|
- Първо искам да кажа кое породи необходимостта от създаването му. С поправките на указ 1094 Великото народно събрание остави да действат само 3 ордена - "Стара планина", "Мадарски конник" и "Орден на розата". Така на практика лиши българските граждани от възможността техният труд в полза на обществото да бъде оценен по достойнство. Както знаете, повече от 10 години у нас нямаше държавни награди. Нашият парламент прояви не само политическа зрялост и гражданска съвест, а с много висока отговорност и висок морал подходи към проблема. В подготовката на доклада за второ четене на законопроекта взехме предвид всички препоръки и наистина в комисията по култура се водеше изключително задълбочен диалог. За съжаление този текст вече е готов от 2-3 месеца и е вкаран в програмата на Народното събрание.
Защо не влиза? Мога да предполагам или да гадая. Бъдете сигурни, че на всяко заседание на парламентарната група аз поставям въпроса. В началото на януари по телефона ми се обади Пламен Панайотов и каза, че законът временно се спира, няма да бъде слаган в програмата на Народното събрание. Причините мога само да ги гадая, до тоя момент нямам конкретен отговор.
- Но има упреци към президента, че на хора с различни заслуги дава едни и същи отличия.
- Президентът е принуден от обстоятелствата. Може би много скоро някои ще кажат, че раздава ордените като топъл хляб. Наистина на различни категории хора за различни постижения се дава един и същ орден. Не вярвам, че това се прави, за да се подсили изкуствено конфликтът между управляващото мнозинство и президента. Не искам да предполагам това.
Президентът награждава по конституция, но трябва да има най-широката възможност от държавни атрибути, с които да награди достойните българи или чужденци. В момента той е с вързани ръце. И ако някой го обвини, всъщност това ще бъде директно обвинение към Народното събрание, че бави закона. Факт е, че в комисията по култура постигнахме съгласие.
- Дали в крайна сметка президентът ще има право на своя инициатива да награждава?
- Законът е категоричен. Инициативата на президента идва не от субективното му мнение да награди, а от предложенията за награждаване.
- Тук няма ли противоречие с текста в конституцията, който гласи, че президентът награждава - без уточнение по чия инициатива?
- Разбира се, че президентът не е церемониалмайстор, който само връчва наградите. Но ние трябва да съзнаем какъв е символът на самия държавен глава. Ако ние сведем ролята му до това той да преценява дали да награди Петров или Иванов, намаляваме теглото на президентската институция. Президента никой не го лишава от възможността предложенията да отиват при него. Естествено президентът не може да има информация за всеки. Може да дойде предложение за лицето Петров, подписано от 100, 200, 1000 граждани. Но как президентът да знае лицето Петров има ли съответните постижения в тази област, за която претендират да бъде награден? Това да се знае в ресора, където то работи. По-естествен е пътят през Министерския съвет. Нашата мисъл е да не натоварим президента и до него да валят молби от цяла България, от цял свят. Как президентът да знае кого да награди с орден "Мадарски конник"? Това може да каже министърът на външните работи.
- Да, но за лице, което има изключителни заслуги към България, не е нужно да се питат различни организации. Нормално е президентът да има тази информация.
- Изключителните заслуги нали трябва да бъдат видени? А кой ще премери теглото на изключителните заслуги? Кварталът, в който живее лицето, може да инициира награждаването, и ресорният министър, където това лице е проявило изключителни заслуги, да прецени. Това е новото и това е съвременното.