Малко момче с рядкото днес име Вангел мечтае, като порасне, да стане... машина за сладолед. Това го прави обект на всеобщо любопитство, животът му се е превърнал в безкрайно интервю, но на него не му омръзва и съвсем сериозно отговаря на глупавия въпрос какъв иска да стане като голям: иска да стане машина за сладолед. Тази мечта е породена от две обстоятелства. От някакъв анимационен филм, в който героят е опърничав автомат за сладолед. И от ...

Има някакво разминаване в източниците около годината на това творческо чудо. Преобладава 1941-ва, но някъде споменават и 1940-а. Предпочитам първата: тогава излиза, че със знаменитото танго сме нещо като връстници, по народному - набори. А тая година и двамата сме нещо юбиляри. Но само единият от нас е безсмъртен.

То е било вечно още от рождението си. Макар че когато аз съм бил дете - и то е било дете. Когато съм бил юноша - и то като мене. А винаги ...

Ето какво прочетох в една книга от миналото...

Василий Регинин, известен журналист от Петербург, редактор на популярното издание "Синий журнал", е между малкото звезди на руската журналистика, чиято кариера продължава след болшевишката революция. Тогава води друго знаменито списание, московското "Тридцать дней", в което, докато другите редакции се ослушвали, успява да напечата най-значителни творби на новата, вече съветска проза - "Дванайсетте ...

На смъртното си легло бащата на малкия Хан заръчал на жена си с цената на всичко да изучи сина им. И когато момчето навършило седем години, майката го изпратила на учение. Останала сама в бедната им къщичка, припечелвала, като правела оризови хлебчета. Много тъгувала за момчето, но знаела, че трябва да чака десет години.

Обаче една вечер Хан се появил на прага - домъчняло му и дошъл да зърне майка си. Вместо да го притисне до гърдите си, ...

Все по-често си спомням един "вечнозелен" куплет от младостта. Такива четиристишия блуждаеха из тогавашната бохема - неопределен жанр, напомнящ по нещо ироничните частушки от съветския ъндърграунд. Създаваха се на маса, в повечето случаи оригинални, но нерядко се приспособяваха откъслеци от съществуващи стихотворения. Самият аз не упражнявах жанра, но охотно събирах салфетките, върху които пред очите ми тези куплети се раждаха. Имах десетки ...

По времето на загадъчната и приповдигната перестройка в руско литературно издание (мисля, че беше сп. "Дон") попаднах на безмилостен текст от Варлам Шаламов. Писателят, жертва, но и "певец" на зловещия ГУЛАГ, страстно, с необикновена жар се опитваше да срути и да разпръсне заблудите за природата на престъпния свят, на които изкуството и идеологиите робуват - и най-вече онези от тях, в които демагогията е преминала едва ли не в постулат. Че престъпникът ...

Година от смъртта на Ники Бошев!

Озъртаме се смаяни: как така? Сякаш се блъснахме в датата - като в стена. Наистина това бе година стремителна и груба, но тук, за живите. Защото не знаем как тече времето Отвъд. По-точно: тече ли въобще? Нито знаем има ли там времето значение. Той прекрачи в небитието, както се прекрачва в жадувано бъдеще. И ни остави да се питаме: възможно ли е смъртта също да сбъдва надежди? Но и този отговор е оттатък чертата...

Николай ...

По телевизията показват окаяна къща, паметник на културата, която заплашва да се събори. Някакви общинари обясняват, че такива опасни постройки са се превърнали в неразрешим проблем за стария софийски център. Тук младичката репортерка услужливо вметва, че повечето от тях са от началото на века. Къщите са всъщност от началото на миналия век, но никой от групичката на екрана не реагира. Гафът минава незабелязан. Нищо не е станало.

Или ...

За смъртта на Непушача научих от Мая Д., някогашната несменяема секретарка на читалището в С. При едно от предишните правителства Мая изплува в културното министерство, после уседна в София. Сега поддържа домакинството и разхожда престарялото коли на семейство бизнесмени. Зарадва се на срещата, но изтърва печалната вест още в началото и за нищо друго не говорихме. Тъжното събитие беше от лятото - този път, странно, лошата новина не беше ...

Наложи ми се да прибера кашон с книги от един таван. Започна и при мен този процес и скоро няма да свърши: човек трупа книги, разпределя ги в различни точки на живота си, после те отново се устремяват към него, прииждат отвсякъде, заплашват да го затиснат. Книгите може и да разширяват света ни, но дома ни със сигурност стесняват. Всеки сам решава какъв изход да приеме. Лошото е, че книгите, които се събират в един писателски живот, днес не са ...

Портиерът на някогашния писателски клуб на шумно подигравания днес адрес "Ангел Кънчев" 5 веднъж сподели лични социологични наблюдения: от всеки трима писатели, които прочитат надписа на входната врата "бутни", двама задължително я дърпат към себе си. Внимателно четат и после енергично правят обратното, след което, без изключение, сепнато изругават. Аз бях един от поредните такива двама, та той ми го каза, за да ме успокои. От непрекъснатото ...

Предадена в подробности, тази човешка история изкушава да бъде вплетена в един съвременен сюжет - би се получил многозначителен диалог между вековете и техните герои. Но това е вече предмет на други литературни обеми. Тук ще я въведа колкото за нуждите на нашия петък.

Нейният герой е дядото на моя съученик Роман Г. Житейският му път извикваше страхопочитание в Горни Плевен дори когато му бяха прибрали всичките земи и имоти и от цялото ...

Недодяланата българска статистика не страда от липса на любопитство. Разпитва за подробности от живота, които автоматично се превръщат в тайна, щом някой се заинтересува от тях. Така и броенето на телевизорите, включено в пресмятането на населението, по своята достоверност няма да надминава едно преброяване на диви зайци. Опитвам се да си спомня имаше ли го при Тодор Живков. По-скоро не. Защо да го правят, щом числото на продадените апарати ...

Радко Стъкларя дисциплинирано троши и хвърля в определения контейнер остатъци от своята трудова дейност. "Видя ли ги - пита, - голямо кино, нали?" Говори за началото на политическата година, гледал е мъката в парламента.

Когато българинът каже "голямо кино", той няма предвид високото филмово изкуство, не намеква за оскари и златни палми. В речника му тази фраза означава по-скоро нещо житейски комично, нелепо, някакъв конфуз, излагация или ...

Откриването на бездимния барут отваря нова страница в развитието на огнестрелното оръжие. Тук "страница" е просто шаблон, защото оръжието, както е известно, не пише, а зачертава. Дали във връзка с това, или по друга причина от този момент нататък войните стават много по-жестоки и кръвопролитни. Достатъчно е, дето се подхващат и състояват първите световни баталии, касапниците на ХХ век - и двете "бездимни".

Най-много му се зарадвали артилеристите: ...

Писателят Александър Грин умира в Крим през лятото на 1932 г. Озовал се е там в нескончаемото си бягство от бедността и отново застигнат от нея. Авторът на "Алените платна" и "Бягаща по вълните" крее дълго, но диагнозата му се изяснява едва предсмъртно. Консилиум от петима лекари установява рак на белите дробове в последен стадий. Когато присъдата е произнесена, на вратата потропва пощенският раздавач - от издателството изпращат авторски екземпляри ...

Този път не съм се питал особено какво да пренеса от миналата година, та с него да открием новия календар на "Нерви и утехи". Още ме владее образът на стареца от Байлово, Дядо Добре, както видях да е записано това име в кочана за дарения на черквата "Св. Александър Невски". Но ако подхващам тази нашумяла, не, а възпламенена посред истерията на българската криза тема, то е не за да се прилепя и аз към страхотното телевизионно предизвикателство ...

Снегът пак ни изненада - щял да си тръгне току пред Рождество. За довечера обещават дъжд. Не е честно някак. Иначе изненадата си е вътре в него. Питайте кмета.

Изненадани от снега - това е твърде банално. За кого - изненада, а за кого - очакване. За държавата - премеждие, за житото - завивка. За чиновника - досада, за душата - детство.

Когато съм се родил, баща ми е бил някъде по границите - запас. Пуснали го да си види момчето. Пътувал с попътни ...

По някаква си слука доста дни не бях слизал от "Младост" в София. И сега, когато снегът дойде, градът ми се представи отчужден и някак вътрешно заледен. А черните знамена върху лицето на Академията направо ме сепнаха. Признавам - мислех, че са ги свалили. Дотолкова скандалът се рутинира и дотолкова трябваше вече да се е слял с другите скандали, които кипват всеки ден. Навярно това е и предназначението на повечето от тях - по аналогия с проверения ...

В една много далечна вечер на вратата ми позвъни възрастен човек. Идвал за автограф, каза. В онези години това не ме изненадваше - хора идваха често, най-вече с грижите и с драмите си, понякога и наистина за автографи. Книгата, която посетителят си носеше, виждах за пръв път, нищо, че наистина беше моя. "Ранни мемоари", още "топла", направо от книговезницата. Изпитах смесено чувство: щях да му я надпиша и той щеше да си я отнесе, кой знае кога самият ...