Добродетелността изисква конформизъм,

наложен от строга и критична бдителност,

която потиска някои от най-силните естествени

импулси на човечеството.

Монтескьо, Шарл-Луи дьо Секонда,

1689-1755



Миналата седмица отправих послание към всички българи, които правят или отразяват политиката у нас да мислят позитивно, да адресират положителни послания. Think positive. Позовах се на европейската практика в старите демокрации. Изглежда, до известна степен съм сбъркал в аргументацията. Явно и някои от западните лидери се нуждаят от призива Think positive.

Новите демокрации имат нужда от кураж, от подкрепа, от ясни и категорични правила, чрез които да станат част от голямото европейско семейство. Друг път няма. България върви по този път. Иска ни се скоростта на движение да е - може би - малко по-бърза. Иска ни се приобщаването и преговорите по присъединяване към ЕС да вървят плавно, планово и безпроблемно. Иска ни се още отсега да ни третират ако не като равноправни, то поне като страна, имаща право на мнение по общоевропейските въпроси.



Какво се случи тази седмица?



Париж определи българската позиция около кризата в Ирак като лекомислена, а заедно с останалите от Вилнюската десетка действията ни бяха наречени "опасни" и "инфантилни". И още:



"Когато сте в едно семейство, имате повече права, отколкото когато искате да се присъедините към него и чукате на вратата."

Жак Ширак, 17. 2. 2003 г., Брюксел



Няколко часа по-късно:



"Считам също така, че би трябвало да се утвърдят нови форми на диалог между държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки за членство; този диалог следва да обхване всички етапи от търсенето на решения на проблемите. По този начин ще постигнем едно реално партньорство между нас."

Симеон Сакскобургготски, 18. 2. 2002 г., Брюксел



Лекомислена, опасна и инфантилна ли е българската позиция? Отговорът на този въпрос се крие в елементарното сравнение на два документа. Първият е приет в София на 7 февруари от Народното събрание по предложение на правителството. Вторият е приет в Брюксел на 17 февруари от Европейския съвет и под него стои и подписът на Жак Ширак.

Какво показва сравнението:



НС, София 7 февруари: "Като потвърждава принципната си позиция против разпространението на оръжия за масово унищожение и подчертава особената опасност, произтичаща от възможността те да станат средство в арсенала на международния тероризъм..."

ЕС, Брюксел, 17 февруари: "Начинът, по който се подходи към ситуацията в Ирак, ще има важно въздействие върху света през следващите десетилетия. В частност ние сме решени да се справим ефективно със заплахата от разпространение на оръжие за масово унищожение."

НС, София, 7 февруари: "Като потвърждава отново, че за Република България водещ приоритет остава намирането на все още възможното мирно решение, за което свой принос ще продължи да дава Република България..."

ЕС, Брюксел, 17 февруари: "Войната не е неизбежна. Сила трябва да бъде употребена само в краен случай. От Ирак зависи да се сложи край на тази криза, като се съобрази с исканията на СС на ООН."

НС, София, 7 февруари: "Като подчертава, че в интерес на запазването на шансовете за мирен изход от кризата е необходимо да продължи оказването на сериозен натиск върху режима в Багдад за изпълнение на резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, включително като краен вариант, чрез планиране на възможност за употреба на сила и разполагане на сили и средства за тази цел..."

ЕС, Брюксел, 17 февруари: "Ирак разполага с последна възможност кризата да бъде решена мирно. Иракският режим ще носи изключителната отговорност за последствията, ако продължи да пренебрегва волята на международната общност и не използва този последен шанс. Съзнаваме, че единството и твърдостта на международната общност, изразени в единодушното приемане на резолюция 1441 и военните приготовления, изиграха съществена роля за постигане на завръщането на инспекторите. Тези фактори остават съществени, ако желаем да постигнем пълно сътрудничество."



Както обичат да казват колегите, в случая коментарът очевидно е излишен.

Бих попитал само коя от двете официални позиции е лекомислена, опасна и инфантилна? Тази на българското правителство и българското Народно събрание, или тази на Европейския съвет, под която стои и подписът на френския президент Жак Ширак?

Защото те са еднакви. Разликата е само в 10-те дни. 10 дни, с които София изпревари Брюксел и... Париж.

Дано ремарките срещу нас да са само плод на политическа ревност.

Знам кое сега би било лекомислено, опасно и инфантилно.

Лекомислено, опасно и инфантилно би било да се поддадем на призива да бойкотираме всичко френско. Как ще живеем без френски коли, вино, сиренета и любов?