"Не съм духовно богат, не притежавам широка култура", изповядва Марчело Мастрояни в "Спомням си, да, аз си спомням". Книгата е запис на неговия глас от едноименния филм, сниман няколко седмици преди кончината му (изд. "Колибри"). Три въпроса нямат търпение: Кой от сегашните владетели на екрана, разбирай и на вниманието на публиката, би си позволил подобно признание, пък било и от кокетство? Кой от всички тях е в състояние да предложи така, между другото, подобен рафиниран усет за словото? Та това е писателско постижение. И каква щеше да е загубата, ако се бе случило нещо и "Спомням си..." останеше проект?

Невероятните спомени на Мастрояни идват в комплект с биографичния портрет "Роми Шнайдер" на Тило Вюдра (изд. "Рива"). Те двамата са се снимали заедно комай само в един филм, но от прага на годините изглеждат като герои от една лента. Не му е лесно на Вюдра, Шнайдер е неуловима, тя минава през киното като дихание, поне в най-добрите си роли. И сега, в модата на разните интелигентности - емоционална, социална и т.н. - трябва да се признае, че при нея не липсва нито една от тях.

Какво да обсъждаме - те идват от време, когато вниманието на публиката се обсебваше през съзнанието й, а не през очите. Сегашният интелектуален купон ще свърши, когато се зададат истински социални трусове, и мъката ще е в обясненията. Тогава някой ще заснеме пак "Нещата от живота" на Соте и "Нощта" на Антониони, май това се пише "римейк", новите версии ще са боклук. Та сегашният купон ще излезе през носа на едни поколения - не сегашните.