|
20 Май 2004 01:26
Зърнобази са крали резерва
Министър Дикме няма нищо общо с липсите, далаверите са на регионално ниво, казва Пламен Моллов
Със скандален доклад за огромни липси в базите на Държавния резерв приключи работата на специално сформираната през миналата година анкетна комисия от депутати. Тя провери наличните количества от военновременните запаси на България. Работата є приключи на 16 апри. За резултатите от нея разказва депутатът от НДСВ Пламен Моллов. Той е председател на анкетната комисия и шеф на парламентарната Комисия по земеделие.
- Г-н Моллов, кога внасяте в парламента доклада на анкетната комисия за състоянието на Държавния резерв?
- Срокът на комисията изтече на 16 април и до края на миналата седмица дискутирахме окончателния вариант на текста, който внасяме в парламента. Затова се забавихме, но той вече е подписан от голяма част от членовете на анкетната комисия. Когато всички сложат параф, ще го депозираме в деловодството. Вероятно това ще стане до края на седмицата. Очаквам докладът да се разгледа на специално заседание и да се приемат проекторешенията, които предлагаме.
- Какви са констатациите в доклада? Говори се за огромните липси от 100 хил. т.
- Липсите са огромни. Затова няма никакъв спор. Доказаните липси са в порядък на 50 хил. т, което съответства на сума от над 20 млн. лв. 20 хил. т от липсите бяха показани като загуба от страна на самия Държавен резерв. Тоест към нарушителите бяха предприети определени действия вече. Но ние имахме известни съмнения за чистотата на данните, които ни се предоставят и предприехме физическа
проверка в складовете
Тя установи липсата на още 30 хил. т пшеница. В количеството от 50 000 т влязоха и онези 14 000 т, които трима депутати установиха, че липсват в една от зърнобазите. Има едни други 50 000 т, за които записахме в доклада, че са
неустановени количества
Но ние не можем да ги докажем, защото информацията за тях беше дадена на 26 март. А тогава физическата проверка вече беше завършена и ние нямахме възможност за нова. Освен това четирите бази с възстановени количества до този момент не фигурираха в справките на Държавния резерв. Това ни даде повод за съмнение в прецизността на данните и да ги посочим като неустановени количества. Но с известна условност, защото част от депутатите не ги приемаха. За мен няма никакво значение дали са 50 или 100 хил. т. Независимо от количеството става дума за злоупотреба с държавно имущество в големи размери. И наказуемостта е една и съща и в двата случая.
- Кой трябва да понесе отговорност и какво трябва да се предприеме оттук нататък?
- Първо искам да отбележа, че върху комисията не беше оказван никакъв натиск. Това е добър пример, че се приключва разследване в осъществен от правителството комфорт. Не е имало политически чадър при тази задача. Това даде възможност да се доберем до определена информация, да я обобщим и в крайна сметка да изнесем в изводите и препоръките две основни групи от факти. В едната са петте механизма, по които е източван Държавният резерв. На първо място, това са количества жито, което е дадено за обмен. Това е нормална практика в рамките на 30 процента по закон. То обаче не е връщано
в необходимия законен срок
а е протакано дълъг период, примерно една-две години. На второ място, това жито е било продадено на вътрешен пазар или главно за износ. Така са реализирани допълнителни печалби. Третият механизъм чрез продажби на житото от Държавен резерв на ниска цена на тези, които са го получили. След това то е възстановявано на значително по-висока цена, въпреки че е имало индикация за промяна в цената. Има и директни кражби от Държавния резерв.
- От кого?
- Едно от основните нарушения е, че при собствени 11 бази на Държавния резерв с капацитет да покриват нуждите му, той е използвал 38 външни съхранители. При това се оказа, че 7 от тях нямат лиценз. Тоест те не отговарят на условията за съхранение на зърно.
Очевидно е, когато става дума за некоректни външни съхранители и
не им се търси отговорност
че това е неправомерно. В някои бази за количества, които не съществуват физически, са плащани такси за съхранение. Това си е източване с друг механизъм.
- Значи това е цяла схема. Откога работи тя?
- От 1997 г. тя се е повтаряла многократно. Има документи за обмен на пшеница до нова реколта. Това е ставало по списък, който се е давал от тогавашния земеделски министър. В нашия мандат това вече е ставало през стоковите борси.
По-важното в случая е, че предлагаме редица от законодателни и нормативни промени, които ще ограничат възможностите за източване на Държавния резерв.
- Не ми отговорихте кой е отговорен?
- Не е в компетенциите на анкетната комисия да посочи отговорни органи.
- Ще дадете ли доклада на прокуратурата?
- Това е едното от нещата, които ще предложим като проекторешение. Във всички случаи отговорност за това, което се е случило в Държавния резерв, носи наблюдаващият министър във всяко едно правителство, при което са установени такива нарушения.
- Виновен ли е земеделският министър Мехмед Дикме?
- Интересното е, че покрай твърденията за зърнената криза, които всъщност и инспирираха проверката, в обществото се създаде представата, че земеделското министерство управлява Държавния резерв, защото ставаше дума за земеделска стока. Но той се следи от министъра без портфейл и той е човекът, който е отговорен за всичко, случващо се в резерва. Разбира се, един министър може да носи политическа или друга отговорност. Но според мен тези операции с източването на резерва са били на доста по-ниско ниво.
- От кого според вас?
- Очевидно е, че това не може да стане без благословията на регионалните директори на Държавния резерв. А вероятно и от централно ниво на Агенцията за държавния резерв и военновременните запаси е имало благословия или неконтролиране на процеса. Но това не е било обект на изследването на комисията. Ние не сме следователи, за да установяваме вина.
- Сега ресорният министър трябва ли да вземе мерки за оправяне на нещата в агенцията?
- Едно от проекторешенията, които ние ще предложим, е Министерският съвет или ресорните министерства да предприемат бързи стъпки за промяна на нормативната уредба и търсене на административна отговорност от съответните лица. Но трябва да се има предвид, че нарушенията в голямата им част са извършени от частни лица и вече става въпрос за наказателна отговорност. Която не се носи от шефовете на регионалните резерви, тъй като тяхното облагодетелстване е под съмнение. Това са направили фирмите.
- Според вас оставки в случая нужни ли са?
- Те няма да решат проблема. Всеки човек, поставен на това място, при липсата на ефективен външен контрол може да направи същото. Защото липсата на такава е довела до това състояние на нещата. Скрити под гриф "Строго секретно" всъщност от Държавния резерв не са допускали какъвто и да било външен контрол. А вътрешноведомственият не е достатъчен. Оказва се, че те нямат дори информация или поне така представят нещата за състоянието на отделните бази на резерва. Не е водена и прецизна отчетност, което дава възможност за злоупотреби. Не се наемам да твърдя, че шефът на резерва е участвал в далаверите, но нормативната база позволява това.
- Тоест очаквате от министрите Дикме и Хюсменова да предприемат мерки за заздравяването на контрола?
- Всъщност министър Дикме няма нищо общо към момента със случилото се в резерва. Към неговата работа ние нямаме никакви забележки. Даже има документи в обратна посока - когато е искана от ръководството на Държавния резерв от страна на настоящия земеделски министър информация за състоянието на зърнобазите,
за количествата жито
което се съхранява в тях, от Държавния резерв не са давали информация.
Имаме препоръка към засилване на функциите на Консултативния съвет по зърното и час по скоро да се формира Интервенционната агенция, която ще реши част от проблемите със зърното. Това е свързано с преструктуриране на Държавния резерв, което от своя страна касае промяната на два закона - за държавния резерв и за съхранение и търговия със зърно. Ние препоръчваме на Държавния резерв да използва само свои бази. Само по изключение да се използват външни съхранители.
Елена ЯНЕВА
|
