Преди три века странна епидемия поразила Балканите и Източна Европа. След погребението призракът на починалия се появявал пред роднините, молил ги да хапне, а след това до смърт ги притискал (най-вече децата) в обятията си. Роднините се уплашили и започнали да се оплакват в местните църкви. След дълги митарства докараните до отчаяние хора получавали разрешение да ексхумират гробовете и намирали там "покойници", даващи признаци на живот. След като ги доубивали, неканените гости вече не се появявали. Местните жители ги наричали привидения, но по-късно станало ясно, че турците наричат тези призраци вампири. Постепенно тази дума навлязла във всички езици в Европа. Любопитно е, че
лекарите от тази епоха смятали вампиризма за болест,
която е тръгнала из Европа от турската империя.
Най-добрите умове на Европа започнали да се занимават с неочакваната напаст, а в ексхумацията на гробовете на вампирите вземали участие най-авторитетни персони, пратени от различни страни да проверят на място достоверността на съобщенията. Появили се множество отчети за видяното - например издадената през 1749 г. "Дисертация за появата на призраци, вампири и привидения" на абат Августин Калме, "Медицински доклад за вампирите", направен специално за австрийската императрица Мария Тереза от главния лекар на Виена Жерар Ван Свитен, трудът на папа Бенуа "Вампирите в света на науката" и др.
Но нито свещениците, нито учените успели да обяснят това странно явление. Затова официално всичко било приписано на "туземните суеверия на славяните и гърците". Но вампиризмът не изчезнал, а продължил да съществува на различни места и се наблюдавал даже през XX век.
От гледна точка на съвременните научни представи
вампирът не е мъртвец
(както са предполагали в епохата на Просвещението), а погребан погрешка полужив човек. Второто заблуждение е митът, че вампирът пие кръвта на своите жертви. В действителност, както пише още в докладите от ХVIII в., от обятията на вампира по тялото на жертвите остават специфични синини, но кожата не се наранява. Митът за кръвта възниква заради това, че вампирите били намирани в гробовете, които били наполовина пълни с кръв (бели, извънредно токсични вещества). Но това е кръвта на самия вампир, а не на неговите жертви.
При изследванията учените стигат до удивителен извод:
някои от мощите на светците са типични вампири
В книгата "Неподвластни на тление" (1977 г.) американката Джоан Керол Круз описва 102 случая на "чудодейна нетленност". Един от най-впечатляващите случаи е на "прекрасно съхранено и източващо кръв тяло" на ливанския светец Шарбел Макхауф. Този маронитски монах "починал" на 24 декември 1898 г. след сърдечен удар. Докато бил жив, той спазвал строга телесна дисциплина - носел прости дрехи, спял на земята, хранел се веднъж на ден... Според традициите на манастира му в Аная Шарбел бил погребан в своето всекидневно облекло, без гроб и разбира се - небалсамиран.
Мнозина признават, че веднага забравили за него, но се случило нещо необичайно. В продължение на 45 нощи след погребението му (именно за такъв срок обикновено става пълното разложение на тялото) около гроба се наблюдавало странно сияние. Официалните лица на манастира поискали разрешение от ръководителите на Ордена за ексхумация на тялото и тя била направена след 3 месеца в присъствието на жители от близките села. Тъй като в навечерието на ексхумацията в района се изсипали дълги и силни дъждове, Шарбел бил намерен плаващ в гроб, пълен с мръсна вода. След като тялото било измито и преоблечено, свидетелите забелязали, че от него изтича някаква течност. Описват я като "смес от кръв и пот" - т.е. кръв с неизвестни примеси постепенно излизала от потните канали на тялото. Тя имала специфичен рязък мирис, приличащ на аромата на цветята, който се отделя при разпадането на аминокиселините, но също така е и признак за живо тяло. Течността не спряла в продължение на 2 седмици - част от дрехите, напоени с нея се разпространявали като реликви и се смятали за лечебни.
Това продължило до юли 1927 г., когато било взето решение тялото да бъде сложено в дървен, обвит в цинк, ковчег, а той да бъде погребан в специална ниша в стената за молитви, за да бъде предпазен от влажността.
Чудото на Светия Шарбел веднага привлякло поклонници в Аная
И днес потокът не намалява, макар че от 1950 г. насам тялото на Шарбел не може да бъде видяно. През февруари същата година поклонниците забелязали, че течността започнала да се просмуква през стената на пода. При това токсичните вещества превърнали цинковия ковчег и дрехите на светеца в развалина. Течността изтичала в такова количество, че изсъхвайки, се образувал бял прах, който раздавали като реликва на поклонниците.
Характерните за вампира неща - сияние и течност,
са описани още от древните вампиролози. Абат Августин Калме в своя трактат пише: "В държавните доклади за 1693-1694 г. се говори за вампири и привидения, които се появяват в Полша и в Русия. Те се появяват по всяко време на денонощието и пият кръвта на живите хора и животни в такива количества, че тя понякога изтича обратно през устата, носа им и най-често - през ушите, а трупът плава в пълен с кръв гроб... Един такъв вампир бил погребан преди около 3 години, над неговия гроб се виждало сияние, приличащо на светлина от лампа, но не толкова ярко. Гробът бил отворен и вътре бил намерен човек, чието тяло било съвършено запазено. Като извадили тялото, пронизали сърцето му с нещо като метална пика и от него потекла бяла течност с кръв... След това му отсякли главата с брадва и от тялото също изтекла такава течност с кръв, но по-обилно, отколкото от сърцето. Накрая сложили трупа отново в гроба и го засипали с негасена вар, вероятно за да се приключи веднъж завинаги".
Описаните два случая са разделени от 200 години, но много неща съвпадат - сияние над гроба, тяло плаващо в запълнен с кръв гроб, огромно количество непонятна "бяла течност". Разликата е, че единият труп бил зверски разфасован и засипан с негасена вар, а другият бил издигнат за светец. Но и двамата са вампири.
И в други случаи, когато безсъмнено става дума за вампиризъм, съвременните изследователи избягват да използват този термин. Например при знаменития полтъргайст, който се появява в селцето Аскиз, Република Хакасия, през 1994-1995 г. От него загиват няколко души, но никой не споменава думата "вампир", макар че имало всички признаци за подобно допускане.
Вампиризмът
практически винаги се съпровожда от полтъргайст -
(хората постоянно виждат дрехи и вещи на вампири, които "се движат сами"). Полтъргайстът (от нем. poltern - шумя и geist - дух) - е термин, с който се обозначават необясними, паранормални явления, свързани с шум и чукане, произволно движение на предмети, самозапалване и др. По правило полтъргайстът е привързан към определен човек, най-често дете. Навлизането на сили от неизвестен произход в живота на човека е свързано с материални наранявания и психологически травми. Полтъргайстът поставя пред учените неразрешимия засега въпрос - откъде се взема енергията, изразходвана при това явление?
От гроба до дома
вампирът се премества във вид на т.нар. "огнен змей",
приличащо на кълбовидна мълния образование, което мнозина бъркат с НЛО. Не е ясно с какво се прехранва вампирът, за да се поддържа в това състояние. Средно вампирската кома продължава няколко години, но има случаи (като при Харбел Макхоуф) - десетилетия, след които вампирът умира, а неговите останки, пропити с токсични вещества, не се разлага, а изсъхват.
Изпитвайки ужас пред вампирите, хората се опитвали да намерят някакви способи за защита от тях. Продавали се различни амулети и други средства за отблъскване на призраците, но най-разпространени били дивата роза, чесънът, огънят и кръст.
Към вампирите причислявали не само онези, за които било известно, че са били ухапани от вампир, но и всеки, който умирал при тайнствени обстоятелства или се отличава с някакви странни черти на характера и поведението. В Древна Гърция, където рижите коси и сините очи се срещали твърде рядко, носителят на подобна външност можел да бъде обявен за вампир. Когато този човек умирал, стриктно следели за тялото и се стараели да не го оставят на тъмно до погребението. Слънчевата и лунната светлина се смятали за мощен източник на жизнена енергия за мъртвеца. Оттам идва и поверието, че трябва да се закриват огледалата и да се спускат щорите, ако в дома има покойник. Смятало се, че вампирите ненавиждат мириса на чесъна, затова той бил окачван в стаите, с него обтривали врати, прозорци и даже домашни животни.
Спазвали се и строги погребални ритуали,
които са се съхранили до наши дни. В гроба слагали цветя, които да удържат духа на починалия и да не позволят той да излезе на повърхността и да преследва живи хора. Мъртвецът бил слаган с лицето надолу, за да не може да се надигне. Поливали гроба със светена вода, а отгоре слагали тежък надгробен камък. В някои стари гробове се намират и скелети, приковани с гвоздеи към дъските на ковчега. Понякога трупът бил боядисван с червена боя, която да замени за него истинската кръв.
Най-удивителното е, че въпреки че феноменът "вампиризъм" е най-документираното аномално явление, при него всичко все още е странно и загадъчно. Показателни са думите на Жан-Жак Русо: "Ако има на света история, която да е истинска и доказана, това е историята на вампирите. Нищо не е изпуснато - официални отчети, свидетелства на титуловани лица, хирурзи, свещеници, съдии - очевидността е пълна". Феноменът се описва в Европа вече 900 години - за древна епидемия на типичен вампиризъм в Англия през 1190-те години подробно се говори в хрониките на Уилям Нюбургски "Историята на Англия". Но парадоксът е, че въпреки всички факти, и учените, и много изследователи смятат този феномен за плод на легендите и невъзможен в реалността.
Най-известният вампир е Влад Дракула
В продължение на векове историята за измъчваните от него хора била украсяване с нови детайли и с времето границата между истината и фантазията съвсем се изтрила. Така се появил митичният граф Дракула, който излиза от гроба и лови душите на невинни хора. Безусловно това е мит, но в реалния живот има хора, които страдат от крайно рядко срещащи се болести, носещи признаците на вампирите - порфирия (от гръцки porphyra - пурпурен цвят).
Тези страдалци били реабилитирани от английския лекар Ли Илис от Хемпшир. През 1963 г. той представил в Кралското медицинско общество своята научна работа "За порфирията", в която описал подробно симптомите на тази рядка генна патология. При нея в кръвта и тъканите на човек се увеличава съдържанието на пигмента порфирин, който под въздействието на светлината разрушава хемоглобина и така създава дефицит на кислород и желязо. Небелтъчната част от хемоглобина се превръща в токсично вещество, разяждащо подкожната тъкан. В основата на наследствената болест лежат видоизменените еритроцити. Според статистиката родителите на 25% от децата, родени с тази патология, също страдат от порфирия. Има и разновидности - анемия, заболяване на черния дроб, предизвикани от интоксикация с олово или солите на тежки метали например. При такива болни се наблюдава отпадналост, избледняване на кожата и страх от светлината. Постепенно кожата започва да гние, покрива се с рани, деформират се сухожилията, започват кръвотечения... Все признаци, характерни за вампирите.
Учените имат обяснение и за другите черти, приписвани на вампирите. Доктор Кейтрин Рамсланд, която преподава съдебна психология, е написала цяла книга "Наука за вампирите". Например - безсмъртието. Смята се, че граф Дракула е не просто дълголетник, а безсмъртен. Рамсланд обяснява това с явлението, наречено "увековечаване на клетките". Процесът на стареене отчасти се основава на продължителността на живота на нашите клетки - докато те се делят, ние оставаме млади. Така че в тялото има химически вещества, които могат да крият в себе си тайната на вечната младост. Що се отнася до пиенето на кръв, лекарите обясняват, че хората, които имат сериозен дефицит на желязо, могат да се опитат да го наваксат като ядат богатия на това вещество спанак или бифтек алангле.
Що се отнася до убийството на хора, физиците Костас Ефтимиу и Шоханг Ганди са разработили математическа формула за изчисляване на количеството хора, останали живи след Х месеци вампиризъм, разпространен на популация с размер n: x-2n+1. И в своя труд "Кино против реалността: привидения, вампири и зомби", издаден през 2007 г., стигат до извода: "Ако първият вампир се е появил на 1 януари 1600 г., човечеството е трябвало да бъде изтребено за две години - до 1602 г. Така че вампирите не могат да съществуват, тяхното съществуване противоречи на съществуването на човечеството".
|
|