Дали поради монотонния ритъм на влака, дали поради приключението на пътуването, но още от създаването на железницата като средство за придвижване са се появили и литературни произведения на тази тема. В поезията, в прозата, в драматургията, дори в обикновеното криминално четиво, но писателското въображение често включва влаковете в сюжета. Твърди се, че стихотворният размер хекзаметър, с помощта на който е създадена "Илиада" на Омир, е внушен от тихото разбиване на морските вълни в брега. Можем да приемем, че тракането на вагоните също е вдъхновило не един стихотворен ритъм дори в България:



Тоя влак за Бургас е тъй бавен.

Аз сънувам дъждовния плаж.

Там е моя живот - моя странен

и единствен словесен пейзаж.



Там съм целият аз - там забравям,

че съм кратък и лош, че съм аз.

Глас на гларус и аз осезавам

тоя - целия свят... Там, в Бургас,



аз умирам от нежност и ярост.

(А се мислех за подвиг роден.)

Глас на гларус, о, писък на гларус -

възмутителен спомен за мен.



Това кратко стихотворение на поета ни Христо Фотев лесно можем да си представим изтактувано в ритъма, с който колелетата на вагоните се търкалят по релсите. Освен писателите и поетите и музикантите с чувствителното си за хармонии ухо също са уловили връзката между слово и ритъм, някои групи дори са се нарекли на известни железници. Една от най-прочутите американски рок групи - Grand Funk Railroad (по-късно само Grand Funk), е взела името си от най-известния в Мичиган железен път, наречен Grand Trunk Western Railroad. Друга известна американска група - The O'Jays, пък завоюва чарта преди няколко десетилетия с песента си "Влак на любовта" - Love Train. Всъщност влакът е първото механично средство, което е изобретил човекът за масово придвижване по суша. С откриването на парния двигател и създаването на първите парни локомотиви радикално се е променила представата на хората за преодоляване на пространството, за скорост и време в битовото му съществуване. Всичко това пък създава романтичен, дори героичен ореол около заетите с новите машини. Детското съзнание, което най-лесно възприема новото и прогресивното (днес сме свидетели на това при децата, които често овладяват компютъра преди речта), гледа на новото за времето си средство - "трена", като на могъща играчка, с която новият човек става голям и силен, нещо като повелител на материалния свят чрез средствата на технологичния разцвет. Едно характерно "детско" стихотворения по темата принадлежи на класика ни Никола Вапцаров.



- Татко, ти работиш много,

уморен си, татко,

почини си, каза Гого,

аз ще карам влака.



Най-напред ще си намажа

с сажди двете бузи,

а след туй ще сложа важен

синята ти блуза.



Видят ли ме там на влака,

още отдалече

да си кажат: "Тоз юнак е

машинист изпечен!"



Мислиш, че не зная, татко,

влака как се кара?

Нека дойде чичов Владко

да смени огняра,



нека грабне във ръцете

здравата лопата

и погледай как ще цепи

влака през полята!



Гара стигнем ли - спирачка

удари веднага,

да не може нито крачка

влака да избяга...



Гледа уж бащата строго,

но му става ясно -

машинист ще стане Гого,

нека да порасне!

("Машинист")



Има и поети, останали завинаги в литературната класика с "влаковата" тема. Такъв е френско-швейцарският класик Блез Сандрар (Blaise Cendrars). Сандрар е псевдоним, името му е всъщност Фредерик-Луи Созе, роден през 1887 г. в Ла Шо дьо Фон, Швейцария. Макар и отрок в сравнително заможно семейство, малкият Фредерик се отличавал с неприязън към училището и реда. Често бягал от вкъщи и от школото, при това не се ограничавал с близки разстояния. Още на 16 веднъж не само напуснал училището и семейството, ами хванал пътя не за другаде, а за Русия - за Санкт-Петербург. Препитавал се като придружител на търговци, като гешефтар и охранител, после дръпнал към Москва, след това се оказал в Китай, а две три-години по-късно отпрашил за Ню Йорк и обратно към Европа - Лондон, Брюксел, Париж... Приел френско гражданство и се включил в Първата световна война, а по време на боевете дясната му ръка била откъсната...

Нямаме за цел да ви преразказваме биографията му, а само да обясним защо този шеметен живот на поета е родил най-известното му произведение - то е за влак, разбира се. И се нарича La Prose du Transsiberien et de la petite Jehanne de France, излязло малко преди Първата световна война в САЩ. На български поемата е преведена като "Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана". По-долу цитираме по превода на Кирил Кадийски.



Все още юноша тогава бях,

едва шестнадесетгодишен, бързах да забравя детството и бащината стряха,

шестнайсет хиляди безкрайни левги от мойто родно място ме деляха.



Аз бях в Москва, града със седем гари и хиляда и три камбанарии,

но мен ми бяха малко и хилядата и три камбанарии

и тия седем гари,

защото младостта ми бе тъй пламенна и луда,

че моето сърце пламтеше като храма в Ефес

или като Червения площад в Москва

по залез слънце.

Очите ми огряваха безкрайни древни пътища,

но аз тогава бях все още слаб поет

и се боях да стигна чак до края.



Така почва това съчинение, което си остава най-известното от Блез Сандрар. Забележителното в този иначе доста дълъг текст е, че то по нещо наподобява опиянението, обзело някои по-артистични духове от възможностите за движение в новата индустриална епоха. От тази гледна точка "Транссибирският експрес..." на Сандрар е тъкмо толкова емблематична творба, както и "По пътя" на американския бийт класик Джак Керуак. Изследователите на Сандраровия експрес обръщат внимание върху "пророческия" маршрут на експреса както през географските, така и през емоционалните и историческите пространства на XX век. Не е трудно в задъханите и нахвърляни като в треска редове да се доловят двете бъдещи световни войни, болшевишката и други революции - индустриална, сексуална и прочее, а и възшествието на различни форми на модернизма в изкуството като цяло. Тракането на транссибирския експрес в литературата продължава и до днес - Сандрар има много епигони.



Но аз тогава бях безкрайно слаб поет

и не посмях да стигна никога до края.

Бях гладен аз

и всички дни, и всичките жени из кафенетата, и всички чаши

аз исках да изпия и строша,

и всички улици, и всичките витрини,

и всички къщи и съдби човешки,

и всички колелета на файтоните, които се търкаляха като вихрушка

по разбития паваж,

аз исках да запратя в огненото гърло на войната,

аз исках всички кости да строша

и да изтръгна всичките езици,

и да стопя огромните тела - тъй странни и разголени под дрехите -

тела, които ме докарваха до лудост.

Предчувствах идването на Великия червен Христос

на бъдещата руска революция.

И слънцето бе люта рана,

която зееше разжарена.



Аз вече юноша тогава бях,

едва шестнадесетгодишен, бързах да забравя бащината стряха.

.....



И тая нощ е като хилядите други нощи,

когато влакът плъзга се из тъмнината -

навън валят комети! -

и пак жената и мъжът - почти невръстни още - забрава търсят в любовта.

....

Аз съм на път,

аз винаги съм бил на път,

на път съм с мъничката французойка Жана.

Опасен скок направи влакът и падна пак на свойте колела,

той падна пак на свойте колела,

той пада винаги на свойте колела.

....

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"



Тревогите, тревогите си забрави,

напуканите гарички по пътя

и всички телеграфни жици, по които те висят,

и сгърчените стълбове, които ръце размахват с бяс и ги душат,

светът се опва и разтяга и се свива пак като хармоника в ръцете на садист.

В пролуките небесни

изчезват бесните локомотиви

и в ямите потъват

главозамайващите колела, устите, гласовете

и псетата на злата участ, които лаят подир нас,

и демоните, откачени от веригите,

и лязгането на метала.

Тук всичко е един фалшив акорд

и чаткащото трака-трак на колелата,

и удари,

подскоци.

Ние сме буря в черепа на някой глух.

....



"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"



Далече сме, далече сме, така е.

И изкупителните жертви вече са разкъсани сред тая пустош,

чуй хлопките раздрънкани на шугавото стадо,

чуй само - Томск, Челябинск, Каинск, Об, Ташкент, Верхнеудинск, Курган, Самара, Пенза...

Смъртта в Манджурия

е нашата последна спирка, последният приют за нас.

....

"Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?"



Не... Я ме остави на мира... И стига вече, престани.

С такива мършави бедра,

корем, противно хлътнал, с трипер -

с това те надари Париж, това пося той в твойто лоно,

но ти остави и душа - понеже си така нещастна.

Сърцето ми се къса, ах, сърцето ми се къса, ела при мен, ела на мойта гръд.

Въртят се вятърните мелници в далечните земи на Изобилието,

а вятърните мелници - това са патериците, които някакъв отчаян просяк е размахал.

Да, ние сме сакатите на тоя свят,

затътрили сме се на свойте четири рани,

подрязали са ни крилата -

крила на седемте ни смъртни гряха -

и всички влакове отдавна са играчките на сатаната.



На заден двор прилича

съвременният свят

и скоростта не може да спаси

съвременния свят.

.....



Пътуваш ли - пътувай със затворени очи.

И спи!

Как исках да заспя.

Познавам всичките страни и със затворени очи - по мириса им само.

И всички влакове познавам по кънтенето на колелата.

Експресите в Европа имат само четири такта, а пък тия в Азия достигат и до пет, дори до седем такта.

Едни пътуват под сурдинка и като приспивна песен те унасят,

а други със звука на монотонните си колелета ми напомнят прозата на Метерлинк.

Разчел съм вече всичките неясни текстове на колелата и събрах отново разпилените частици на бушуващата красота,

която вече притежавам

и от която черпя сили.

....

Бих искал аз,

бих искал вече никога да не пътувам.

Една любов безмерна ме терзае тая вечер

и без да искам пак си спомням за мойта малка французойка Жана

през тая тъжна вечер, когато в нейна чест написах своята поема.



О, Жана,

невръстната ми проститутка.

Ах, как съм тъжен, как съм тъжен...



"Убийство в Ориент експрес" на Агата Кристи също е едно от хилядите произведения в света, които "сценографично" са избрали влака като място за развитие на действието.

Всъщност чрез влака като декор и метафора човек осмисля модерната епоха, в която му се е паднало да живее - епоха на все по-шеметна скорост, все по-големи удобства, но и все по-големи предизвикателства и съответно разочарования.