Че е малко романтична статийката, романтична е, ама и ние все пак имаме нужда от малко романтика де, какво като сме форумци.
В духа на романтизма ще ви разкажа една циганска история - нашенска и реалня :
В ранните години на Тото-то в нашия град имаше един циганин Иван Мешеретов от Комлука. Уважаваха го и българи и цигани. Не, че беше тартор, ами просто честен и готин човек, който можеше да реши всяка препирня между българи и цигани в квартала. Фамилята си беше измислил сам, когато даваха първите български социалистически паспорти (ония зелените книжки -тефтерчета, които по възрастните от вас помнят) Обяснява той за фамилията си , ама после след като милицията се навила да га запише така Мешеретов идва от мешере - цигански съд. Дядо ми беше главен там, та се кръстих на него, фамилия демек де вика, като Митьо дядо му бил тюфекчия, пък той Тюфекчиев.
Иван Мешерето, беше грамотен. На стари години след девети ходил 4 години на вечерно училище за ограмотяване и имаше диплома за 4-то отделение. Много се гордееше с нея, макар че и цигани и българи му се подиграваха, че е цепел дървата на учителката и да това му писала петица (пре шестобална система)
Беше много работлив, работеше какво ли не от калайджия до каналджия, но казаха никога повече от две седмици една и съща работа.
Идва и реда на Тото-то. Бай иван спечели от Тото-то бая голяма за времето си сума повече от 5000 лв., а това си бяха бая пари. По нова време един тогавашен двустаен апартамнт струваше, кажи речи толкова. Ама защо му е на бай Иван апартамент, децата му две дъщери се преместили при мъжете си, жена му умряла и той сам. Та го обхванала една идея, ама яко го хванала та решел твърдо да я реализира. Парите вече ги има, нали ? Отишал в гр. съвет при кмета, казал си болката, той го пратил при архитекта да му разкаже идеята си , той пък да свърши своята работа щото кмета е съгласен. Оня , архитекта де чул казал ще стане, ама трябва време , ободи се след месец. Минал месеца , отишал пак Иван при архитекта, ама ядец имало непреодолими пречки и неговата работа, нямало да стане. Кмета бил уведомен. Та след тази история бай Иван се пропи. Всяка вечер седеше в кръчмето, срещу сегашната бензостанция на Кумлука имаше едно такова, с двама цигани пазачи и пиеше. До кръчмето имаше спирка на автобус да Меден рудник, не прочутия ни квартал, ами тогавашното село.Избираше си някой слущател, черпеше го с плодова ракия и му разказваше историята си. И аз веднаж така я чух от него.
Измислил бай Иван да построи в Комлука писоар, мъжки писоар. Да пикаята мажете, ем културно ем да му пикаят на късмета, че му дошал на стари години.
И паметна плоча искал да постави вътре с надпис :
"Пикай народе, пикай на късмета на Мешерето пикай !!! "
Трите удивителни са от него, защото запаведната форма на глагола била използвана три пъти. Бил го учил по граматика казваше