Даниил Хармс (1905-1942) е псевдоним на Даниил Иванович Ювачов, руски писател и поет, абсурдист. През 20-те години на ХХ век става един от основателите на авангардната литературна група "Обединение за реално изкуство" (ОБЭРИУ). През 1932 г. творчеството на обериутите е заклеймено като "поезия на класовия враг". Хармс е обвинен в антисъветска дейност и изселен от Ленинград. Когато се връща, започва да пише книги за деца. Създава кратки пиески, стихове и други текстове, които така и не публикува приживе. През 1941 г. е арестуван за антисъветски изказвания. Умира през 1942 г. Днес е печатан по цял свят и е особено популярен в страни като Австрия, Германия, САЩ, Полша, Чехия, Италия, както и в самата Русия.
----
Падащите баби
Една баба се надвеси от прозореца от прекомерно любопитство, падна и се преби.
От прозореца се подаде друга баба и се загледа в размазаната долу, но от прекалено любопитство също се изхлузи от прозореца, падна и се преби.
После от прозореца се изтърси трета баба, след нея четвърта, след нея пета.
Когато и шестата се прекатури, ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където, казват, на един слепец му подарили плетен шал.
****
Случки
Веднъж Орлов преяде с мачкан грах и умря. А Крилов, като научи това, също умря. Спиридонов пък си умря просто така. А жената на Спиридонов падна от бюфета и също умря. Децата на Спиридонов се удавиха в езерото. А бабата на Спиридонов се пропи и тръгна да скита. А Михайлов престана да се реши и хвана кел. А Круглов нарисува жена с камшик в ръка и се побърка. А Перехрьостов получи с телеграфен запис четиристотин рубли и така си вирна носа, че го изгониха от работа.
Хубави хора, а не могат да си стъпят здраво на краката.
****
Американски разказ
В един американски съд била подадена жалба от пазач на кланица, че някакъв младеж му бил счупил ръката. Съдията извикал младежа и го попитал: "Ти ли счупи ръката на пазача?" Младежът рекъл: "Не, не съм му чупил ръката." Пазачът обаче възразил: "Как така да не си ми счупил ръката! Ами нали зарад тебе си я счупих!" Тогава съдията попитал: "Как стана това?" Оказало се, че е станало по следния начин:
Този млад и як момък се промъкнал в кланицата, отрязал от едно кравешко виме цицка, закрепил я да стърчи от дюкяна на панталона си и си тръгнал така.
Пазачът съгледал момъка, облещил се и му подвикнал: "Ей, я се погледни как си тръгнал!"
А момъкът взел нож и отвърнал "Уф, все ми е едно!", отрязал с ножа цицката и я хвърлил на земята.
Пазачът паднал и си счупил ръката.
*****
Машкин уби Кошкин
Другарят Кошкин танцуваше около другаря Машкин.
Др. Машкин следеше с поглед др. Кошкин.
Др. Кошкин оскърбително размахваше ръце и противно си кълчеше краката.
Др. Машкин се намръщи.
Др. Кошкин замърда с корем и потропна с десния крак.
Др. Машкин извика и се нахвърли върху др. Кошкин.
Др. Кошкин понечи да избяга, но се спъна и др. Машкин го настигна.
Др. Машкин удари др. Кошкин с юмрук по главата.
Др. Кошкин нададе вик и падна на четири крака.
Др. Машкин ритна др. Кошкин под корема и повторно го прасна с юмрук в тила.
Др. Кошкин се просна на пода и умря.
Машкин уби Кошкин.
*****
Синята тетрадка 10
Живял един рижав човек, който нямал очи и уши. Нямал и коса, тъй че го наричали рижав съвсем условно.
Не можел да говори, тъй като нямал уста. И нос си нямал.
Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и каквито и да било вътрешности - също. Нищо си нямал! Тъй че не е ясно за кого става дума.
Я по-добре въобще да не говорим за него.
****
Четирима немци ядяха свинско и пиеха невтасала бира. Немецът на име Клаус се задави с парче месо и стана от масата. Тогава другите трима немци почнаха да подсвиркват и шумно да се подиграват на пострадалия. Но немецът Клаус бързо преглътна парчето свинско, прекара го с невтасалата бира и вече беше готов да им го върне. След като се наситиха да се смеят на гърлото на Клаус, другите трима немци преминаха към краката му и закрещяха, че били много криви. Особено единият немец на име Михаел, той най-много се смееше на кривите крака на немеца Клаус. Тогава немецът Клаус посочи с пръст немеца Михаел и каза, че не е виждал втори като него, дето толкова глупаво произнася думите "криви крака". Немецът Михаел изгледа въпросително всички, като че очакваше нещо, и стрелна немеца Клаус с поглед, издаващ крайна неприязън. Тогава немецът Клаус отпи от невтасалата бира, а в главата му се въртеше следната мисъл: "Между мен и немеца Михаел започва кавга." Останалите двамина немци мълчаливо си дъвчеха свинското. А немецът Клаус, отпил глътка бира, огледа всички с вид, който изразяваше следното: "Знам какво искате от мен, но за вас аз съм черна кутия."
****
Един човек си легна да спи като вярващ, а се събуди невярващ.
За щастие в стаята на този човек имаше фин медицински кантар и той беше свикнал да се тегли всяка сутрин и всяка вечер. Тъй че предишната вечер, преди да си легне, човекът се беше претеглил и бе видял, че тежи 4 пуда и 21 фунта. А на другата сутрин, станал от сън вече невярващ, пак се премери и разбра, че тежи всичко на всичко 4 пуда и 13 фунта. "Следователно - реши човекът - теглото на вярата ми е било около осем фунта."
****
Художникът и часовникът
Серов, художник, отиде до Околовръстния канал. Защо отиде там? Да си купи гума. Защо му трябваше гума? Да си я разтяга. Такива работи. И какво още? Ето какво: художникът Серов си счупи часовника. Часовникът му вървеше добре, а той взе, че го счупи. И какво още? Нищо. Нищо и това си е! И не си пъхай мръсната мутра, където не трябва! Боже Господи!
Живееше едно време една бабичка. Живя си, живя и изгоря в печката. Прав й път! Или поне Серов, художникът, си помисли така...
Ох! Бих писал още, но мастилницата ми изчезна някъде.
****
Сънят дразни човека
Марков си събу ботушите и легна с въздишка на дивана.
Спеше му се, но като затвореше очи, желанието за сън моментално изчезваше. Марков отваряше очи и посягаше към книгата. Но сънят отново го връхлиташе и преди да стигне до книгата, Марков лягаше и отново затваряше очи. Но едва замижал, сънят пак отлиташе и съзнанието му се избистряше дотолкова, че Марков беше в състояние да решава наум алгебрични задачи с уравнения с две неизвестни.
Марков дълго се мъчи, без да знае какво да предприеме: да спи или да бодърства? Най-накрая, изтерзан и намразил и себе си, и стаята си, Марков си облече палтото, сложи си шапката, взе си бастуна и излезе на улицата. Свежият ветрец го разведри, стана му по-радостно на душата и му се прииска пак да си се прибере вкъщи.
Като влезе в стаята си, той се почувства приятно отмалял и му се приспа. Но щом легна на дивана и затвори очи, сънят моментално се изпари.
Марков скочи вбесен от дивана и без шапка и без палто отпраши в посока на Таврическата градина.
------------------------
Превод: Ася Григорова.
|
|