Утре беше Денят на поезията. Глаголното време изглежда сбъркано, та трябва да пояснявам: утре, на 1 октомври, някога беше Денят на поезията. След това го отмениха или просто зарязаха. Никой не го споменава, няма го в календара на медиите. На 1 октомври останаха някои други Дни, все световни: на музиката, на възрастните хора, на вегетарианците. Тоест поетите и читателите могат да превключат на който си поискат от тях. Впрочем, някои среди все ...

Любчето Златанова ми доведе загрижена природозащитничка, която събира подписи под петиция за законодателни промени. Група зелени настояват за специални текстове за закрила на делфините и за въвеждане на подобаващи наказания при посегателство върху тях. Момичето разказва, че покрай двата случая на изхвърлени от вълните тела край Китен и Черноморец медиите бегло са споменали за общо тринайсет прободени и простреляни делфина през тази ...

Заглавието подвежда. Това няма да е преглед на събития и новини от седмицата, която изтича. Ще се върнем в седмицата, в която ви отведох миналия петък - седмицата на славни битки и победи по бойните полета на Добруджа. Впрочем, и сегашната седмица преди 95 години е седмица на военни подвизи и слава. А мъжете, за които ще стане дума, са и в нея главни действащи лица. По-точно би било заглавието "Още генерали от седмицата".

Получих упрек от читател: ...

На разсъмване на първи срещу втори септември, т.е. в днешната сутрин преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи. Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо ...

Не намирах никакъв смисъл да се съпротивлявам на поканите на адвокат Д.Б. Напорът и красноречието му помитаха всякакви възражения, извинения и уважителни причини. Идеите му да си говорим на маса изникваха от нищото, в крачка, а последствията им се лекуваха продължително. Днес, на маса, ентусиазмът му се разпростира до две-три кафета без кофеин, но точно от това разбираш, че Д.Б. няма нужда от алкохол, за да бъде това, което е.

Запозна ни ...

Човек от нашата черга може да си угоди със супа от калкан най-вече в сънищата си. В този смисъл всяко събиране в лятната къща на Симо П. край морето си е един сън. Тя стои в старото семейно лозе близо век, правена е от дядо му, когато се върнал от заложничество след Европейската война. През цялото време човекът си мислел какво лозе ще сади и каква постройка ще вдигне, като (ако) се прибере от неволята. Подбирал сортове в паметта си, подреждал ...

Изисква се доста професионален пилотаж и повишено внимание, за да се заобиколи на прилично разстояние неизбежно стоварващата се асоциация при едното споменаване на преактуалната днес дума "бодигард". Не че вероятният челен сблъсък с нейния чисто (и само) български подтекст крие някаква извънредна опасност, но ще бъде фатално за нашата тема. Почти еднозначното й разчитане днес ще лиши намеренията ни от смисъл. Защото инерциите (а и конюнктурата) ...

Като погледам телевизия в неразумни дози, забравям, че отдавна не карам кола и не зареждам бензин. Отвсякъде ме плашат с празен резервоар. Или, напротив, успокояват ме. Което също е изнервящо - значи не е като да е съвсем без нищо. Не, в тази държава подобна пукотевица никога не е съвсем без нищо, само че защо така дълго продължава и защо действащите лица така грубо смениха амплоато си? Опозицията го обяви за театър и седна на първия ред. Странно: ...

Непозната поетеса понякога ми праща стихове. Очевидно не очаква да й отговоря, тъй като не съобщава адрес, а се подписва с псевдоним: Прашинка. Прашинка е дума, която обичам и авторката може би е разгадала това. Допускам, че е кодирала и някакво послание специално за мен. Но като подпис под стихове тя извиква у мен несъгласие - намирам го за лош вкус, а и мразя някой да се пъчи със скромността си. Да не говорим, че чувството за незначителност ...

Във въртопа от промени и кризи бях загубил следите на Златомир Златарев, а сега той ми се обажда от някакво селце в Еленския балкан. Поводът е тъжен: смъртта на Тамагочи, симпатичната дружелюбна кучка, която в един момент от края на миналия век символизираше нещо повече от хилядолетната връзка между човека и най-добрия му приятел. Писах за тази Тамагочи, когато беше смешно трътлесто кутре, гризеше обувки в антрето и се напикаваше като по ...

Доцент Тихомир Пъшев, приятел мой от войниклъка, една сряда в месеца пие кафе с учителя си по география от гимназията г-н Славейков. Аз пък, ако сте забелязали, всяка пролет отбелязвам цъфтежа на липите - събужда се нещо в мен, нещо се завръща, липата е дървото на моите сънища. Пиша по някоя страничка за нея, а дори да не напиша - посвещавам й някоя сутрин - нещо като поклонение. Липите в крайния квартал аз си ги вдъхвам и нощем, а денем се отбивам ...

Понякога времето без предупреждение отгръща отдавна затворени страници и пространството около нас се изпълва с паметта за събития, които преди време сме приключили невнимателно, претупано, много често и безотговорно. Самото им придърпване във фокуса им придава още смисъл, още значение и ни кара да се вторачваме отново в тях. Изместен е вече ъгълът на този втори поглед, добавено е (или угасено) нещо в осветлението, самите ние, разбира се, ...

Попитали стария ми приятел Жоро Апломба как е със здравето. "Аз със здравето съм добре - отвърнал Жоро, - то с мене здравата пати."

За хора като Жоро на времето са казвали "голям оригинал". Той обаче, ако приемем тази стилистика, освен "оригинал" е и "универсал". Всичките му заявления, или просто лафове, обикновено имат много по-широк обхват от онзи, в който са произнесени. А някои от тях са си направо всеобхватни. Но Апломба е друга тема, по ...

Идеята не беше моя, но я прегърнах поради липса на друга. Събирах пари за някакъв ремонт, но остатъкът (най-същественият "транш"), на който разчитах, просто не дойде. Оказах се в ръце със законни средства, не много, но с платени данъци и с изрядни документи. Пилей, българино, без да се оглеждаш. Като пропадна фамилният план, решихме да ги похарчим за душата. Един курорт зад граница, като бял човек, посъветва ме Чавдар. Та отлетяхме за Турция за ...

Двама войници в сиви шинели и бозави кепета - всъщност запасняци от тревожните години след войната. Единият от тях е баща ми: прекарал е тази част от младостта си по границите. Много след това обичаше да казва: "Днешният запас - съберат ги да играят карти и да починат от жените си. Тогавашният - палатки, землянки, караули, маршове, студ, вълци..." "И въшки" - полугласно вметваше майка ми, ако се случеше наблизо. И потръпваше ужасена. Но на снимката ...

Една екзотична идея бе пробутана в общественото пространство. Никой не се вторачи в нея толкова, колкото тя действително заслужава. Тоест не самата идея, а това, че тя бе произнесена на глас, е факт, който не би трябвало да ни дава мира. Един от онези факти, след които човека тръпки го побиват. Ледени или горещи - изберете сами.

При обсъждането на нови цени за парното от Асоциацията на топлофикационните дружества поискали да се повишат ...

Дадох за препис малко странички от стара книга. После ги взе коректорка да ги свери и прегледа за грешки. Тя (коректорката), съвсем момиче още, закъсала с текста и се обади за пояснения. Една жена влиза в кварталната поща и подава телеграма за смъртен случай. Адресът, обаче, е нечетлив и тя го пише наново. Чиновничката чува как перото чуква в стъкленото дъно на мастилницата. Когато поема попълнената бланка, забелязва, че по пръстите на подателката ...

Мисля, че авторът трябва да е по-хладнокръвен към съдбата на собствените си страници. Без да поетизираме процеса, пак ще е вярно, ако приемем, че той, написвайки ги, ги пуска по вятъра. Прави го съзнателно и без илюзии - ако му бяха толкова скъпи, никога не би постъпил така. Даже нещо повече: той всъщност бърза да се раздели с тях. Може би затова много рядко някоя от тях ще се върне или просто ще даде знак за себе си. Тези страници не само отдавна ...

Някогашният клуб на журналистите един ден ще изчезне и от паметта на София. Но има поколения вестникари, които ще го помнят до смъртта си. Не само вестникари, естествено - и писатели, и художници, кинаджии и музиканти, както и просто любители на добрата кухня. С една дума ин-те-лек-туалци. Също и хора просто с някакво положение - беше модерно и престижно да се влиза там. А пък да заведеш гости - все едно си им направил скъп подарък. Общо взето, ...

Студена пролет край Поморие. Море: прозрачно, равно и беззвучно. Мълчание като страдание. Не съм го чувал такова. Дали това са на морето думите, преглътнати пред нас? Или е тайна някаква, за която не сме достойни? Или просто такъв е звукът на неговата зимна самота, която се сгъстява, защото си отива?

Не го познавам такова. Цял живот: само да си помислиш за морето - и вече го чуваш. Не че го разбираш, но хилядолетният му звук изпълва съществото ...