По една телевизия, където главно се говори, залових господин и дама да глаголят за ценностите. Днес е модерно да се разисква за ценностите. Виж, самите ценности не са на мода. Може би защото точно такива господа и дами са яхнали темата и препускат на воля. Обръщат моралните ценности в... материални. Един само джокер да ви подам и мигом ще ги познаете и двамата. Но какво ще ни донесе това?

Чух веднъж старият воин и прочувствен писател Йордан ...

Станаха някакви гафове в парламента. Нямаше и да ги забележим, ако от вестници и от екрана не бяха ни усърдно алармирали. По невнимание взели едни пари оттам, където трябва, и ги прехвърлили там, където не трябва. От милиони за здраве бяха ги превърнали в милиони за "много ви здраве". От парламента не всичко се разчува, но този път стана голям конфуз: депутатите ги нямало в час, а които били - не внимавали. И не следели какъв цвят им показва една ...

Между страниците на стар бележник открих зъбатата усмивка на никарагуанеца Фелипе. Тънки коцкарски мустачки правят мъжките усмивки по онези места двусмислени и някак хищни. На друга от снимките Фелипе държеше чаша и сочеше към бяла постройка с тъмни прозорци. Гримасата му и там бе сочна и победоносна. Няколко минути преди това бях утешавал Фелипе заради номерата на проклетата му тъща. Зетьовете от всички континенти са братя и за да го ...

Покрай смените на властта, още в предизборните месеци, пък и после, докато се натъкмят списъците с големи и по-малки началства, опитното око долавя как някои "пера" се затаяват, изчакват, или пък сипят неопределености, двусмислици и просъници всевъзможни, за да не си помисли някой, че "вземат страна".

Защото, веднаж взета една страна - нищо не й струва после точно тя да се окаже погрешната.

Това важи не само за автори безхарактерни, плахи ...

И пак за Словото и Делото. Това едва ли има край...

Всеки път, когато словото послужи, за да бъде назована някоя от гадориите на живота, в самия живот възникват объркване и пукотевица. Всички, които дотогава с очите си са виждали какво произтича в действителността и по някаква си своя причина са го търпели или дори одобрявали, изригват бурно несъгласие срещу произнасянето му на глас. Открай време словото възмущава обществото, а делото ...

Общоизвестният ми навик да се припознавам ми изигра поредния си номер. Предпазливо не поздравих една дама, която страхотно ми заприлича на Виолета В. Благоразумието ми надви изкушението да й кимна. За отмъщение дамата се хвърли на врата ми и гласовито ме навика посред "Славейков": кьорав ли съм, или пък съм си вирнал носа?! Книжарите, минувачите и просяците се загледаха с интерес. Но до бой все пак не се стигна.

Бе самата Вили, необяснимо, ...

От известно време думичката "професионализъм" като че излиза от мода. Все по-непопулярна става и самата й същност. А когато трябва да се заеме висока служба, да не говорим за министерски или кметски пост, тя бива публично инкриминирана. Оспорват я, отхвърлят я и я зачертават самите претенденти, техните партии, поддръжници и клакьори. Нищо, че дори най-близкият опит, дори вчерашните драми и неволи в държавата, които няма как да са вече забравени, ...

Дори от екрана не отричат, че боклукът е в настъпление. Това доскоро се подхвърляше някак преносно; сега ни се съобщава съвсем буквално.

Първото намеква, че в живота ни напират и го превземат маса нискокачествени съвременници - необразовани, безнравствени, негодни. Това е боклукът във властта.

Другото предупреждава, че боклукът в изначалния му смисъл - на смет, отпадък и зловоние - затрупва столичния град. Това е боклукът от кофите ...

Като дошло време наборът му да постъпи на служба, повикали и момчето на ковача Иванчо Пеперудата да отбива воинския си дълг. Писарят от общината натоварил новобранците на две конски каруци и ги повел към Плевен, където да ги предаде в казармите на прославения 4-ти пехотен полк. В ония времена изпращането на войници не било тъй сърцераздирателно и драматично, каквото го знаем от по-късни епохи, та ковачът излязъл, както си бил очернен и с ...

Политиката открай време е зона на гумените усмивки и въпреки това избирателят открай време се хваща. Кълве. И кълве най-вече на усмивката. Захилената физиономия най-добре стои и на плакат, и на екран. Сега, пред последното преборване на общинския килим, кандидатите се усмихват съвсем предпазливо и когато успеят да се вживеят в образа, се държат сериозно, дори начумерено. Особен повод за усмивка няма: които и да спечелят в столицата и по места, ...

Веднъж извикали генерал Владимир Стойчев в ЦК или дори още по-нагоре да го мъмрят. Може да е било за делата на олимпийския комитет, може и за друго. Генералът бил човек нестандартен, уж си знаел мястото в йерархията, а все пак... изпъквал. Това дразнело актива и този път също му обърнали внимание да се съобразява. Старият олимпиец дигнал рамене: все пак бил единственият български генерал, зад чийто гръб имало спечелена война. Някой от Голямото ...