:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,564,380
Активни 118
Страници 10,081
За един ден 1,302,066
Жестикулации

"Рецептата Сугарев": Изнасяме болния на студа, за да му падне температурата

Удивително погрешен политически ход са замислили, за да спасяват СДС! Просто удивително погрешен.

Правят движение, наречено "14 декември". Какво обаче откриваме в идеите на тези, които го правят?

Преди всичко, скрито се предполага, че проблемът на СДС не е да добие ново съдържание, да еволюира нанякъде, а точно обратното. Представят нещата така,



сякаш СДС се е отклонил от нещо правилно



и сега има да се върне при точката на отклонение.

А именно: погрешен се оказва мирният преход, неговият главен механизъм - кръглата маса и неговият главен резултат - конституцията. Ни повече, ни по-малко.

Въобще няма да обсъждам тук комичната аргументация на този политически абсурд. Тя - почти цитирам - невнятно артикулира бисери като това, че "в конституцията трябва да се премахнат лъжи (оценете това, любезни читателю! Лъжи в конституцията...) и да се премахнат служебните правителства. (Горките премиери Инджова и Софиянски, какво ли пък са извършили, че са поместени в центъра на злото.)

Но наистина не говоря за менталния проблем на създателите на новото синьо движение. Те имат много, много по-голям проблем.

За да оцелее, за да възвърне изгубеното доверие, синият съюз трябва да заговори на нов език, да намери нови смисли, с които да се обърне към хората. И ако нещо е сигурно, то е, че този език не може да има за фундаментална опора антикомунизма. По силата на факта, че дилемата "комунизъм-антикомунизъм" е безвъзвратно решена в Източна Европа. И оставането при "долу БКП" и "ченгетата"



наподобява на безнадеждните усилия на самата БКП



през 70-те години да поддържа като централна за обществото тематиката на антифашизма, партизанското движение и пр.

Но драмата има второ, по-страшно дъно. Отдавна и до ден-днешен езикът на сините е език на неуспяващите в обществото, език на хората с накърнени шансове, на аутсайдерите. Превръщането им в същинска и задълго дясна партия изисква да достигнат до пряко противоположното. Десните по дефиниция трябва да говорят от името и в името на успяващите, на признаващите правилата на играта.

А какво виждаме в този "14 декември"? Тъкмо желание за сриване на всички правила, блянове за "ново начало".

Ето защо "рецептата Сугарев" не е нищо повече от предложение болен човек да бъде изнесен на студа, за да му се оправи температурата. И наистина някаква логика има: пациентът е прекалено топъл, навън е минус 11...

Иронията на съдбата пък е, че тук г-н Сугарев и неговите привърженици пак не са сами. Повечето крайно леви твърдят и искат същото: отмяна на правилата и на резултатите, които хората постигнаха при тези правила. Съвпадат и възгледите на двете противоположности за кръглата маса. Тя се интерпретира като акт на предателство и хитър начин част от най-лошите бивши комунисти да присвоят, усвоят, внедрят и т. н., и т. н.

А сарказмът на съдбата е в това, че без да го съзнава, г-н Сугарев по типичния за него прям начин



реагира на подсъзнателния си ужас от настъпилия капитализъм



Ужасът от основния резултат на революцията, която той така страстно ръководеше.

И тук той също не е сам. Отлично помним как навремето в пристъп на свяст много от активните борци срещу фашизма също говореха за революцията като за най-моралното и чисто време в живота им. Отвращаваха се от "ояждането" след нея - своето и на своите другари...

Такъв е животът. Кървавите революции изяждат децата си. Мирните - дълго ги преживят, унижават и изплюват.

Ще се намери ли в закоравелите ни сърца капка жалост за г-н Сугарев? Едва ли. Прекалено е самоуверен, арогантен, непогрешим.

Но ако за г-н Сугарев още можем с въздишка да свием рамене, какво да кажем за участието в първата сбирка на "14 декември" на трима висши сегашни магистрати? На г-жа Нели Куцкова, говорител на Висшия съдебен съвет, на г-н Румен Ненков, заместник-председател на Върховния касационен съд, на г-н Васил Миков, прокурор?

Ако лудият гидия се вписва органично във вечното си и бясно самодивско хоро, какво, дявол да го вземе, дирят там кадиите?

Така излиза: не оставят на мир село.

-------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com
864
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД