипломати
При това поведението й не бе продиктувано от желание да се хареса на европейците, нищо че иска членство в елитния им клуб.
"Нашите американски приятели не трябва да интерпретират разрешението, дадено от парламента за модернизиране на бази като знак, че ангажиментът на Турция е достигнал необратима точка", каза лидерът на управляващата Партия на справедливостта и развитието Реджеп Ердоган.
На 6 февруари Меджлисът даде разрешение американски специалисти да модернизират военно-въздушни бази и пристанища в Турция с оглед използването им при евентуална война срещу Ирак. Анкара обаче отказа да внесе въпроса за разполагането на американски части на турска територия с цел да се открие втори, северен фронт срещу Ирак, докато не получи писмени гаранции от Вашингтон за компенсации на икономическите й загуби от евентуална война.
Турците здраво се пазарят, докато постигнат своето. За София и Букурещ е под достойнството да водят такъв пазарлък със съюзниците си. Нищо че веднъж надеждите им да се облажат останаха излъгани - безрезервната им подкрепа на войната срещу Югославия не им донесе нищо, освен загуби. Пактът за стабилност така и не хвърли втори мост на дружбата между тях.
Турците не страдат от подобни предразсъдъци и си искат своето. Дипломацията им винаги се е ръководила от разбирането, че
ако не си поискаш, няма как да получиш
А турците не престават да си искат. И съответно да получават.
Само за да се съгласи да поеме командването на мироопазващата мисия в Афганистан в началото на юни м.г., Вашингтон обеща на Анкара 200 милиона долара. Отделно Конгресът на САЩ отпусна на Турция 28 милиона долара за финансиране на мироопазващия й контингент в Афганистан.
Макар и светска, Турция е ислямска страна. Независимо от това обаче, тя застана на страната на САЩ и Великобритания в иракската криза. Анкара обаче се заинати по въпроса за пускането на американските части на своя територия и отсече: Първо дайте парите, после пускаме войските.
С първоначалното си искане за 92 милиарда долара Турция хвърли в изумление американците. Но и тях си ги бива и отсякоха: 6 милиарда безвъзмездна помощ и 20 милиарда кредити. Пазарлъкът наистина попрехвърли мярката, но в крайна сметка облаците, които надвиснаха над турско-американските отношения, не бяха бурни.
По-малко уважавана ли е Анкара заради "нескромните" й претенции?
Едва ли. Турците за пореден път показаха, че всяка проамериканска външна политика, била тя искрена, или не струва пари. Освен това те
умело използваха ситуацията,
за да получат поредния транш от 16-милиардния заем, който МВФ им отпусна, но задържа заради неизпълнение на предписаните й реформи. Защото САЩ, чийто глас тежи най-много във Фонда, започнаха да гледат с по-добро око на "реформаторите" в Анкара заради нарастващата необходимост от турски военни бази.
Парите не са единственото, което Турция си подсигури. Тя вече има и защита на НАТО в случай на война с Ирак. Заради планирането на помощ за Турция алиансът бе на път да се разцепи. Но в името на единството европейските съюзници замазаха противоречията си и се подредиха до един зад Анкара с обещанието да й помогнат, ако се почувства заплашена при война в Ирак. НАТО одобри разполагането в Турция на самолети АУАКС, ракетни системи Пейтриът и части за химическа и биологическа защита.
В крайна сметка Анкара си подсигури подкрепата и на Америка, и на Европа. И никой дори не помисля да определи политиката й като "детинска".