Понякога историята, разказана отзад напред, има повече шансове, отколкото ако е изложена в своята хронология. Навярно защото една случка може да завърши всякак, понякога и съвсем безлично, докато, за да се разиграе въобще, в началото й все трябва да има някаква енергия. За това си има и други причини, всичките добре проучени от "технолозите" на прозата, но това, пак ще припомня, е само една петъчна колонка, а не семинар по творческо писане, ...

Вече никой не помни каква точно беше причината за онзи епичен развод, а и няма как да се възстанови самата правосъдна сага в пълната й цялост. Повечето от нас бяха въвличани в нея на различни етапи, понякога и в различни години, но познавахме само незначителни епизоди - онези, заради които бяхме викани в прословутата Зала №13. Почти за всички ни това бе първо в живота влизане в съдилище, държаха ни в огромното фоайе с часове, понякога по половин ...

Получих си обратно книжката "Присъствие" от Николай Кънчев. Смятах, че Дора Бр. направо ми я задигна, когато преди две години в тролея от НДК ми я поиска за малко. Загубата не ми изглеждаше толкова голяма, защото това не бе оригиналното издание от 1965 г. (него още тогава ми го отмъкна покойният вече белетрист П.К.), а фототипното, което си бях купил току-що от панаира на книгата. Странното е, че "Присъствие" този път все пак ми бе върната. Още по-странно, ...

Приятел от Бургас се отби със странна поръчка: да надпиша томчето със стара проза, което излезе неотдавна. Това са издавани през годините есета, ранни мемоари, частни случаи. Всъщност, задачата му беше да го намери, да го купи и да вземе автографа. Справи се отлично, видяхме се в едно пусто поради снеговете кафе и разказът му странно ме развълнува. Пренесе ме в едно далечно време, но тъй мощно и заповедно ме пренесе, че вече близо седмица се ...

Бях момче, но и не съвсем, когато дългокосата ми съседка Илиана ме заведе в кино "Христо Смирненски" да гледаме "Стършел". Дневните прожекции си бяха място за невинни любовни срещи, някои двойки купуваха билети за по два-три сеанса - след края на всеки от тях излизаха, колкото да им скъсат контролите, и се връщаха вътре. Така направихме и ние - имах надежди, но останах изигран. Илиана забравяше за мен, сълзите й потичаха още с надписите, знаеше ...

Някога, в лекомислената си младост, убивахме скуката с игра на асоциации. Днес, при всеобщата амбиция съзнанието на човека да бъде заето с какво ли не, подобни игри трябва да са изчезнали. Играта беше увлекателна и необикновено съревнователна - състезавахме се с плам, не на последно място и за вниманието на девойките от компанията. Подхвърляше се някаква дума и по нея се навързваше броеница от понятия. Колкото по-чудата и фриволна бе връзката ...

Все по-рядко се изкушавам да защипвам теми от текущия момент, забелязвам, че предпочитам да боравя с по-уталожени страсти и вълнения. Може би защото отдалечаването е достъпен тест за достоверност, пък и елементарна проверка за температурата на фактите - ако не парят вече, те и не топлят, нито светят. Но последната седмица бе изтощителна за духа, а и за самообладанието на обществото. То бе предизвикано и унизено директно, в прав текст. Нехайно, ...

Имаше градинка между блоковете и зелена желязна маса за пинг-понг. Сега градинката я няма, погълната от бараки и фургончета, но масата стои - даже още по-зелена. Тук есенес излизаха мъже от карето и върху нея си пиеха кафето, купено от капанчето във вход "В". Когато капанчето фалира, почнаха да си носят кафе от вкъщи. Сега обаче пият вино от сива трилитрова тубичка. Бързо са се събрали, като отивах към ксерокса, ги нямаше. Малко рано за такова ...

Реших да оползотворя някак коледния грип и да прегледам, пък и да прочистя нещо от хаотичния си писателски архив. Думата е твърде приблизителна: това е кашон със стари вестници, чието предназначение днес е почти обезсмислено. В тях има отпечатани стихотворения, както и рецензии. Стихотворенията впоследствие са излизали в книги, а рецензиите въобще не служат за нищо. Но така или иначе, попаднах на вестника, в който за първи път е отпечатано ...

Боби Миланов затваря багажника и ми махва с ръка. Пресичам да се здрависаме, но вместо това той се обръща и потъва във входа на блока. Жена му се настанява на шофьорското място и старателно намества огледалото за обратно виждане. На задната седалка двете близначки запъхтени навличат огромен плюшен мечок със старо шушкаво яке. "Забравил е на Люба свещите - обяснява Миланова. - Пак навреме се сети." И се усмихва неопределено.

Боби се появява ...

Малката Рози създава грижи на баба си д-р Пелова. Създава ги, да кажем, дистанционно, защото Рози живее в Германия, а докторката гледа очни дъна и предписва очила в едно софийско ДКЦ. Това не са обичайните терзания от разпокъсаните семейни връзки, това е проблем, който иначе вечно засмяната офталмоложка е съзряла да надвисва дълго преди да е разтревожил фамилията.

Рози е тръгнала на детска градина, но изпитва трудности с общуването. Дотолкова, ...

Старшията са го пратили за пакет морска сол. Какво ще солят жените вкъщи дори не са му обяснили. Така или иначе, той вече е купил солта, но смята да се помотае "навън" поне до обяд. Неделя е, домашното огнище опротивява. Не сме се сблъсквали отдавна в нашето унило предградие, затова ще пием по едно непредвидено кафе на бюфета на хипермаркета, откъдето той е купил солта, а аз - батерия за стенния часовник.

Старшията настоява да почерпи. Събрал ...

В слънчев ден Беглеж е възхитителен и през ноември. И като е пуст, сякаш е по-хубав - чист, безмълвен, омиротворен. Няма минувачи по пладне. Комините не пушат. Само младият циганин с дълъг старомоден шлифер и също старовремски велосипед неколкократно ме пресреща и задминава, като всеки път тържествено ме поздравява. "Търся някого да му поработя. - казва - Вчера съм нацепил две ремаркета дърва." Разбира, че не съм работодател, и ме зарязва.

Аз ...

Добродушен стар анекдот се завръща да обясни чудати явления в българския живот. Защо толкова амбициозни литературни творения потъват в забрава, а най-невинни вицове и смешки се оказват практически непотопяеми във времето е също прелюбопитен въпрос, но ние няма да се отклоняваме сега към него - а и нямаме шанс да намерим отговора. Никой впрочем не го е намерил, иначе щяха да се пишат само безсмъртни книги.

Един човечец се престрашил ...

Малта, от вашия кореспондент.

Този път можеше и да прескочим традиционната "дистанционна" колонка от република Малта, ако не бе изненадващата поява на също традиционния за "Нерви и утехи" ("емблематичен", "култов" според днешния жаргон) автобус 306 по бреговете и възвишенията на живописния Гозо. Гозо е вторият остров на скалистата средиземноморска държавица. Има още един, ненаселен..

За жителите на "Младост" 2 линия 306 е като линията на ...

Ние сме общество без угризения. Спасителното самодоволство и ловкото избягване на равносметки ни спестяват убийствени заключения. Отблъскването на всякакъв упрек, критика или дори само ирония е доведено до автоматизъм. Споменаването на каквото и да е зло, неблагополучие или най-банална срамотия без забавяне извиква обвинение в носталгия по някакво минало.

Преди - буржоазното.

Днес - тоталитарното.

Виновни за критичните настроения ...

В далечен град, в далечно време възрастен морски капитан с разкошна брада и искрящо черна лула бавно и разчленено ми рече, сякаш го продиктува: "Човешкият живот е като отпечатък на палец. Един с друг не съвпада. Групи, маси, народи от хора минават през едни и същи епохи, изпитания и стремления - но само се взри, и ще видиш милиони съвършено различни същества. Няма обща съдба, няма една матрица за живота, няма обща мъдрост, разковниче, панацея. ...

Ето ни пред избори, пак пред входа на сияйното бъдеще. Лимитът на обещанията и този път беше обичайно необятен, но списъкът от приоритети бе значително по-беден от друг път. Имам предвид легалните обещания - там магистралите и пр. заеха повече от половината обем. (Иначе при обещанията в гетата и крайните квартали не може да се говори за бедност - там скокът на предлаганите суми е шокиращ, казват... запознати.) Набляга се на някаква практичност, ...

Кръстена е Стела, но се запознава Стойка. Така се е казвала баба й. На нея името не й пречи. Смята, че промяната унижава всички - баба й, родителите й, нея самата. Всъщност и това дори не смята вече, за нея случаят отдавна е приключен. Тя дори не го драматизира, разрешила го е съвсем естествено и леко. Обучила е всички да я наричат така: вкъщи, в работата, в компанията. Оказва се, че това респектира - дори онези, на които и през ум не им минава да направят ...

Миналия петък обещах да продължим онази колонка от Празника на поезията с нещо за необикновената съдба през годините на чудноватото и жестоко стихотворение "Мадригали". Чудновато, защото се е появило в епоха на съвсем различни обществени, а и литературни нагласи. Но се е появило такова, че да просъществува повече от половин век. (Вярвам, че стихотворенията присъстват, докато имат поне един читател.) И днес, с езика на онова време, то ни се ...