Г-н Денев, как ще коментирате напрежението в телеграфната агенция след вашето уволнение? Г-н Чешмеджиев говори за политическа намеса в конфликта, а очевидно е, че СДС се опита да яхна вълната на протестите в БТА? Всичко това означава ли, че имате пръст в тази работа? Всеизвестно е, че БНТ, БНР и БТА имат силно раздут щат и в този смисъл, ако вие бяхте новият шеф на агенцията, щяхте ли да уволнявате?

Велизар Асенов, София



Драги г-н Асенов, много на сериозно ме вземате с това подозрение. Не знам кой за каква политическа намеса говори, но именно депутати, които избраха С. Чешмеджиев за генерален директор на БТА, трескаво търсят начин да го махнат. Напрежението се дължи на изчерпването на търпението на почтените професионалисти в националната информационна агенция, които не могат и, надявам се, няма да позволят да бъде съсипана авторитетна институция със 105-годишна история. Напрежението започна още преди година с грозните интриги по адрес на БТА, които организира лично, но по най-височайше поръчение - злополучната председателка на парламентарната медийна комисия. Кой знае защо, по-късно бяха скрити, а може би са изчезнали протоколите от няколко срамни за българския парламент заседания на комисията от миналата година, когато се провалиха първите опити на Милотинова да омърси БТА изобщо и мен персонално. Тогава пред 30 журналисти им казах - на нея, на Етем и на другите народни представители: не се оплитайте в клевети и доноси, прочетете статута на агенцията, който очевидно не сте виждали. Директорът се сменя за 5 минути. Осем месеца по-късно те прочетоха статута и ме смениха за 4 минути. Целта ми беше да запазя името на агенцията и моето име чисти, да принудя управляващите ясно да си кажат, че ме сменят по политически причини. Е, те го казаха. Аз си го получих. Защото още през януари 2001 г. публично (в интервю за mediapool.bg) бях казал, че Кобургът "ще излъже българите" и "ще се обгради с някаква сбирщина, която ще бъде едно политическо нищо". Нещо да съм сбъркал? Аз не съм интересен в тази история. Страшно е това, което става сега, и всички го виждат. Само че покрай пуснатите от новия директор манипулации и неистини остават на тъмно истинските вдъхновители на фаталните за БТА действия. Това са царските депутати Ралчев, Рафайлов и някакви други от Варна, почти цялата група на ДПС, както, разбира се, и преди всичко двамата партийни лидери на коалиционните партньори от мнозинството, които сключиха сделката. Не знам защо. Не знам по чий каприз. Не знам защо искат да съсипят БТА. Не желаят нито една безпристрастна медия? А може би са толкова ретроградни, та вярват, че като наложат цензура в БТА, което вече опитват, ще сложат намордник на свободните медии? Тези хора живеят във времето на Милко Балев.



Драги ми Панчо, защо на "стари" години се хванахте с тая политика? Вярно е, че сте "седесарче" по душа, но пък чак да си получавате заплата от "Раковски" 134... Нямате ли усещането, че си купувате фабрика на 8 септември?!

Иван Данчовски, Плевен



Драги ми Иванчо, благодаря за кавичките около стари. За втори път работя на "Раковски" 134 - и отново, когато Съюзът на демократичните сили е в опозиция, в трудно положение, след тежка изборна катастрофа. Според мен това е точно обратното на "да си купиш фабрика на 8 септември". Какво значи "седесарче"? Животът, моят и на близките ми, бе обезсмислен в мелницата на комунистическата идиотия и никой не може да се съмнява в убежденията ми. А работата ми сега... да, политическа е, но всъщност е тази, която цял живот съм вършил: информация, комуникация, връзки с медиите, с обществото... Убеден съм, че мога да бъде полезен на СДС, и се надявам да го докажа. Надежда Михайлова е първият лидер на СДС, който осъзна необходимостта от такъв човек в партията. Това отваря широк хоризонт за работа - с интересни възможности и с висока отговорност. За заплатата, моля, не ми завиждайте!



Г-н Денев, аз съм убеден, че в СДС работят много умни хора, големи капацитети, за които висшата политиката е елементарно занимание. И точно затова се чудя какъв точно го играе шефът на аналитичното звено на "Раковски" 134! Не ми казвайте, че пишете анализи и поведенчески стратегии на хора като Муравей и Иван Костов, щото няма да ви повярвам. Пък и да им пишете, те едва ли ги четат. Така че въпросът ми е прост: "Каква е файдата от тази ви работа?"

Теньо Богоев, Перник



"Файдата", надявам се, ще стане ясна скоро. Заедно с моите млади колеги в Информационно-аналитичния център се опитвам да сторя необходимото, за да почувства СДС, че това, което сложно се нарича "комуникационен мениджмънт", е нещо твърде важно, от него има смисъл и полза. Убеден съм, че и висшата, и всекидневната политика не са елементарно занимание и се чувствам добре сред хора "от моята кръвна група", хора, които мислят и действат по същия отговорен начин. "Играя" отговорност за един от важните компоненти в живота на всяка сериозна, не само политическа организация. По артериите на партията трябва да тече информация, разбирана в най-широк смисъл. Информация за това, което се случва вътре, трябва да излиза навън, пак в най-широк смисъл. Ако в думите ви има ирония, тя е неуместна. От анализи, които да подпомагат обективно и критично, с поглед отстрани, работата им, имат нужда както обикновените активисти от малките градчета, така и днешните, и бившите лидери. Лидерите, които са осъзнали това, са лидери и на утрешния ден.



Уважаеми г-н Денев, четох, че обучавате регионалния син актив на медийно поведение. Ей сега е мястото да дръпнете един кратка лекция по темата, така че да ви чуят политиците и в национален мащаб. Какво да правя, като видя журналист? Да го заобиколя, да го прескоча, да го нахраня или...?

по мейл: Новият политик



Алеко Константинов ли или някой друг от онова време беше сложил в устата на свой герой: Видиш ли журналист - удри! Не се е променила кой знае колко хавата у нас стотина години по-късно. Само че който е посегнал на журналист и на медия, не е прокопсал. Политиците трябва да разберат веднъж завинаги, че няма лоши въпроси. Има лоши отговори. Това казвам на седесарите по време на предизборните семинари. И не е проблем след толкова години работа в редакции да го подкрепя с десетки примери. Напомням им и христоматийната препоръка: не започвай битка с човек, който купува хартията с кораби и мастилото с тонове! А с удивление чувам един от текущите министри, много важен и много обидчив, да казва, че след лошите български вестници вече и чуждестранните, че и световните агенции изопачавали мъдрите мисли и действия на нашия цар-господар и неговата свита. Ако се занимавате с нещо, което интересува обществото под каквато и да е форма, бъдете отзивчив и добронамерен към журналистите. И предпазлив, когато ги допускате до личния си живот. Но никога, никога не ги лъжете. Защото хванат ли ви, връщат го тъпкано. Такъв е простичкият ми съвет.





Читател съм на "Демокрация" от основаването на вестника до неговия фалит. Болно ми е за този вестник не защото той беше прекрасен, а защото го чувствах свой. Приемам загубата като загуба на близък. Не мисля, че седмичниците, които се появиха, заместват "Демокрация". Кажете честно: има ли начин отново да държим в ръце нашия вестник и какви бяха истинските причини да спре той.

Драган Няголов, Стара Загора



Истинските причини чувствах още в средата на 1994 г., когато бях главен редактор на "Демокрация". Съвременното общество, дори и така изостанало в демократичното си развитие, каквото е българското, трудно търпи истинския партиен вестник. Преди десет години с колегите ми в "Демокрация" се опитвахме да правим нещо повече от агитация и пропаганда. Сблъскахме се сериозно с представите, заблудите, желанията и волята на тогавашните сини партийци - те искаха стенвестник, ние мечтаехме за истински европейски консервативен вестник. А тогава в СДС бяха 17 партии, всяка с претенциите си. През следващите години, та до миналата, "Демокрация" не се отдалечи от пропагандната партийност и тиражът естествено се сгромолясваше. В същото време вестникът не изпълняваше както трябва функциите си на истински партиен вестник. Страдаше и от тежка историческа обремененост. Не беше нито национален вестник, нито партийна трибуна. Всички спряха да го купуват. Такива искрени радетели на вестника като вас накрая останаха 4-5 хиляди. Вестник с такъв тираж или фалира колкото се може по-скоро, или намира пари, обикновено нечисти, или търси да се продаде. Едва ли в България през 2002 г. някой би пожелал да притежава вестник "Демокрация" - по най-различни причини. А и кой знае как биха реагирали на вложени средства с неясен произход такива искрени хора като вас. Изглежда, всичко това, както и катастрофата на изборите през 2001 г. не са направили впечатление на онези, които са управлявали парите на вестника. И се случи естественото - "Демокрация" умря. Не изведнъж, а след дълга и мъчителна агония. Новата председателка на партията направи труден, но единствено верен избор. Тогава я поздравих, преди да знам, че след време ще работим заедно.

Между другото през годините различни хора по различни причини са пропускали добри възможности в "Демокрация" да влязат свежи и солидни чуждестранни инвестиции. Пак с наивен довод - да ни е само партиен и само наш си вестникът. Сега вече българският медиен пазар по никакъв начин не би приел нов вестник. Имам и друго впечатление: след спирането на вестника водещите публични личности на СДС присъстват с позициите си в медиите по-често и по-качествено. По някакъв (може би парадоксален) начин преди нашият вестник е бил и препятствие пред такава изява.



Г-н Денев, не ви прави чест скандалът, който устроихте на Лили Маринкова в ефира на националното радио. Не съм фен на Димитър Цонев, нямам никаква представа що за птица е журналистката Фидосиева, но вие нямате право да използвате такъв груб език по БНР. Вие сте вече политическо лице, работите за СДС, а СДС трябва да се отучи да говори така: "глупак", "простак", "лъжец" и т. н.

Владимир Карастоянов, София



Разбира се, изтървах си нервите в онзи злополучен следобед. Но и сега, почти всеки ден, мога да отправя същото обвинение към правителствения говорител: че изговаря неистини. Това само донякъде е негов грях, разбира се, че суверенът му е виновен, защото той е авторът на най-опашатите лакърдии. Какъв език имам право да използвам ли? Всякакъв, без цинизми. Защото 32-годишната ми практика ми дава възможност и право да забелязвам и лъжите, и манипулациите, и грубата цензура. И в бъдеще ще сигнализирам на обществото, когато хвана подобно драстично нахалство. Разбирам такова говорене като строго индивидуална и професионална, а не институционална изява и нямам намерение да се отучвам от каквото и да е, за да бъдел по-спокоен животът на наглеците.





Едно време моят любим образ в политиката - Едвин Сугарев, ви бе началник в "Демокрация". Как се разбирахте тогава? Същият неповторим радетел за свобода, солидарност и справедливост ли беше? Смятате ли, че СДС печели от присъствието на хора като Еди в редиците си. Той получи най-много гласове в изборите на последната национална конференция и видимо се харесва от всички здрави сили в СДС? Разбирате какво ви питам, нали?

Гюнай Булут, Шумен



С Едвин Сугарев се разбирахме трудно. И двамата знаехме, че ще е така още щом се запознахме - в първия ми работен ден във вестника - и до края, спазвахме негласно споразумение за толерантност и приличие. Вярно, той много повече от мен правеше каквото си поиска. Знаех, че спорът с него е безполезен, невъзможен. Той тогава все правеше разследвания. Често виждах, че текстовете му съдържат тезите само на една страна, при това недоказуеми, неподкрепени с достоверни факти, пробутани му от някакви, понякога не съвсем чистоплътни особи. Той обаче, спокоен с депутатския си имунитет, размахваше обвинения, сипеше огън и жупел и не му пукаше от нищо. В него има огромна детинска наивност, съчетана по невероятен начин с изригваща енергия и постоянно желание да се превзема нещо - Бастилията, Зимният дворец, Великата китайска стена, проклетия мавзолей... Уважавам вашите чувства, но последното, което мисля за Едвин, е, че е радетел за солидарност. Крайният индивидуализъм почти винаги е и чист егоизъм. При някои хора се добавя и изумителна безотговорност. Едвин няма да ми се обиди, сигурен съм, ние отдавна знаем, че не можем да се разберем. Пазя негово "предсмъртно" писмо, с което ми изпрати 60-те страници открито послание до президента Желев и обяви гладна стачка. Тогава направихме в "Демокрация" нещо нечувано във вестникарската история. В 5 часа следобед променихме целия вестник, за да публикуваме писмото. Не вдигнахме достатъчно тиража обаче и всичко се похарчи още в 7 сутринта. Беше вторник. В четвъртък (тогава излизахме в по-голям обем) отпечатахме втори път писмото и продадохме още 140 хиляди... Сега, като работя в същата стая на "Раковски", в която бях главен редактор по онова време, си спомням за Едвин, за неговата безумна война с бате Мишо Неделчев, която аз не предполагах, когато постъпих, за жеста и на двамата, когато година по-късно в името на "Демокрация" се отказаха от ръководните си постове. Постъпих във вестника с леко прошарена коса. Напуснах със съвсем бяла. Иначе същите сме си, приличаме си. Ненавиждаме комунизма.





Четох по вестниците, че са ви сменили като шеф на БТА, защото сте човек на Иван Костов. Затова ли отидохте на "Раковски" 134 - заради Костов? Той ли ви покани или Надежда Михайлова? Чий човек сте, г-н Денев? Какво мислите за двата центъра на власт в СДС - легитимния на Михайлова и този в сянка около бившия лидер и премиер?

Красимира Симеонова, София



Уважаема госпожо, изключвате ли хипотезата да не съм на някого човек? Как да ви убедя, ако по принцип не допускате подобно нещо? Отговарям: покани ме г-жа Надежда Михайлова. Приех не от суета, не защото се мисля за велик, а защото тя е първият лидер на СДС, който съзнава и осмисля необходимостта от такъв тип човек, с такива знания, умения и опит за работата на политическата партия. Не мисля нищо за центрове на властта, защото такива центрове в СДС не съществуват. Мълвата за тях е продукт на озлобление и страх. Да - на страх. Уж СДС си седи на 10-12% рейтинг, пък някои умират от страх. Да има разнобой, да има скандали, отцепване, мравки и бисеровци - това е несбъдницата на всички противници и зложелатели. Е, този път няма да стане, обещавам им го и аз!



Доколкото разбирам, вие сте нещо като новия съветник по медийно поведение на политиците от СДС. Моля ви да ми обясните как смятате да направите така, че сините политици отново да станат интересни за медиите, а оттам и за обществото? Честно казано, на мен лично в момента каквото и да направят от СДС, не ми е интересно. Какво мислите, че трябва да се промени в поведението на синята партия, за да стане тя отново онази привлекателна за отразяване политическа сила?

Анонимен, журналист на свободна практика



Не би трябвало да ви отговоря - анонимният журналист не ми е колега и никога не съм си падал по анонимността. Но все пак - важна е гледната точка, важно е отношението към всичко, което се случва в изстрадалата ни държава. Работя в СДС и за СДС, защото ми е интересно. Интересът на медиите към сините политици в момента е твърде висок, защото те мислят и казват важни неща. Не мога обаче да се боря с вашата лична скука, след като вие сам не се справяте с нея. В поведението на синята партия много неща трябва да се променят, някои вече се променят и само зложелателите се правят, че не виждат това. Зависи какво си представяте като "привлекателна за отразяване". За мен при сегашното отвращение към политиката и при съществуващата летаргия на българското общество интересно и привлекателно е, когато посланията на една политическа организация съдържат идеи, точни наблюдения и констатации.



Бихте ли обяснили истината за дискусията за вашето уволнение от БТА в Съвета на Европа. Разбрахме, че въпросът е повдигнат там от депутати на СДС, но до решение не се е стигнало, след като са се намесили депутати от НДСВ.

Димо Цанев, Варна



Истината е свързана с поредната лъжа на Милотинова. Смяната на генералния директор на БТА попадна в доклада на наблюдателите от Съвета на Европа не заради това, че беше извършена, а защото беше извършена с политически аргумент - нещо, което противоречи на конкретен текст в Статута на БТА. Този иначе твърде несъвършен документ категорично поставя изисквания към директора, агенцията и информационната й политика, напълно изчистени от всякакви политически мотиви. Преди това, преди смяната и съответно преди написването на доклада, но по време на грозната кампания срещу БТА Милотинова е била попитана от наблюдателите по какви причини мнозинството се кани да сменя директора. Във в. "Сега" беше публикуван нейният отговор-лъжа до Страсбург: няма такова нещо, господа! Няма да сменяме, само ще изслушваме... Искам да кажа, че през цялата 2002 г. тя имаше поведение на гузен човек по този случай. Включително и когато се срещахме в парламента или на улицата. Иска ми се да вярвам, но не разчитам да е направила поне малък извод за изключителната си некомпетентност в материята. Безумството с внесения пак от нея негоден законопроект за електронните медии го доказва.



Бихте ли коментирали новата концепция на генералния директор на БТА Чешмеджиев? Доколко е редно националната информационна агенция да се занимава с телевизия? Знам, че АП и Ройтерс извършват и такава дейност. Знам, че не съществува забрана във временния статут на БТА за това. Радослав Чамурджийски, Бургас



Няма концепция, няма структура. Поне никой не ги е виждал. Има някакви брътвежи, невероятен бюрократичен хаос, дълбока некомпетентност и отчайваща безотговорност. Има и алчност, и опити за политическа еквилибристика. Вече има и лъжи по отношение на нашето управление. Ще се обзавеждат 12 регионални аудио-телевизионни центъра, за да бъде внесена с държавни пари, но от точно определена фирма апаратура за стотици хиляди. После тези центрове няма да произведат нищо, а ако случайно произведат, ще го подарят на кабеларки, които са свързани със собственика на същата онази фирма вносител. Няма в света подобна грандоманска и комплексарска амбиция. Не съществува национална информационна агенция, която да продава видеоновини. Не по друга причина, а защото няма пазар за такъв продукт. В нашия случай целта е да бъдат "усвоени" много държавни пари заедно със съответните, свързани с тази операция паралелни действия. Има и важна техническа подробност. При състоянието на линиите на БТК, ако речеш да предадеш 30 секунди видео по Интернет от София до Шумен, те ще се точат 6-7 часа. И по тази, и по ред други причина национални агенции не продават видеоновини никъде по света.