Преводачката К.Б. притеснено пристъпя пред сергия на пазарчето по "Граф Игнатиев". Ще купува кайсии. Купът я изпълва с опасения - плодът изглежда пластмасов, от онези хибриди, на които не са им добавили вкус и аромат. В края на краищата ще купи череши, там се чувства уверена. Аз под черешата съм израсла, казва. И аз оглеждам дините с подозрение. Самият факт, че кайсии, череши и дини се продават по едно и също време, вече ни държи нащрек. Това не ...

Всички сме забравили, аз също, че някога, още в зората на рубриката "Нерви и утехи", жлъчно се изгаврихме с отбрани нелепици и невежествени текстове из медиите. Какви времена бяха: думи и изрази ни възмущаваха и съвсем спонтанно въставахме срещу засипването на обществото с нонсенси и професионално безхаберие. Не можехме да си помислим, че някой ден ще се примирим, ще свикнем. Както се случи.

Едва ли ще си спомните, думата беше за новини ...

Около празника на Солунските братя непозната жена по телефона помоли за разрешение да сканира старата ми книга "Сърца в неизбежна отбрана", за да я предложи на библиотека в интернет. Била доброволка, каза. Според нея липсвали заглавия за този период, както и въобще липсвали мои неща в "читанката". Съгласих се, познавам сайта и понякога се скривам в него от грижи и от подлости. Малко е необичайно това четене - не можеш да лежиш и напук на медицинските ...

Длъжен съм да кажа, че Nikita не дойде. Това по повод обявената от мен миналия петък "Среща на тревата". Оказа се, че въобще не съм имал среща, надявал съм се. Защо тази вълнуваща песен не пътува до София с Елтън Джон, остава тайна. Иначе повечето други хитове дойдоха. Слушахме и пяхме, доброволно отстъпили душите си на това необикновено изкуство, изпълващо нощта. Концерт на стадиона въобще е специално преживяване, но концерт на Елтън Джон е нещо ...

Тогава, в средата на 80-те години, тази берлинска болница беше още западноберлинска, стоях в коридора, вече часове стоях и чаках един резултат, който щеше да възвести спасение или гибел. Бяхме успели (да са живи приятелите в Германия!) да пробием при най-добрия скенер в Европа, но разчитането се проточи, викаха консултанти от други клиники, те влизаха и не излизаха, чакалните се опразваха, само една жена с две момченца, и те като мен, още чакаха ...

Напуснах онзи вестник (по правилата не правим реклама дори на мъртви вестници) не защото не издържах истериите на шефа му. Дребосък с прякор на домашен любимец (по същата причина не споменаваме имена и прякори), той съвсем се беше възнесъл в небосвода на реалния социализъм. Беше съветник на Живков, периодически заплашван с отстраняване. Чудехме се защо ще го отстраняват, такъв лоялен и усърден, а после се разбра - заради стари вицове. Имали ...

Стоянчо Предния станал посланик или май замествал посланик. Съобщи ми го Маргарит Гатев в метрото от "Младост" към центъра. Стовари се до мен и побърза да прибере в найлоновия плик жълтия вестник, който си бе приготвил за четене. Огледа публиката на дългата седалка срещу нас и се захили: "Ако беше тука Стоянчо Предния, бая зор щеше да види с избора на позиция." И тогава ми каза, че Стоянчо от известно време работи в странство - устроил се малко ...

Много отдавна две хубавици от малък музей подбраха по-запазени дървени "клишета" на стари църковни щампи и извадиха отпечатъци за приятели. Една от тях "Сты Кирилл и Сты Методiй, просветителы болгарскiи по Хрiста" държа над работното си място. Очаквам, че ще ми помагат в писателския труд. Графиката очевидно не "кореспондира" с иконописната традиция: и двамата са плещести, с могъщи бради и рунтави хайдушки вежди и с леко свирепо за светци изражение. ...

Ако сутрин избера да взема автобуса от спирката срещу РУМ-а в "Младост" 2 , неизменно засичам там Диана и Пешо Г. да пият кафе на масичките пред цветарницата. И двамата са пенсионирани строители, инженерка и техник, обичат да посядат на приказка "навън" и да общуват. Мен например редовно ме препитват за новини от "културните среди" или за книги, които обикновено не съм чел. И този път ми махнаха да приближа: дали съм чул нещо повече за певеца от ...

Писателят бай Стефан след пенсия го удари на детски поучителни четива, в които доброто побеждава, на лъжата краката са къси, а който не работи, не трябва да яде. Някога бай Стефан се беше придържал стриктно към разпространения естетически императив "По-близо до живота, повече между народа", но откакто тази повеля бе снета от дневен ред, изглежда е занемарил усърдието си. Живота, разбира се, изучава (сега вече самият той като народ), но представите ...

Още се мярка по страниците Поля от Славяново. Рядко така се задържа новина в нашата преса. Много въпроси и също така много отговори. Но изглежда отговорите не ни стигат (или не ни харесват), продължаваме да се питаме. А може би остава само един въпрос, него никой не го задава: Какво става?

Ако е до мен, аз не съм изненадан, а само смаян. Но пък и аз съм в тази тема не от вчера. "Дилинджър, братко мой" се казваше един от първите текстове на поредицата ...

Ленин бил казал: "От всички изкуства за нас най-важно е киното." Този "лозунг" в моето детство можеше да се прочете във всички киносалони. Бащата на поета Георги Константинов беше началник на кината в Плевен и за нас не беше проблем да си прекарваме времето, "влизайки" от прожекция в прожекция. Пред кино "Глория" старият собственик Иван Гайдаров продаваше семки и като се напиеше, плачеше и викаше: "Давам кино за вино". Такъв му беше и прякорът ...

Тъжната новина ми препрати Влади Захаринов от Барселона: на Цветница в Аделаида е починал старият криминалист Александър Младенов. Беше направил някаква връзка и решил, че трябва да науча за тази смърт. Така лошата вест ме намери през половината свят.

Преди три години Сашо замина да доживее дните си при сестра си и се сбогува "окончателно", както се изрази. Помня, че мрачно се засмя: на неговата възраст - каза - шансът да умре не от рак, ...

Днес няма да си разваляме настроението!

Ще оставим елегиите на зимата и ще се потопим в светлото и радостното в пролетния наш живот.

То пък едно потапяне, по-скоро японски душ: топло - студено, топло - студено. Сякаш ни каляват. Като стомана. От което разбираме, че сме железни.

Хубавите новини се сипят почти през час: ще увеличават (тока, парното) - няма да увеличават, ще съкращават (работни места) - няма да съкращават, ще вдигат (здравните) ...

Миналото наше не е изцяло зад гърба ни. В българския живот то безпроблемно дърпа конците на настоящето. Вместо да гледа бъдещето, българинът има очи и на тила: все се кокори назад - за съжаление, без полза. Българинът - това сме аз и ти, както и онези, които ни заставят да търсим там причините за всичко, дето днес въртят с нас. От толкова взиране зрението на обществото вече се замъгли и много рядко (и не всички) установяваме, че това пространство ...

Стилиян П. има племенник, който обича да чете. Това е внукът на сестра му Дора, десетокласник в една скандална столична гимназия. Когато ние със Стилиян бяхме ученици, Дора, тогава омъжена в Югославия, ни снабдяваше със списания, пълни с актови снимки. Сега Стильо доставя на Божидар фантастика от нашето време. Момчето се оказва пристрастено към "нашите" автори, а може би и към вълненията на нашето студентство. Бредбъри, Азимов, Артър Кларк, ...

Медиите ни разказват живота. Светът, изобразяван там, не е дори огледален на нашия. Отгоре на всичко - има претенцията, че е истинският. Единственото, което опитвам, то е да не живея в двата едновременно. Редувам ги някак, но всяко надзъртане в медиите ме изпълва с подозрения относно метода.

Да попадна под въздействието на телевизията, за мен е състояние необичайно, а в собствените ми очи дори сензационно. В семейството ми всички сме били ...

Малкият Златко е залепил чело до стъклото и следи какво прави прадядо му Петър в зелената площ между блоковете. Всъщност "зелена площ" само се казва (колкото да не речем градинка), а от нощес площта е бяла. Прекрасна снежна площ, която зимата възстанови на разсъмване - точно когато бяхме решили, че вчерашният дъжд слага точка на снеговете. Бай Петър сутрин първо разхожда едно унило старо куче, а после извежда Златко да поиграе и да си поприказват. ...

Стабилната популярност на това детско телевизионно предаване в къща без малки деца не е чак толкова абсурдна. Хлапетата простодушно докладват на водещия подробности за своите фамилии, изповядват му житейските си планове и от това изникват всевъзможните забавни гафове, както и неговите смехораздирателни коментари. И най-вече - малчуганите декламират и пеят и някак връщат детството в онази позната форма, в която и ние го помним: "я кажи ...

Във все по-далечната вече епоха на социалистическия реализъм известен професор, официален и от високо помазан "корифей", веднъж ми изплака, че никой не изследва темата за борбата на Доброто и Злото в литературата. Че тази борба е единственият добър мотор на всяка истинска творба и че без нея изкуството е безсмислено. Че това е тема, на която заслужава човек да се посвети и че все не остава време, а животът си минава. Никога не го написа, а и ...