Краси Куртев е басист и фронтмен на една от най-популярните български групи "Акага". Още от малък той се посвещава на музиката, завършва Националната музикална академия. През 1991 г. заедно със свои състуденти създава "Акага". Групата има зад себе си пет албума и много концерти както у нас, така и зад граница. "Акага" работи съвместно с едни от най-известните музиканти у нас и в чужбина: Графа, Дичо, Тома, Спенс, Mellow Mac, Pedro Lugo Martinez (El Nene) и др.



Подаръци от Узбекистан



Преди 5-6 години имахме концерт в Узбекистан и трябваше да свирим в Ташкент на "Мис Узбекистан". Хората ни посрещнаха много топло. Водиха ни на пазар, след това имаше банкет и т. н. Много рано сутринта на другия ден трябваше да отидем на летището, за да стигнем до Москва и оттам да пътуваме за България. Та пристигнахме с рейса на летището и гледаме пред нас една уазка. Домакините ни обясниха, че имат традиция да дават подаръци. Отвориха въпросната уазка и започнаха да разтоварват от нея дини и пъпеши. Но има голяма разлика в размера в сравнение с това, с което сме свикнали - в Узбекистан най-малките са поне 30 килограма. Оказа се, че цялата уазка е пълна с дини и пъпеши.

Опитахме се да обясним, че не можем да ги вземем, защото имаме много багаж - дрехи, инструменти и др., и няма как да ги носим. Местните хора обаче казаха, че ако не ги приемем, ще ги обидим. И така те си разтовариха цялата уазка в 5 часа сутринта и си тръгнаха. След което ние започнахме да носим и да търкаляме дини и пъпеши, но на летището се оказа, че трябва да ги пуснем през скенера. В резултат започнахме много да закъсняваме за полета. Оказа се, че самолетът ни е чакал цял час.

В крайна сметка стигнахме до самолета с един микробус, пълен с дини и пъпеши. А пътниците ни псуваха на всякакви езици - от руски до узбекски. Но хем псуват, хем някои се втурнаха да ни помагат да ги натоварим, само и само да тръгнем вече. И така пристигнахме в България с тези огромни дини и пъпеши, донесени чак от Ташкент.



Прочутите гости



Веднъж през зимата бяхме отседнали в едни бунгала край морето, в района на Варна. Бяхме свирили там покрай Нова година и ни прие една много любезна жена. През лятото реших отново да отида до там, за да видя как е хотелът и евентуално да направя резервация за семейството ми. Ние по принцип обичаме да обикаляме по-отдалечени места. Жената ме позна и каза, че ни помни. Дори разказвала на семейството си, че момчетата от "Акага" отседнали в бунгалата, но те не й повярвали. "Да бе, точно пък в твоите бунгала ще отседнат", коментирали те със съмнение.



"Виж сърцето"



С жена ми се запознахме на участие на "Акага". Свирехме в един столичен клуб. Тогава престъпих всички принципи, които обикновено спазвам, и я поканих на среща. Само че нарочно реших да изчакам два дни, за да не реши, че съм типичният музикант сваляч.

Тогава тя беше облечена с една оранжева блуза със сърце на нея. Най-забавното беше, че по време на участието момчетата зад мен само повтаряха: "Краси, виж сърцето, виж..." Всъщност се оказа, че са големи сватовници, а и досега сме си много близки. По-късно станах кум на Ивчо (тромпетиста), а пък Жоро (също тромпетист) ми е кръстник, така че сме много свързани не само чрез групата. Дори се шегуваме, че дори и тя да се разпадне, пак не можем да се разделим.



Бабата мениджър



Много малко хора знаят, че всъщност аз, Георги и Ивчо още от училище сме имали брас квинтет "Акага". Тогава аз бях тромбонист и свирехме класически и нови произведения. Самата група "Акага" направихме през 1991 г. за наше удоволствие и въобще не сме очаквали, че ще придобием някаква известност. Беше ни мечта от училище и в един момент започнаха да ни канят на концерти и да ни дават по телевизията.

Спомням си обаче, че беше много трудно като малък да се сдобия с първата си качествена бас китара. Голяма молба падна, докато ми я купят. Тогава струваше около 1800 лв. Едвам успях да убедя баба ми, която ме накара да се закълна, че после ще свиря на нея. В интерес на истината допреди 4-5 години все още свирех на същия инструмент, въпреки че вече не ми беше единствен.

Навремето обаче беше голям проблем да се сдобиеш с професионален инструмент. В крайна сметка баба ми изтегли детската ми вноска. Тогава имаше такава и когато детето навърши 18 години, му отпускаха около 1500-2000 лева. Та тогава тези пари бяха мъдро инвестирани в китара, а баба ми стана първият ми мениджър.



Най-вълнуващият концерт



На последното турне, което направихме, на заключителния концерт излезе 14-годишният Кристиян Григоров от Етрополе, който е прикован на инвалидна количка и участва в концерта "Българската Коледа". Та момчето изпя една от последните ни песни - "Пътувам", и всички стояхме като вцепенени. Той я изпя толкова вълнуващо и вдъхна такъв живот на песента. За първи път в живота си усетих как една песен наистина се превръща в песен, а не е просто комбинация от ноти и текст. Наистина се получи хубаво послание и видяхме как песента реално придоби плът и кръв. Беше наистина много вълнуващо, най-вълнуващият край на концерт, който някога сме имали.