Хулио Кортасар за стиховете си: "Твърде лични, хербарий за дъждовни дни, те оставаха по джобовете на времето, но въпреки това не ги забравях и не ги смятах за по-малко мои, отколкото романите или разказите". И ето ги двуезично в луксозна и кокетна опаковка - "Поезия" (изд. "Агата-А", превод Стефка Кожухарова).

Този парижки аржентинец си гарантира вечно преоткриване. Бързото сравняване между преводите на Кожухарова и на Румен Стоянов го обяснява. Литературният кондензат има много прочити, разбирай и много читатели - не като бройка. Сякаш времето на Кортасар - 50-60-70-те години, неговото време на сътворение го предполага - времето на активно "преработване" на Гарсия Лорка, Елиът, Неруда, Рилке, Хьолдерлин, Любич-Милош, Валехо, Кокто, Уидобро, Валери, Сернуда, Мишо, Унгарети, Алберти, Уолъс Стивънс (по собствения му списък). Не са ли достатъчно?