В началото на романа "Инана" на Мурат Тунджел една жена крещи: "Няма да ви го дам. Не вие, аз съм го родила!" Дошли са да вземат сина й за еничар. Еничарите не са били само български синове. Този еничар ще се срещне с другия герой - млад бей, заточен от семейния съвет заради влюбване в арменка. Такива неща. Инана е шумерска богиня на любовната страст, почитана и в Кавказ. Османската империя се тресе отвътре.

Романът следва да се приеме за исторически, макар че в него времето не е най-важното (изд. "Еднорог"). Най-важното е начинът на разказване. Турският писател успява да нареди и описание, и диалог като наричане и заричане. Изреченията му следват не логиката и ритъма на всекидневието, а на ритуалите. И казаното е винаги особено, с тънко претеглена декоративност: "Да гледаш с окото на сърцето и с просто око, не е едно и също".