|
- Проф. Василев, трябва ли според вас да се пишат оценки на учениците от II до IV клас или не?
- Поставянето на този въпрос е грозен рецидив от близкото минало. Практиката е показала, че никой не може да извършва каквато и да е било дейност, без да бъде оценяван и без да получава обратна информация в какво е успял и в какво не. Друг е въпросът проверовъчно-оценъчната дейност каква форма ще намери. Дали ще бъдат цифрови бележки, словесни бележки или някакви други символи - звездички, калинки, малинки, това са подробности.
Иначе това, което се предлага сега, вече се е случвало - по време на образователната реформа от 1981-а до 1986-87 г. Основното на тази реформа бе премахването на бележките от I до III клас. Резултатът бе плачевен.
- Защо?
- Учениците минаваха от клас в клас само с израза "преминава". Отиват в IV клас и там изведнъж започват да ги оценяват, стресът се измества в IV клас. Кому носи полза такова решение? Учениците сами искат да знаят не просто, че знаят, а колко - и количествено, и качествено. Те интуитивно усещат потребност от информация. Ако тази информация е ненадеждна, непълна, как да бъдат стимулирани? Оказва се изведнъж, че учиш - не учиш, минаваш. Това бе една от основните причини да се отхвърли тази система на безбележковост. Тя бе въведена по идеята на известния грузински автор Амонашвили. Той имаше немалко привърженици у нас, но това създаде хаос в подготовката на самите ученици. Много учители, въпреки премахването на бележките, тайничко си пишеха такива.
- Правени ли са изследвания как учениците приемат оценката?
- Още пазя една касета с едно интервю с деца от 1 клас, 6-годишни, тъй като Амонашвили беше предложил в своите публикации интервю с 6-годишни. Той сочеше, че мнозинството от децата не искат бележки. Този факт ме изуми и реших да проверя дали при нас е така. Оказа се, че само 2% от интервюираните не искат да получават оценки. Аргументите - ще ме бият в къщи, когато получавам двойки. Ако подготовката на ученика не се контролира в I-III клас, в IV-и той засяда като кораб в плитчините. Не можеш да го върнеш назад, не може да тръгне напред. Кой трябва да носи отговорността за такава деформация в подготовката на учениците? Министърът готов ли е да носи такава отговорност?
- Доколко ефективно ще е заместването на количествената оценка с редовни седмични доклади например, които да показват как се справя детето?
- Да правиш доклад за всеки един ученик, е непосилна задача. Второ - не отразява обективно какво се случва, защото контролът върху подготовката е ежедневие, а не седмично проявление. Всеки пропуск създава предпоставки за неуспеваемост. Трябва да има символи и бележките са напълно естествени символи. Имах директен въпрос навремето към проф. Амонашвили - как успявате да задържате в себе си такава огромна информация за вашите ученици по отделните учебни предмети, вие трябва да сте уникален компютър? Той казва - аз имам бележки, но само качествени, а не количествени. Амонашвили определя цифровите бележки като количествени, а словесните - като качествени. Това е твърде несериозна идея - да се разграничат качествено и количествено бележки. И цифровите, и словесните бележки са едновременно качествени и количествени.
- Тоест според вас не е нужно да се търсят други системи за обозначаване на успехите и неуспехите на учениците - словесни, с други скали и т.н.?
- Пак казвам - в страните, в които съществуват такива словесни еквиваленти, има система за отсяване в края на съответния етап. При нас няма. Що се отнася до самата форма на оценяване, трябва задължително да е разбираема. Добре е да бъдат в една стройна скална система, защото скалата образува надеждната система на оценяване. Разбира се, може да се мислят и други системи. В 1-и и 3-и клас може да прилагаме и по-опростена тристепенна система - отлично, добре, незадоволително. Но така или иначе шестобалната скала е достатъчно надеждна.
- Как може да се избегне субективизмът в оценяването?
- Нашата система на индивидуалното изпитване неизбежно диктува субективизъм. Тя е страхотно остаряла и не може надеждно да оценява подготовката. Индивидуалното изпитване трябва да се отнесе към оценяване способностите на индивида, докато знанията налагат друга система като тестовете. Тестовата система обхваща цялото съдържание на материала. Тя поставя всички при равни условия, но оставя в сянка на какво се дължат получените резултати. Това се проверява при индивидуалното изпитване.
Не трябва да се допуска и друго - бележки, получени в средното училище при едни условия, да се използват като балообразуващи при конкурси. Всеки, който знае, че тези бележки ще му служат за в бъдеще, се стреми с позволени и непозволени средства да постигне даден бал, защото той ще му решава бъдещи проблеми. Това открива широко вратата на бележкарството. При конкурсите трябва да се зачитат само резултатите от самия изпит.