"Казан лежи в укрепена местност, на изток от него е река Казанка, а от запад тече твърде блатистата и непроходима река Булак, която под ъгловата кула (на крепостната стена) се влива в река Казанка... Градът е опасан с много дълбок ров чак до езерото, наречено "Нечистото езеро", близо до река Казанка; а от нея хълмът е необятен за окото, на него е построен градът и царските палати и джамии, много високи, каменни..." - така описва столицата на Казанското ханство през 1552 г. Андрей Курбский, един от военачалниците на руския цар Иван Грозни.

За Казан у нас се заговори по-активно през 2005 г. по повод 1000-годишния юбилей на града. Основан около 1005 г. от волжките българи, за около столетие (средата на XV - средата на XVI век) той е столица на силното и проспериращо Казанско ханство. Превзет през 1552 г. от руските войски на цар Иван Грозни, Казан и териториите на ханството са присъединени към набиращото сили Руско царство. Днес градът е столица на Република Татарстан, която е в състава на Руската федерация. Кратката разходка в него оставя у посетителя незабравимото впечатление за поддържано, умело социализирано културно-историческо наследство, съчетано с модерен урбанистичен облик. Казанският Кремъл днес пък е един от обектите в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Сред забележителните архитектурни паметници, превърнати в символ на Казан, е и прочутата кула на Сююмбике. Висока, величествена и тайнствена, днес тя се извисява над Казан като символ на непреходната слава на казанските владетели, жива връзка между времена и поколения.

Разположена в североизточната част на Казанския Кремъл, кулата представлява величествено, почти 60-метрово седеметажно съоръжение, изградено от червени изпечени тухли. Тя принадлежи към т. нар. "падащи кули", подобни на тази в Пиза.



Отклонението от оста й е 1.8 метра



Първите три етажа на кулата са с формата на куб и завършват с открити кръгови тераси с каменни парапети, а следващите четири са осемстенни помещения. Шестият етаж е оформен като вишка, ползвана в миналото от русите като наблюдателен пункт. Основата на зданието е прорязана от проход с формата на арка.

Онова, което веднага прави впечатление, е явното архитектурно несъответствие на кулата на Сююмбике с общия стил на Казанския Кремъл. Обяснението за това противоречие е във времето на издигане на паметника - много преди останалите сгради. За съжаление в летописите липсва информация кога и по какъв повод се случва това. Смята се, че кулата е издигната в епохата на самостоятелното съществуване на Казанското ханство (средата на XV - средата на XVI век). Други изследователи защитават тезата, че тя е паметник на руското строително изкуство от XVII-XVIII в. Забележимата й прилика с Боровицката кула на Московския Кремъл, строена през XVII в. най-често се обяснява с късни достроявания и видоизменения на казанския паметник от руски майстори по времето на строителството на московската кула. Едно предание разказва как през 1487 г. с протекциите на великия московски княз Иван III (1462-1505 г.) на казанския престол се възцарява младият хан Мохамед Амин (1487-1496). В годините, които новият владетел прекарва в Москва, той е свидетел на строителството на Московския Кремъл под ръководството на прочутия през късното средновековие италиански архитект Аристотел Фиораванти, специалист по т. нар. "падащи кули". Впечатлен от майсторството му около 1486 г., той заповядва в Казан, по проект на Фиораванти,



да бъде въздигната кула, подобна на московските



Друга легенда обаче определя кулата като част от владетелския дворец. Според трета, тя е джамия или величествен мавзолей, построен през периода 1549-1551 г. над гроба на казанския владетел Сафа Гирей по нареждане на съпругата му, царица Сююмбике. Дали тази легенда е най-достоверна, до днес остава неясно, но е факт, че паметникът носи нейното име. В края на 90-те години на миналия век археолозите разкриват два прохода на южната страна на кулата, един от които е зазидан в стари времена. Предполага се, че той е водел към подземната част на кулата, през който чрез стълба се стигало до помещение, където се е



съхранявал саркофагът на Сафа Гирей



Това вероятно ще докажат проучванията, които продължават.

А царица Сююмбике е дъщеря на ногайския хан Юсуф от рода на златоординския хан Идегей. Тя пристига в Казанското ханство през 1533 г. като съпруга на местния владетел Джан Али. След неговото убийство се омъжва за новия хан Сафа Гирей, с когото живее в любов и съгласие 14 години. През 1549 г. Сафа Гирей умира. Наследява го синът му Утямиш Гирей, роден от брака му с Сююмбике. Но хан Утямиш е малолетен и борбата за престола отново се изостря. За Казан настъпва двегодишен съдбоносен период от 1549-1551 г. - тогава самостоятелно управлява ханството Сююмбике, като регент на малолетния си син. Под заплахата на русите, за да запази независимостта на Казанското ханство, през 1551 г.



Сююмбике доброволно се отказва от властта



и завършва живота си в страдалческо изгнание в Москва.

В летописите тя остава като "красива и мъдра жена". Песни и предания също възпяват хубостта, благородството и мъдростта на казанската владетелка. В народната памет името и личността й стават символ на исконния стремеж на казанци към свобода. Ето какво разказва една от най-популярните легенди за царицата и наречената на нейно име кула: "Когато руският цар Иван Грозни научил за приказната красота на царица Сююмбике, пратил в Казан сватовници да я искат за жена. Гордата хубавица отхвърлила предложението на чуждия владетел. Тогава Иван Грозни решил да употреби сила - поел на поход срещу Казан с огромна войска и обсадил града. Сююмбике, за да спаси жителите на столицата, се съгласила да се омъжи за него, при условие че Иван Грозни успее да построи за седем дни висока кула. Условието било прието и започнало строителството й. В уречения ден кулата била готова. Тогава Сююмбике се качила на самия й връх и се хвърлила оттам. Така тя избрала смъртта пред съдбата да бъде съпруга на ненавистния руски господар. А в памет на своята славна дъщеря казанци нарекли кулата на нейно име.