Все по-трудно е да срещнеш усмихнат и ведър човек по софийските улици. Есенната меланхолия, съчетана с отънелия портфейл, са оставили строг отпечатък върху лицата на минувачите. Кризата ни победи с тоталната си сериозност и трагичност.

Но има едни хора, които в центъра на София се заливат от смях. Такъв смях, че сълзи потичат от очите, а въздухът трепери от гръмовния им кикот. Те са посетителите на курс по смехотерапия.

"Един от участниците, човек със сериозна професия и сериозно място в обществото, сподели, че няма къде да се смее. Нито вкъщи го разбират, още по-малко в работата му. И той се затварял сам в колата си, за да се смее на воля", разказва Моника Балаян, психолог, завършила Ереванския държавен университет и по неведоми пътища озовала се в България. Когато дошъл в курса по смехотерапия, сериозният господин започнал да се смее със себеподобни. После на следващ курс довел съпругата си и 14-годишната си дъщеря и цялото семейство постепенно се научило да се смее.

За да пренебрегнеш тревогите си и да поискаш да се засмееш, се иска смелост. Телефонът често звъни и понякога хората питат с прикрито притеснение за курсовете, разказва Симана Златева, която е партньор в начинанието с арменката Моника. "Искам да знам с колко души в група ще се смея - 15, 150 или 500?", питал настоятелно наскоро мъж по телефона. Групи по смехотерапия се сформират и в провинцията. Една от последните е във Враца, където паднал голям смях. Има дори фирма-клиент, която е направила тийм-билдинг за персонала си чрез смехотерапия, а сега втора се кани да укрепи доверието в колектива по този начин.

Смехът сам по себе си е един триумф на организма, той прави човека непобедим, казва треньорът Моника. Даже когато хората са били в плен и са ги убивали, тези, които са се смеели, са карали победителят да се чувства победен. По време на смях се постига пълна хармония в организма. Отделящите се ендорфини блокират стресовите хормони - адреналин и кортизон. На клетъчно ниво се получава възстановяване на клетката.

"Смехът е древна техника за възстановяване на човека, но изучаването на смехотерапията започва в САЩ още през 70-те години", казва Моника. И това не е случайно. Щатски висши военни и служителите в големите корпорации задължително минават такива курсове. През последните години те станаха доста популярни и в западноевропейските държави. Психолозите отдавна са наясно, че смехът е един от трите механизма, дадени от природата за възстановяване на човешкия организъм - секс, сълзи и смях. Има дори наука за смеха - гелотология.

Когато човек се смее, той съпреживява света искрено, като дете. Детето се смее от цялата си душа, и то толкова, колкото му е нужно. Възрастният човек се смее 100 пъти по-малко от едно дете.

Според Моника Балаян със смеха не бива да се прекалява. При много силен и продължителен смях в компания например на другия ден човек се чувства отпаднал и изтощен. Психолозите го обясняват с предозиране на смеха. По принцип смехът предизвиква силен очистителен процес в организма на всяко едно ниво. И затова 20-30 минути кикот трябва да се редуват с почивки. Смехотерапията действа и оздравително. Затова трябва да се приема в лековити дози. Има хора, свалили диоптри, намалили кръвната захар, излекували тежки проблеми. В Япония дори направили изследване сред диабетици и то показало, че хората, които гледат основно комедии, свалят кръвната захар.

"В началото, когато хората попадат в група от непознати, обикновено не успяват да се засмеят до третия ден. Каквито и смешки да им разправяш, не ги разсмиват до сълзи, някои дори не реагират", обяснява Симана. Затова курсът започва с физически упражнения за отпускане. Постепенно падат психическите блокове. "Накрая не остава човек, който да не се разсмее", казва Моника. Все пак любопитствам кой е най-тъжният човек, когото е срещала. Мисли две-три минути. "Може би една жена на курс в Сочи. Тя не можеше нито да се усмихва, нито да се смее. Дойде по здравословни причини, но така и не успя да се отпусне. Когато поговорихме, се оказа, че има тежко психическо разстройство", спомня си Моника Балаян. Категорична е, че в този случай курсовете не могат да помогнат. Те могат да бъдат полезни най-много за човек с депресия, но не и с по-тежка диагноза от психиатрите.

В курса по смехотерапия хората се научават не само да се смеят от сърце, но и на нещо много по-важно. "Всеки медал, както и всеки проблем има две страни. Погледнати от едната страна, нещата изглеждат тежки, депресиращи. Но ако човек ги погледне от другата страна - му става смешно", обяснява методиката си Моника Балаян. Това е най-голямото богатство на тези хора. Те идват обременени от кризата, но когато си тръгват, вече не искат да слушат за нея. При едно от упражненията в курса хората се разделят по двойки и всеки се оплаква за проблемите си на рамото на другарчето. Голям смях пада, признават хора, които вече са минали по този път.

На курсовете по смехотерапия засега идват повече жени. "Те са по-открити, по-емоционални. Жената повече трупа, но и повече освобождава", казва Моника. Но идват и мъже, които се смеят така заразително, както другият пол не успява.

Смехът ражда нови идеи. Той работи с дясното полукълбо, където е центърът на творчеството, обясняват Моника и Симана. Моника работи с психиката на човека, а Симана се занимава с източни бойни изкуства. Когато се запознали, решили да направят експеримент, като съединят психиката и физиката. И се получило. Освен този курс те преподават и други техники за самоусъвършенстване.

Моника Балаян е имала достъп до арменското древно хранилище на ръкописи Матенадаран, откъдето почерпила доста знания за курсовете и практиките, които организира. В края на месеца в София пристига световноизвестният режисьор от арменски произход Виген Чалдранян, който планира да направи филм за смехотерапията. Подобен филм досега не е правен, макар че отпускането чрез смях е доста популярно в САЩ, Европа и Япония. Преди 8 години кинохитът на Чалдранян "Симфония на тишината", беше номиниран за "Оскар" в категорията за чуждоезичен филм. Историите му са все драматични, но сега за пръв път е решил да направи комедия и в това вижда голямо предизвикателство, признал самият режисьор пред Моника Балаян, с която се знаят още от Ереван.

Моника има мечта. Тя е толкова убедена в силата на смеха, че мечтае децата в училище задължително да имат час по смях. "Това трябва да се практикува и в университетите. А защо не и сред политиците, в парламента?" - съгласява се Моника. И с усмивка поема към залата за смехотерапия.