Днес у нас за кооперации почти не се говори, може би защото българинът е индивидуалист, но в следосвобожденска България от 1878 г. първият министър-председател, който се загрижва за тях, е Петко Каравелов. Като се отчете състава на населението, това е напълно логично. През 90-те години на по-миналия век България е селска страна. Съотношението граждани-селяни при 3 200 000 народ е 560 000 към 2 600 000. За сравнение: през 2011 г. е 5 500 000/2 025 000. Подавляващото мнозинство на селяните определя и производството на храни. Опитът показва, че е по-добре това да става със задружни усилия. Това вече е доказало предимствата си в Германия благодарение на немския политик и общественик Фридрих Вилхелм Райфайзен. Още през 1846 г. в резултат на една гладна година той създава свои правила, които прилага в сдружения за производство на зърнени храни, брашно, създаването на фурни за хляб и обезпечаване със семена. През 1866-а издава книга, в която споделя своя опит в преодоляване на глада и немотията в селските райони на Германия. Опитът му тръгва из цяла Европа и достига до България, макар все още тя да е в пределите на Османската империя. У нас обаче той започва да се прилага доста късно. Причината е, че българинът не е дозрял до идеята да се групират малки парични средства в едно общо дело за производство. Подобно на въстанията и бунтовете, и



за тая работа си трябва апостол



Той се явява в лицето на секретаря на тогавашния Свети синод Стефан Костов. През 1888 г. издава книгата "Съдружествата в Европа", в която освен за селскостопанско производство говори и за сдружения на търговци, занаятчии, земеделци, потребители и самокредитиране на различни видове производствена дейност. В книгата си описва и всички видове потребителски и кредитни кооперации, познати тогава в Европа.

Под влияние на писаното от Стефан Костов първата селска производителна кооперация се появява през 1890 г. в пирдопското село Мирково, а инициатори са училищният инспектор Тодор Йончев и писателят Тодор Влайков, който тогава е 25-годишен учител в родния си град Пирдоп. Двамата създават "Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало". В него членовете имали неограничена отговорност и всеки участвал със спестовни дялове. Скоро обаче кооперацията се разпаднала.

Второто сдружение се появява едва 8 години по-късно в село Любенова махала, Новозагорско, и се нарича "Икономическо акционерно дружество "Защита". Твърде скоро обаче по опита на Райфайзен то се преобразува и преименува в "Земеделска заемателна каса." Логиката е ясна - по-печелившо е да се умножават пари, отколкото селскостопански стоки. След него през 1898-1899 г. се появяват и Земеделско спестовно дружество за доставка на земеделски машини "Орач" в Лом. Че в тази работа има хляб разбира и управлението на Българските земеделски каси, от които по-късно се създава и Българска земеделска банка. Те започват агитация в села из Софийско за създаване на сдружения, който също скоро се разпадат. Опитът на Райфайзен достига и до Русенско, където Никола Бакърджиев и директорът на създадения още от Митхад паша Образцов чифлик Никола Бъчваров основават кооперативно стопанство в Щръклево. Помагат им свещеникът Ангел Градев и учителите Йордан Гайдарджиев и П. Милков. Съдбата на тази кооперация е като на всички останали.

Изглежда всичко с кооперирането е щяло да си умре, едва родило се, ако през 1898 година природата, досущ като и през миналата година, се оказва немилостива - стават



големи наводнения, които унищожават реколтата,



а в резултат настъпва глад. Управата на Земеделските каси, поучена от неуспешния опит с убеждаването, подема нова кампания - като този път аргументът са парите. Дотогава уставът на касите, съобразно приетия закон, гласи, че могат да отпускат само индивидуални, но не и групови кредити. Законът е променен и с един запис вече се отпускат заеми на няколко лица, а отговорността за връщането му е солидарна. Така се създават условия за съдружие на няколко селски производители на кооперативни начала. Земеделските каси пък стават Българска централна кооперативна банка. За нея е направен специален закон, по подобие на тези в Германия и Унгария, където кооперациите са най-развити в Европа. Най-напред в Русенския окръжен съд започват да се регистрират кооперативни производствени сдружения. После практиката се разпространява из цяла България. Едновременно със създаването им се появяват и кредитни сдружения, които се наричат популярни банки. Инициативата за тях принадлежи на столичани, които регистрират първата от тях на 27 ноември 1903 година. След това се появяват банки в Кюстендил, село Ковачевци и Сливен.



След 10 години в България има 41 популярни банки,



не само в големите градове, но и в такива като Каварна, Ихтиман, Пещера, Провадия, Килифарево, че дори и в села като Гара Невша, Дерманци и Райково.

Не липсват и куриозите. Софийската популярна банка, вече регистрирана, отваря офис на ул. "Мария Луиза" на 19 февруари 1904 г. с тържествен водосвет. Всъщност това била една малка стаичка под наем в сграда, принадлежаща на Н. Баталов. Създаването на банката обаче се посреща с недоверие от занаятчиите и търговците. Като резултат - никой не иска заем, събраният капитал стои непокътнат, не се записват нови членове. Тогава управителният съвет решава да раздаде капитала срещу съответната лихва на 32-мата членове учредители, които чрез дялове с определена цена са го събрали помежду си. Те приемат това решение само и само да тръгне банката. На 14 април 1904 г. се свиква ново събрание. Членовете са си пак 32-ма души, но вече са разубедени в начинанието си, та председателят Кирил Кирчев държи пространна лекция за популярния кредит. Като последна стъпка за спасение на делото учредителите решават да започнат агитация из София за приемане на нови членове. 32-мата основатели се разделят на няколко групи и тръгват из софийските дюкяни по центъра, за да убеждават от ползата на касата. Почти навсякъде ги посрещат с насмешка, но все пак се записват 6-има нови членове. Положението обаче се влошава, банката няма приходи и не може да плати нито наема на сградата, нито заплатата на единствения си служител, който е... пазачът. На 19 септември 1904 г. се свиква второ общо събрание, на което се решава да се вземе нов заем от 5000 лева от някое кредитно учреждение. И това не помага - годината приключва с дефицит. Учредителите са принудени да освободят помещението и по милост им е дадена стая в Търговско-индустриалната камара на ул. "Граф Игнатиев". Касиерът Димитър Маждраганов пък държи целия наличен капитал в бръснарницата си, където и извършва банковите операции. През 1905 г. банката има 5250 лева дялов капитал и 590 лева резерви при 52-ма членове. След година те вече са 202 с 16 250 лева дялов капитал. През 1908 г. поради искания за заеми и недостиг на капитал банката започва да ограничава кредитите за занаятчиите и търговците. Тогава пък заместник-кметът на София Смиле Томов склонява общинският съвет да внесе 200 000 лева на влог с 5 на сто годишна лихва.

През 1910 г. банката вече има 577 членове с 101 500 лева дялов капитал. След още 18 години тя има оборот 1 440 737 лева и влогове за 61 млн. лева, от които срочни за близо 6 милиона.

Варненската популярна банка пък е създадена от 46 души, които на учредителното събрание закупили 97 дяла на обща стойност 19 400 лева. До края на годината се записали още 135 души, които се съгласили да получават дивиденти от 8% при положение, че лихвите по влоговете тогава са били 12 на сто. През 1915 година е създаден и Съюз на популярните банки. В неговата управа влизат Андрей Ляпчев, проф. Александър Цанков, проф. Д. Мишайков, което показва, че парите обединяват различните партийни противници. В края на 1929 г. този съюз отчита, че 100 000 души са акционери в популярните банки. 83 от тях са били в селата, а акции в тях са имали близо 30 000. Причината за увеличение на броя на банките е много проста. Още при учредяването си съюзът им е записал в устава, че членовете му са длъжни да отделят 10% годишно от своя капитал за основаването на други популярни банки.

Те обаче оставят доста образци на кооперирането и благоустрояването на градовете. Уж



малката Провадийска банка прави доста неща за града



И тя минава по познатия път - започва с 32-ма членове и 1620 лева начален капитал. Той останал непроменен три години, докато банката решила да открие детски влогове. Първият от тях бил с вноски от 5 ст., защото на вложителят дал влогова книжка с изрезки с част от първа страница на в. "Дневник", на която се виждала цената му 5 ст. Това обаче не попречило детските влогове да се увеличават непрекъснато в следващите години. През 1923 г. банката кредитира построяването на общинска фурна с условието, че като събере достатъчно капитал от нейните печалби, ще построи отделна фурна и до нея стол с безплатна храна за ученици. Самият хляб бил по-евтин с лев от останалите градове в България, казват свидетелства от онова време. Пак през 1923-та Провадийската популярна банка построява два закрити пазара в двата края на града. Там се продавали месо и зеленчуци, като търговията с тях била забранена на открито. Общината предоставила мястото за строителството и сключила договор, според който, ако от наеми пазарите се изплатят за 10 години, то банката е длъжна да открие фонд "Постройка на нови обществени здания". Срокът бил спазен, а фондът през 1928 г. вече бил 100 000 лв. С него пък са построени общинска аптека и родилен дом. Банката строи и електрическа централа с три мотора и 530 к. с. мощност. Освен осветлението на града тя обслужва и 52 цеха и работилници. За да се използва топлата вода от агрегата, е построена и градска баня.

За значението и финансовото състояние на популярните банки, които са създадени на принципа на кооперирането, говори и фактът, че въпреки трудното им начало в годините, когато се стабилизират, те дават заеми при 12 на сто годишна лихва, дивидентът за срочните влогове е 9-10 на сто, 8.5-9 на сто за безсрочните и 10 на сто за детските.

По време на тежката финансова криза през 30-те години не фалира нито една популярна банка - за разлика от много кредитни учреждения. Най-тежък е единственият банков фалит, този на основаната в Русе "Гердап". През 1922 г. БНБ закрива сметката й, което предизвиква масова паника сред вложителите. "Гердап" е обявена в несъстоятелност през 1925 г. заради лошо управление и раздаване на кредити и даряване на акции на политици. А всъщност основателите на популярните банки са бръснари, шивачи, обущари. Това показва, че българинът умело работи с парите, но само когато те са негови и той сам е акционер.