Проклетият живот отлично разбира, че не е в негова полза да ни остави време за размисъл и свобода за съзерцание. Той не от днес заимства тактиката на властта: да пришпорва съзнанието с дразнители и страхове, да го въвлича в тайни и разследвания и да го държи далеко от каквито и да е прозрения, от каквито и да е истини и поуки за собственото ни съществувание. Ако само заподозре пауза в това юркане, той спешно задвижва информационните си въртопи ...

Замърсеният политически въздух на последните седмици предизвика известния коремен хирург д-р Ал. П. да разпрати на своите познати саркастичен електронен циркуляр: "Гледайте телевизия само на отворен прозорец". По този начин, както пояснява в същия имейл, той изпълнявал лекарския си дълг. Малко грубовато, но съвсем смислено предупреждение за опасността от нехигиеничния начин на живот. Ако трябва да преведем неговото импулсивно послание ...

"Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня и учителЯТ Сълза Младенова, наведена над мъничката маса в тясната учителска стая, дописваше свидетелствата на децата."

Така би започвал изящният, виртуозен разказ на Елин Пелин, ако би бил този разказ написан по днешните ни езикови правила.

По подобен начин може да бъде редактиран и Вазов: относно учителЯ Рада Госпожина, и Талев - за учителЯ Дона Крайчева от "Илинден", както и за ...

Ама колко актуални станаха тези дни терминалите на летище София! Темата запрелива отвсякъде. И докато преливаше, получи най-неочаквано развитие.

Първо тръгна нещо като виц - това били двете възможности за избор пред днешния българин. Мрачен виц, ако е виц, мизерен хумор. Само глупак ще се смее. Но се разпространи светкавично, със скоростта на лоша новина. Макар че никаква новина не съдържа.

Сега пък в залите на тези терминали поставиха ...

Японецът Ямагучи от Нагасаки отишъл в командировка в... Хирошима. Там на 6 август 1945 го ударила първата атомна бомба. Но не го ударила добре, защото само временно ослепял, имал и мехури по кожата. Върнал се вкъщи и там на 9 август го намерила втората бомба. Както се казва: две от две попадения, 100 процента успеваемост. Но Ямагучи пак оцелял - живя до миналата зима, беше изтъкнат активист на борбата срещу ядрената заплаха.

Един рейнджър от национален ...

Малта, от вашия кореспондент.

Най-лесната традиция е онази, която сам си обявяваш и сам си я спазваш. Две-три дописки от една и съща точка на света, пратени в различни години - и готово. Макар превръщането на географска точка в гледна да ми се вижда изначално невъзможно.

Изненада в малтийското разсъмване са птичите гласове. Който знае какво се случва на пернатите божии душици по тези места, дори не вярва на ушите си. Изтребват ги с пушки ...

Има теми, които не е мъдро да подхващаш в движение. Почакай, отдръпни се, поизстуди си сечивото - така ще бъдеш по-точен, по-справедлив, а и може би дори по-красноречив. Защото в този занаят отлежаването понякога наистина вдига градуса. Но има и други, които не трябва да се отлагат: изненадата, която съдържат, се отмива от всекидневието, посивява от скепсиса ни, от тъпата ни предпазливост да приемем извънредното в човека. Особено когато това ...

Някъде в дълбините на реалния социализъм незабравимият приятел Владо Кирицов е написал такова едно двустишие:

Сатирикът заек

За да няма недоразумения,

Хапе изключително растения.

Трудно ми е да реша сега това някакво жлъчно обобщение ли е за фигурантите от бранша или Владо е имал предвид някои определен страхопъзльо на перото и просто завоалирано е разчиствал сметки. В епиграмата, обаче, го няма убийственото презрение, ...

С поета Иван Методиев ни се падна да прехвърлим Атлантика - до Централна Америка и обратно. Днес това не изглежда особено приключение, технически и тогава не беше, но инак, психологически и емоционално - о-хо! Стъпването в Новия свят бе един почти свръхчовешки разкрач, дълбоко сътресение на личността, изопване на цялото същество. Както често ставаше в тогавашния ми живот, някой високопоставен писател се беше отказал. Всъщност отказалите ...

Пред входа на тунела между блоковете 219Б и 219В в култовия квартал "Младост-2" през пролетта някой посади десетина стръка люляк. Разкопал изпотъпканата земя и почти на пътеката, под балконите, оформил мизерна лехичка - има-няма два на два разкрача. Но наредил камъчета по края - да я виждаме и да пазим. Люлякът расте бързо и цъфти съвсем млад - съседът сигурно е искал да добави друг цвят и друг мирис към суровата тукашна пролет. Наоколо отдавна ...

Надявах се, че събитията напоследък водят към развръзка, и то развръзка благоприятна, честна. Отдавна се вижда, че повече няма накъде. Говори се от сутрин до вечер - страстно, крайно и непримиримо. Гняв и отрова се леят. Лекарите стягат стачка. И нищо дотук. За Онези, които са болни и от това ще умрат, всичко, което се разиграва в ефира и в парламента, е безплодно движение на въздуха.

Не вярвах, че ще седна да го пиша - та аз съм само един зрител. ...

Животът е пълен с отговори. Понякога те са толкова много и толкова точни, че ние успяваме да питаме. Дори ще кажа: всеки човек носи в себе си някакъв отговор. Остава само да налучкаш какъв му е на този отговор въпросът.

Напоследък ви занимавам със своите познати. Може би просто им дойде времето. Или пък е именно заради отговорите, които всеки от тях носи. Или въпросите - все едно, въпросът е вече и отговор. Ако ви е омръзнало, оставете моите ...

От години бях убеден, че Боби Кръчмаров е някъде в чужбина. Не може човек така да изчезне от полезрението, ако и София вече да била двумилионна. Боби не беше онзи, когото можеш да срещнеш случайно на улицата, но способността му да се появява беше желязна. Беше човек, който сякаш от забавачката си има собствен "протокол" и поддържаше отношенията си с хората равномерно и точно. Пиша "беше", защото, изглежда, той отдавна не е същият Боби - поне според ...

В най-голямата жега пред количка за сладолед се сблъскахме с Пепа Д. Пепа е състудентка на жена ми, рижа и гъвкава севернячка, с неизтощимо дружелюбно излъчване. Разхожда бермуди и моряшка фланелка по напечените булеварди и разговаря, сякаш те интервюира. Иска всичко да знае, а защо й е - не казва. Винаги съм се удивлявал на нейния невероятен говор. Артикулацията й е безупречна, а словоредът й е като по учебник. Звучи като "от плоча", както казвахме ...

С този господин общувам с повишено внимание. И въпреки това рядко успявам да се предпазя. Достатъчно е да изохкам или да направя непредпазлива гримаса, той веднага се вкопчва: зъб ли те боли, крак ли ти изтръпна, кръстът ли те бодна... И дори не чака отговор: да знаеш мене как ме мъчи, твойто нищо не е. Веднага се излива пледоарията на страданието, най-често измислена от начало до край. На масата никога няма някой по-болен, по-закъсал от него, ...

Някъде при Брежнев трябва да е било, една японска риболовна компания официално поискала под наем парче от брега на Камчатка, където да разположи център за почивка на екипажите си, работещи по корабите в неутралните води на Охотско море. Дали им терена - плащали в зелено. Но макар срокът на договора да бил само две години, наемателите не бързали да строят своята база. Вместо това, бдителните граничари ги засекли, че товарят кораби с черния ...

На гърба на днешния "Макдоналдс" на пл. "Славейков", в началото на ул. "Гладстон" имаше канцеларии на някакъв "импекс" или "проект", зад витрината работеха куп чиновнички. Беше неловко да застанеш пред стъклото и да разглеждаш тая жива картина, докато те без съмнение държаха под око тротоара. Работех в сп. "Септември" и минавах оттам всеки ден. Веднъж отвътре изскокна висока млада жена, препречи плочника и се заусмихва. Били мои читателки и си ...

Въпреки че неестествено е повишила глас, жената има хубава, мелодична интонация. А повишава глас, защото говори по мобилния си телефон. Откакто той запя току до нас, ние с Петко Мачев, щем не щем, вече я слушаме. Преди това само я гледахме - елегантна дама с прекрасна фигура и вълнуващи очи пред щанда с лаптопи в голям софийски магазин. Има такива жени, в които природата е доизпипала всичко и дава да се разбере, че този екземпляр е единствен ...

Един не особено симпатичен гражданин си бе въобразил, че се разпознава в епизод от "Нерви и утехи" - там човека от случката съм го скрил под измислени букви. Общо взето, това е смисълът на променените имена и загадъчните инициали - който се почувства "визиран", да се замисли, а всеки друг свободно да си припознава най-близкия възможен прототип. Ако въведеш някой негодяй под собственото му име, всички останали като него ще се почувстват света ...

Залисани във всякакви сюжети, в догадки и разкрития, в махмурлука от откровено зарибяване с бащински втълпяван популизъм, без малко да изпуснем Липата. Ако в поезията музите биват много и различни (колкото повече и колкото по-различни, толкова по-добре), то най-вярната муза на тази петъчна колонка е Липата. Пчеларите в рода ми никога не използваха множествено число. Казваха "липата тръгва" и "липата си отива". Или " липата е добра" и "липата ...