Тя вече е на финалната права и според всички авансът й не може да бъде стопен. Но опозицията, предвождана от симпатизиращите й печатни медии, не я оставя на мира. С надеждата, че един мегаскандал може да предизвика обрат в битката за президент на Бразилия. Изборите са на 3 октомври. Всички проучвания на общественото мнение предричат на Дилма Русеф от Работническата партия (РП) комфортно абсолютно мнозинство.

Технократката, която за пръв в живота си се бори за благосклонността на избирателите, проведе виртуозно изтощителната и нервна предизборна кампания. Основна заслуга за успеха на 62-годишната кандидатка има един човек - съпартиецът й с изтичащ мандат като държавен глава Луиш Инасио Лула да Силва. Но би било прекалено тесногръдо по тази причина тя да се представя като "жена без качества" или "марионетка на президента", както я наричат политическите й противници от месеци насам.

В Бразилия Лула донесе на социалдемокрацията през XXI век едни от най-впечатляващите успехи в политиката. От 2003 г. насам той успя да помири икономическия прагматизъм с настъпателна социална политика и така възпрепятства по-нататъшното задълбочаване на пропастта между бедни и богати в наброяващата почти 200 млн. души Бразилия.

През цялото време Дилма Русеф е главната му опора. Най-напред тя служи две и половина години лоялно на Лула като праволинеен и успешен министър на минното дело и енергетиката. Предпазливо



тя засилваше ролята на държавата



в производството на електроенергия, която бе попарена от приватизационната политика през 90-те години. В средата на 2005 г. за пръв и последен път един корупционен скандал разклати стола на държавния глава. Дясната ръка на Лула - Жозе Дирсеу, който и досега дърпа конците зад кулисите, трябваше да напусне своя пост като началник на президентската канцелария. Приемник на поста му стана Русеф. С обещанието чрез "шокова промяна в мениджмънта" да подобри в пъти работата на колегите си и да я направи прозрачна за обществото. Сметката излезе вярна, почти година по-късно Лула бе преизбран.

Противно на предшественика си в президентството, Русеф не е пропита от спарената миризма на Работническата партия, чийто член е едва от 2001 г. И тогава, както и днес, това й носи повече предимства, отколкото неудобства, тъй като в страната РП печели симпатиите на едва 1/5 от гласовете. Но от своето минало като лява идеалистка Дилма Русеф, дъщеря на български имигрант, никога не се е отричала.

През 1967 г., три години след началото на бразилската военна диктатура, тя преминава в нелегалност,



участва в планирането на няколко банкови обира



и се издига в ръководните кръгове на градското партизанско движение. През 1970 г. е арестувана, изтезавана и прекарва близо три години в затвора. В края на 70-те е сред учредителите на Демократическата работническа партия (ДРП). През 80-те Дилма спечелва уважението дори на буржоазните кръгове като финансов експерт в южнобразилския град Порто Алегре. През 1994 г. и по-късно в периода 1999-2002 г. тя управлява изключително успешно като енергиен министър на федералния щат Рио Гранде до Сул и това става решаващата причина за нейното номиниране в кабинета на Лула.

Дилма Русеф е всичко друго, но не и привърженик на "зелените": вятърната и слънчевата енергия са за нея по-скоро досадна мода. По икономически причини тя залага изцяло на екологични, макар и спорни язовирни проекти като водната електроцентрала "Белу Монте", която ще бъде построена върху притока на р. Амазонка -Ксингу. Донякъде благодарение и на Дилма сегашният президент не се поддава на натиска на атомното лоби. По мнението на икономистката изградената вече от "Сименс" АЕЦ "Ангра 3" южно от Рио де Жанейро струва прекалено скъпо на страната.

Като най-голям неин недостатък се изтъква често безцеремонното й държание с политици, подчинени и дори журналисти. Бившият й колега - музикантът и дългогодишен министър на културата Жилберто Жил, я охарактеризира като



"силна личност с мазохистични черти".



През 2005 г. Русеф пое надзора върху "програмите за ускоряване на растежа" (ПУР). С тях правителството цели да подобри неразвитата инфраструктура - със строежа на жп линии, пристанища, съоръжения за питейна и отпадна вода в бедните градски квартали. Дилма Русеф се сдобива с прозвището "майка на ПУР", както я нарича президентът Лула.

Тъкмо той я наложи на своя глава като кандидат за президент. На партийните организации не им остана друго, освен да одобрят предложението. Не е тайна, че Лула много би желал да повтори мандата си през 2014 г., но конституцията не го позволява. Подобно на ментора си, Русеф е убеден апологет на икономическия растеж на всяка цена, особено в Амазония. Което я сблъска с министъра на околната среда Марина Силва. След като Лула на няколко пъти взе страната на Русеф в спора между двете, Силва вдигна белия байрак през 2008 г. Година по-късно бившата екоминистърка напусна РП и пристана на "зелените", за да се яви на изборите като конкурент на Русеф.

Заредени със символика бяха изявите на двете съпернички на Копенхагенската конференция за климата миналата година. Докато Русеф водеше бразилската правителствена делегация, Силва обикаляше форумите на гражданското общество. До ден-днешен Русеф отказва да приеме провеждането на определена екологична политика, която може да се превърне в печеливш коз за Бразилия и да й осигури водеща роля в света, критикува я съперничката й от "зелените".

Дилма, както всички фамилиарно я наричат по малко име, се изравнява с рекордната популярност на Лула. Постепенно и грижливо



тя култивира своята женственост и това й дава преимущество



в 10-минутните предизборни телевизионни обръщения, които всекидневно облъчват гласоподавателите в най-гледаното време. В тях Дилма обещава приемственост във всички области. "До 2016 г. нито един бразилец не бива да живее в мизерия", повтаря тя непрестанно.

В началото на 2009 г. Дилма се подложи на козметична операция и смени очилата с контактни лещи. Няколко месеца по-късно обяви публично, че се е преборила с рака на лимфните жлези. По време на химиотерапията Дилма носи перука, сега е с ефектна къса коса. Русеф е два пъти разведена и има голяма дъщеря. Миналата седмица кандидатката за президент за пръв път стана баба.

Най-сериозният й съперник - консервативният социалдемократ Хосе Сера, се опитва да навакса изоставането си с 25 % с остри атаки срещу корупцията в президентството. Повод са разкритията , че синът на секретарката на Русеф - Еренисе Гера, посредничил на свои познати да получат апетитни правителствени поръчки. Преди четири години заради подобни афери Лула не успя да спечели още на първия тур. Не е изключено същото да се случи и с Дилма.